Китайският "троянски кон" в Централна и Източна Европа
Китайските директни непознати вложения (ПЧИ) в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) скочиха от под 100 млн. $ през 2009 година до близо 2 милиарда през 2019 година Пекин притегли интереса на страни от района със заеми с привлекателни условия за дълготрайно погашение, ниски лихви и даде обещание огромно развиване на енергетиката и инфраструктурата. За да се обвърже в допълнение, втората по величина стопанска система в света сътвори групата за съдействие 17+1, която е значим инструмент за договаряния със 17 страни в района (вече 16, откакто предходната година Литва излезе от този формат).
Когато Китай за пръв път съобщи ползите си в ЦИЕ, локалните политици имаха очаквания, че съдействие би ускорило икономическото развиване на страните. Но над 10 години по-късно визията за китайското наличие в района фрапантно се е трансформирала. Сега то се разказва като " Троянски кон ", целящ да усили сферата на въздействие на Пекин и да подкрепи приемането на политически услуги от страни партньорки.
Какво промени мнението на европейските водачи
Макар да наподобява привлекателна на пръв взор, китайската интервенция в района идва със значими опасности. Инвестициите и заемите са правени с изискването страната адресат да наема " китайски реализатори, служащи и съоръжение ". По този метод огромна част от облагите се връщат назад в Китай и се понижава капацитетът за стопански напредък в страната хазаин. Китайските заеми също по този начин не са контролирани. Пекин финансира скъпи, рискови планове, заради което някои страни са достигнали сериозно равнище на дълг. Черна гора да вземем за пример толкоз желаеше да си построи автомагистрала, че пое заеми, равни на 18.5% от Брутният вътрешен продукт на страната. Резултатът осем години по-късно - автомагистралата не е приключена, а страната е пред риск от банкрут. В същото време китайските компании са сериозен риск за дълготрайното демократично развиване на страните в ЦИЕ. През последното десетилетие те заобикалят европейските стандарти за бистрота и получават преференциално отношение, като това усилва равнището на корупция. Сърбия да вземем за пример отстрани закона, изискващ да има обществени търгове за държавни планове, с цел да може подмолно да се дават планове на китайски компании (които са получавали и данъчни облекчения).
Важен проблем с китайските вложения е, че доста от финансираните планове не подхождат на дълготрайните тактики на Европейски Съюз. Според Центъра за проучване на демокрацията към септември 2021 година в ЦИЕ са се изпълнявали или са били планувани общо 16 плана за рандеман на въглища и градеж на ТЕЦ-ове, работещи с въглища. Тези дейности са в прорез с задачата на Европейски Съюз за нулеви чисти въглеродни излъчвания до 2050 година и биха излезли доста скъпо за страните от съюза заради повишаващите се цени на въглеродните квоти. Инвестициите в тези браншове съставляват проблем, в това число и за страни, които не са в съюза, тъй като колкото по-зависими стават от въглищата, толкоз по-скъп и малко-вероятен би бил преходът им към включване в Европейски Съюз.
Реклама Опасно ли е китайското наличие в района
Китайската интервенция в района е сериозен риск, изключително за страните, които директно са се обвързали с азиатската суперсила. В Сърбия примерно стотици камери с лицево различаване бяха конфигурирани през 2020 година в Белград. Камерите са на компанията Huawei, която има проблем с достъпа на нейно софтуерно съоръжение за 5G в доста европейски страни. Друга страна, която се обвързва по-сериозно с Китай, е Унгария. През 2018 година министър председателят Виктор Орбан изгони американския Централноевропейски университет от Будапеща поради рецензии към унгарското държавно управление. След като университетът реалокира кампуса си във Виена, има огромна опция китайският университет " Фудан " да заеме мястото му в Будапеща - явен прокитайски, антиамерикански политически ход. Орбан дотам желае да подсигури положителни връзки с Китай, че наскоро беше заловен да редактира интервютата си. През август 2021 година при изявление с Орбан водещият от Fox News Тъкър Карлсън загатва по какъв начин китайският президент Си Цзинпин е " умъртвил доста от политическите си съперници ". Орбан освен заобикаля да разяснява въпроса, само че когато офисът му изпраща записа от изявлението на кореспонденти, всяко споменаване на Китай е изтрито.
Инвестициите и заемите са правени с изискването страната адресат да наема " китайски реализатори, служащи и съоръжение ".
Но по-широкият взор демонстрира, че позицията на Китай в района отслабва. В момента доста инфраструктурни планове или се изоставят, или се договарят отначало. Пример е планът за построяването на нуклеарен реактор в АЕЦ " Черна вода " в Румъния, който щеше да е най-големият китайски план в района. След шест години договаряния, промяна на държавни управления и политическо напрежение договорката беше изоставена. Проектът за високоскоростен трен (обявен през 2013 г.), свързващ Будапеща и Белград - столиците на двете най-подкрепящи Китай страни в района, се оказа неуспех по отношение на първичните упования. Почти десетилетие по-късно напредъкът е най-малък и влакът няма да може да развива в началото предстоящите скорости.
Реклама
Неоправданите упования, неспазените обещания и възходящото терзание в Европа по отношение на претекстовете зад наличието на Китай в района дестабилизираха самодейността 17+1, която към този момент се смали до 16+1. Преди срещата през 2021 година чешкият президент Милош Земан (принципно огромен последовател на Китай) обществено разгласи, че отхвърля да взе участие заради пресилените китайски обещания. Докато Китай влага съвсем 14 милиарда $ в района от 2000 година насам, Германия получи ПЧИ на стойност 25 милиарда, а Англия - 57 милиарда за същия интервал. Земан по-късно премисли и взе участие в срещата, само че шест страни - България, Румъния, Естония, Латвия, Литва и Словения, демонстративно изпратиха министри вместо държавни глави. Още по-шокиращото за Китай развиване се случи през май 2021 година, когато Литва разгласи, че напуща организацията. Естония може да е идната, откакто ръководителят на комисията по външните работи към Народното събрание Марко Микелсон разказа решението на Литва като " стъпка в вярната посока " и добави, че " Естония ще я последва скоро ".
Отговорът на Европейски Съюз
Осъзнавайки по какъв начин доста страни в ЦИЕ стартират да се обръщат към Китай, Европейски Съюз стартира да взема ограничения, с цел да попречи на Пекин да дестабилизира съюза. През 2019 година Европейската комисия разгласява " Европейски Съюз - Китай - стратегически вероятности " - документ, който афишира Китай за стратегически съперник на Европейски Съюз и който лимитира " достъпа до пазара " си и " не поддържа равни условия на конкуренция ".
Макар и известността на китайските ПЧИ да понижава, Пекин към момента основава неизясненост и евентуално заплашва демократичните институции в района. Въпреки това има голям капацитет за стопански напредък от съдействие с Китай. Поради тези благоприятни условия Европейски Съюз и Китай са в развой на договаряне на " Всеобхватно съглашение за вложения " - договорка, която би нараснала достъпа на европейски вложители до китайския пазар и би разрешила на компаниите да се конкурират при равни условия. Това доста би подкрепило европейски бизнеси, защото ще получат улеснен достъп до един от най-големите и бързо разрастващи се пазари. В подмяна Китай също ще получи по-пряк достъп до европейските пазари. Това няма да е абсолютно - страната ще би трябвало да съблюдава европейските стандарти за " бистрота, лоялна конкуренция и резистентност на околната среда ". Пекин също дава обещание да поеме задължения да не понижава стандартите за отбрана на служащи и да окуражава отговорно бизнес държание измежду китайските компании. Втората по величина стопанска система в света се съгласява и дейно да предприеме ограничения за съблюдаване на уговорките си към Парижкото съглашение за изменението на климата.
През последните години се видя по какъв начин когато страни от Европейски Съюз подписват самостоятелни съглашения с Китай, това основава предпоставки за спор на ползи сред двете геополитически сили. Но въпреки огромни планове, финансирани от китайското държавно управление, да основават предпоставки за корупция, опериращи на пазарен принцип китайски частни вложители подкрепят икономическото развиване на страни в района, създавайки работни места и внасяйки нови технологии. Големите благоприятни условия за стопански напредък, подбудени от взаимоотношението с Китай на частен и държавен принцип, не трябва да бъдат пренебрегнати. За да се употребява този капацитет, Европейски Съюз би трябвало да построи обща тактика и методология по какъв начин да сътрудничи с Китай. Едва тогава може да се чакат по-добри резултати от партньорството сред двете сили.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Коментари и разбори 2 Ритейл 3 Коментари и разбори 1 Свят 2 Коментари и разбори 3 Политика 1 Коментари и разбори 2 Коментари и разбори 3 Свят Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Свят
Когато Китай за пръв път съобщи ползите си в ЦИЕ, локалните политици имаха очаквания, че съдействие би ускорило икономическото развиване на страните. Но над 10 години по-късно визията за китайското наличие в района фрапантно се е трансформирала. Сега то се разказва като " Троянски кон ", целящ да усили сферата на въздействие на Пекин и да подкрепи приемането на политически услуги от страни партньорки.
Какво промени мнението на европейските водачи
Макар да наподобява привлекателна на пръв взор, китайската интервенция в района идва със значими опасности. Инвестициите и заемите са правени с изискването страната адресат да наема " китайски реализатори, служащи и съоръжение ". По този метод огромна част от облагите се връщат назад в Китай и се понижава капацитетът за стопански напредък в страната хазаин. Китайските заеми също по този начин не са контролирани. Пекин финансира скъпи, рискови планове, заради което някои страни са достигнали сериозно равнище на дълг. Черна гора да вземем за пример толкоз желаеше да си построи автомагистрала, че пое заеми, равни на 18.5% от Брутният вътрешен продукт на страната. Резултатът осем години по-късно - автомагистралата не е приключена, а страната е пред риск от банкрут. В същото време китайските компании са сериозен риск за дълготрайното демократично развиване на страните в ЦИЕ. През последното десетилетие те заобикалят европейските стандарти за бистрота и получават преференциално отношение, като това усилва равнището на корупция. Сърбия да вземем за пример отстрани закона, изискващ да има обществени търгове за държавни планове, с цел да може подмолно да се дават планове на китайски компании (които са получавали и данъчни облекчения).
Важен проблем с китайските вложения е, че доста от финансираните планове не подхождат на дълготрайните тактики на Европейски Съюз. Според Центъра за проучване на демокрацията към септември 2021 година в ЦИЕ са се изпълнявали или са били планувани общо 16 плана за рандеман на въглища и градеж на ТЕЦ-ове, работещи с въглища. Тези дейности са в прорез с задачата на Европейски Съюз за нулеви чисти въглеродни излъчвания до 2050 година и биха излезли доста скъпо за страните от съюза заради повишаващите се цени на въглеродните квоти. Инвестициите в тези браншове съставляват проблем, в това число и за страни, които не са в съюза, тъй като колкото по-зависими стават от въглищата, толкоз по-скъп и малко-вероятен би бил преходът им към включване в Европейски Съюз.
Реклама Опасно ли е китайското наличие в района
Китайската интервенция в района е сериозен риск, изключително за страните, които директно са се обвързали с азиатската суперсила. В Сърбия примерно стотици камери с лицево различаване бяха конфигурирани през 2020 година в Белград. Камерите са на компанията Huawei, която има проблем с достъпа на нейно софтуерно съоръжение за 5G в доста европейски страни. Друга страна, която се обвързва по-сериозно с Китай, е Унгария. През 2018 година министър председателят Виктор Орбан изгони американския Централноевропейски университет от Будапеща поради рецензии към унгарското държавно управление. След като университетът реалокира кампуса си във Виена, има огромна опция китайският университет " Фудан " да заеме мястото му в Будапеща - явен прокитайски, антиамерикански политически ход. Орбан дотам желае да подсигури положителни връзки с Китай, че наскоро беше заловен да редактира интервютата си. През август 2021 година при изявление с Орбан водещият от Fox News Тъкър Карлсън загатва по какъв начин китайският президент Си Цзинпин е " умъртвил доста от политическите си съперници ". Орбан освен заобикаля да разяснява въпроса, само че когато офисът му изпраща записа от изявлението на кореспонденти, всяко споменаване на Китай е изтрито.
Инвестициите и заемите са правени с изискването страната адресат да наема " китайски реализатори, служащи и съоръжение ".
Но по-широкият взор демонстрира, че позицията на Китай в района отслабва. В момента доста инфраструктурни планове или се изоставят, или се договарят отначало. Пример е планът за построяването на нуклеарен реактор в АЕЦ " Черна вода " в Румъния, който щеше да е най-големият китайски план в района. След шест години договаряния, промяна на държавни управления и политическо напрежение договорката беше изоставена. Проектът за високоскоростен трен (обявен през 2013 г.), свързващ Будапеща и Белград - столиците на двете най-подкрепящи Китай страни в района, се оказа неуспех по отношение на първичните упования. Почти десетилетие по-късно напредъкът е най-малък и влакът няма да може да развива в началото предстоящите скорости.
Реклама
Неоправданите упования, неспазените обещания и възходящото терзание в Европа по отношение на претекстовете зад наличието на Китай в района дестабилизираха самодейността 17+1, която към този момент се смали до 16+1. Преди срещата през 2021 година чешкият президент Милош Земан (принципно огромен последовател на Китай) обществено разгласи, че отхвърля да взе участие заради пресилените китайски обещания. Докато Китай влага съвсем 14 милиарда $ в района от 2000 година насам, Германия получи ПЧИ на стойност 25 милиарда, а Англия - 57 милиарда за същия интервал. Земан по-късно премисли и взе участие в срещата, само че шест страни - България, Румъния, Естония, Латвия, Литва и Словения, демонстративно изпратиха министри вместо държавни глави. Още по-шокиращото за Китай развиване се случи през май 2021 година, когато Литва разгласи, че напуща организацията. Естония може да е идната, откакто ръководителят на комисията по външните работи към Народното събрание Марко Микелсон разказа решението на Литва като " стъпка в вярната посока " и добави, че " Естония ще я последва скоро ".
Отговорът на Европейски Съюз
Осъзнавайки по какъв начин доста страни в ЦИЕ стартират да се обръщат към Китай, Европейски Съюз стартира да взема ограничения, с цел да попречи на Пекин да дестабилизира съюза. През 2019 година Европейската комисия разгласява " Европейски Съюз - Китай - стратегически вероятности " - документ, който афишира Китай за стратегически съперник на Европейски Съюз и който лимитира " достъпа до пазара " си и " не поддържа равни условия на конкуренция ".
Макар и известността на китайските ПЧИ да понижава, Пекин към момента основава неизясненост и евентуално заплашва демократичните институции в района. Въпреки това има голям капацитет за стопански напредък от съдействие с Китай. Поради тези благоприятни условия Европейски Съюз и Китай са в развой на договаряне на " Всеобхватно съглашение за вложения " - договорка, която би нараснала достъпа на европейски вложители до китайския пазар и би разрешила на компаниите да се конкурират при равни условия. Това доста би подкрепило европейски бизнеси, защото ще получат улеснен достъп до един от най-големите и бързо разрастващи се пазари. В подмяна Китай също ще получи по-пряк достъп до европейските пазари. Това няма да е абсолютно - страната ще би трябвало да съблюдава европейските стандарти за " бистрота, лоялна конкуренция и резистентност на околната среда ". Пекин също дава обещание да поеме задължения да не понижава стандартите за отбрана на служащи и да окуражава отговорно бизнес държание измежду китайските компании. Втората по величина стопанска система в света се съгласява и дейно да предприеме ограничения за съблюдаване на уговорките си към Парижкото съглашение за изменението на климата.
През последните години се видя по какъв начин когато страни от Европейски Съюз подписват самостоятелни съглашения с Китай, това основава предпоставки за спор на ползи сред двете геополитически сили. Но въпреки огромни планове, финансирани от китайското държавно управление, да основават предпоставки за корупция, опериращи на пазарен принцип китайски частни вложители подкрепят икономическото развиване на страни в района, създавайки работни места и внасяйки нови технологии. Големите благоприятни условия за стопански напредък, подбудени от взаимоотношението с Китай на частен и държавен принцип, не трябва да бъдат пренебрегнати. За да се употребява този капацитет, Европейски Съюз би трябвало да построи обща тактика и методология по какъв начин да сътрудничи с Китай. Едва тогава може да се чакат по-добри резултати от партньорството сред двете сили.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Коментари и разбори 2 Ритейл 3 Коментари и разбори 1 Свят 2 Коментари и разбори 3 Политика 1 Коментари и разбори 2 Коментари и разбори 3 Свят Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Свят
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ