Незабележимият фактор, който източва енергията ни всеки ден
Китайска мъдрост
20-годишен юноша пристигнал при остарелия си прародител и задал въпроса: „ Колко другари би трябвало да има човек? “ Мъдрият дядо споделил: „ Иди в градината и откри най-зрелия плод. Вземи го и го донеси. Така истината ще ти се разкрие. “
Момчето изтичало в градината, само че всички зрели плодове били прекомерно високо. Той схванал какво има поради дядо му, не можел да го направи без външна помощ, трябвало да се обади на другар. Повикал съседа, с който били другари, качил се на раменете му, само че разбрали, че трябват най-малко още четирима момчета, с цел да наберат ябълки и круши.
Младият мъж извикал всичките си другари, те образували отвесни вериги, и по този начин стигнали до всеки клон.
– Разбрах на какво искаш да ме научиш, дядо – споделил правнукът. „ Колкото повече другари има човек, толкоз по-добре! Заедно можем всичко! “
А дядото се засмял и дал отговор:
„ Нищо не разбра! Трябва да имаш задоволително другари, тъй че един от тях да се досети да реалокира стълбата до дървото. “
В моята среда има хора, които би трябвало да поддържат връзка с голям брой хора – обслужващи служащи, учители, водачи. Има и такива, които в връзката са извънредно лимитирани от специалността си.
И по този начин, първите непрекъснато се оплакват от отмалялост и безсилие, до момента в който вторите са отзивчиви и радостни.
Защо по този начин? Само не говорете за енергиен вампиризъм…
Мъдреците са стигнали до извода, че с възрастта човек желае да прекарва повече време, с цел да опознае себе си, да чуе себе си, а този, който е заставен да заглушава вътрешния си глас с гласовете на други хора, е надълбоко трагичен.
Малцина са хората, на които можем да кръстим дете или да поверим всичките си секрети. Повечето са другари, с тях е занимателно, само че вие непрекъснато се контролирате: единствено да не изречете нещо или не нараните с дума, единствено да не предизвикате яд и злоба. Тежка работа.
Двама другари решили да отидат на странствуване, а единият се разболял в навечерието на заминаването. Паднал с висока температура. Обажда се спътникът му и споделя: „ Пий си лекарството и да тръгваме, нищо не знам! Приятел ли си ми или какво? “.
След този случай те не поддържат връзка повече.
Връщаме се въображаемо към притчата.
А в случай че този млад мъж незабавно се бе досетил, че е належащо да се употребява стълба? Значи може въобще без другари? Значи сте достигнали равнище, на което не е нужно да молите никого за нищо, не би трябвало да викате за помощ?
По предписание такива хора не стават отшелници, те стават учени, писатели, художници, композитори, поети и служат на обществото. „ Приятелите “, облагодетелстват милиони свои сънародници.
Никола Тесла иронизира:
„ Не съм сигурен, че можете да посочите доста велики изобретения, основани от женени мъже. “
Женен значи заобиколен от навалица: брачна половинка, деца, родственици. Всеки има потребност от нещо, няма време за пенсия.
Как да генерираме мисли в този режим?
Поговорката, че би трябвало да имаш 100 другари, е добра единствено за младежи, които опознават света и търсят себе си в него. След 30-40 години общуването би трябвало да се сведе до най-малко, да изградите ограда към себе си, невидима за окото, и човек да излезе отвън обсега на телефонни диалози.
