Китай е дал над 200 млрд. долара спасителни заеми, докато Един пояс, един път се проваля
Китай се пробва да конкурира интернационалните финансови институции, само че резултатите не са толкоз положителни. 170 милиарда от средствата идват от суапови покупко-продажби на Китайската централна банка. Китайските заеми са доста по-скъпи - 5% рента при индикатор 2% при отпускани от МВФ средства.
През последното десетилетие Китай отпусна големи суми на държавни управления в Азия, Африка и Европа в опит да усили световното си въздействие посредством своя инфраструктурен мегапроект " Един пояс, веднъж ". По този метод Пекин се трансформира в един от най-големите кредитори в света, само че ново изследване демонстрира, че също така страната към този момент е главен заемодател за незабавно избавяне на същите тези страни, доста от които се борят да изплатят задълженията си.
Китай се пробва да конкурира интернационалните финансови институции, само че резултатите не са толкоз положителни. 170 милиарда от средствата идват от суапови покупко-продажби на Китайската централна банка. Китайските заеми са доста по-скъпи - 5% рента при индикатор 2% при отпускани от МВФ средства.
През последното десетилетие Китай отпусна големи суми на държавни управления в Азия, Африка и Европа в опит да усили световното си въздействие посредством своя инфраструктурен мегапроект " Един пояс, веднъж ". По този метод Пекин се трансформира в един от най-големите кредитори в света, само че ново изследване демонстрира, че също така страната към този момент е главен заемодател за незабавно избавяне на същите тези страни, доста от които се борят да изплатят задълженията си.
Китай доста е разширил своето избавително кредитиране, защото неговата самодейност " Един пояс, веднъж " се проваля след поредност от отписвания на задължения, скандални планове и обвинявания в корупция. Проучване, извършено от AidData, Световната банка, Harvard Kennedy School и Kiel Institute for the World Economy, демонстрира, че страната е предоставила избавителни заеми на стойност 104 милиарда $ на разрастващите се страни сред 2019 година и края на 2021 година Общата стойност на избавителните заеми, които Пекин е дал на страни от плана, е 204 милиарда $.
Реклама
Появата на Китай като мощно авторитетен " заемодател от последна инстанция " съставлява сериозно предизвикателство за ръководените от Запада институции като Международния валутен фонд (МВФ), които се стремят да защитят световната финансова непоклатимост. " Глобалната финансова архитектура става все по-малко поредна, по-малко институционализирана и по-малко транспарантна ", сподели Брад Паркс, изпълнителен шеф на AidData. " Пекин сътвори нова световна система за трансгранично избавително кредитиране, само че го направи по непрогледен и некоординиран метод ", прибавя той пред Financial Times.
Възходът на Пекин като интернационален спешен управител наподобява прочут: Съединени американски щати са подхванали сходна тактика от съвсем век, като оферират избавителни стратегии за страни с висок дълг като тези в Латинска Америка по време на дълговата рецесия от 1980 година, се споделя в отчета. " Виждаме исторически паралели с ерата, когато Съединени американски щати започнаха възхода си като световна финансова мощ, изключително през 30-те години на предишния век и след Втората международна война ", считат откривателите.
Но, разумно, има и разлики
От една страна, заемите на Китай са доста по-потайни, като множеството от интервенциите и транзакциите са скрити от публичния взор. Това отразява международната финансова система, която става " по-малко институционализирана, по-малко транспарантна и по-разпокъсана ", се споделя в изследването.
Освен това Централната банка на Китай не разкрива данни за заеми или съглашения за валутен суап с други задгранични централни банки. Държавните банки и предприятия в Китай не разгласяват подробна информация за кредитирането си на други страни.
Реклама
Изследователският екип вместо това разчита на годишни отчети и финансови доклади на други страни, които имат съглашения с китайски банки, новинарски репортажи, прессъобщения и други документи, с цел да сформира своя набор от данни. " Необходими са доста повече проучвания, с цел да се мери въздействието на избавителните заеми на Китай - по-специално огромните суапови линии, управлявани от PBOC (Китайската национална банка) ", сподели Брад Паркс, съавтор на проучването, в обява в блог от AidData. Страните, които са спасявани от Китай Според отчета през 2010 година по-малко от 5% от задграничния кредитен портфейл на Китай е бил за поддръжка на страни в затруднено състояние. До 2022 година това число е скочило до 60% - което отразява усилването на избавителните интервенции на Пекин и отдръпването му от инфраструктурните вложения, които характеризираха акцията му " Един пояс, веднъж " при започване на 2010 година
Повечето от заемите са отпуснати през последните пет години от изследването, от 2016 до 2021 година От 240-те милиарда $ общи избавителни заеми 170 милиарда идват от мрежата за суапови линии на Китайската централна банка - споразуменията сред централните банки за продан на валути. Другите 70 милиарда $ са заети от китайски държавни банки и предприятия, в това число петролни и газови компании.
Повечето от страните, възползвали се от суап линиите с Китай, са били в дълбока финансова рецесия, с проблеми, изострени от пандемията ковид-19, се споделя в отчета. Например Аржентина изпадна в несъстоятелност през 2014 година и 2020 година, откакто десетилетия се бореше с дългови проблеми. Пакистан претърпя срив на валутата си, защото валутните запаси понижиха. Шри Ланка също взе пари назаем от Китай през 2021 година - преди, като съществени артикули като гориво и медикаменти бяха лимитирани за продажба и последваха бурни митинги.
Но избавителните ограничения на Китай не са евтини. PBOC изисква рента 5% спрямо 2% за избавителни заеми от МВФ, се споделя в изследването. Повечето от заемите се отпускат на страни със междинен приход, считани за по-важни за банковия бранш на Китай, до момента в който страните с ниски приходи получават малко или никакви нови средства и вместо това им се предлага преструктуриране на дълга. " Пекин в последна сметка се пробва да избави личните си банки. Ето за какво се намеси в рисковия бизнес на интернационалните избавителни заеми ", декларира съавторът на проучването Кармен Рейнхарт в обявата на AidData.
През последното десетилетие Китай отпусна големи суми на държавни управления в Азия, Африка и Европа в опит да усили световното си въздействие посредством своя инфраструктурен мегапроект " Един пояс, веднъж ". По този метод Пекин се трансформира в един от най-големите кредитори в света, само че ново изследване демонстрира, че също така страната към този момент е главен заемодател за незабавно избавяне на същите тези страни, доста от които се борят да изплатят задълженията си.
Китай се пробва да конкурира интернационалните финансови институции, само че резултатите не са толкоз положителни. 170 милиарда от средствата идват от суапови покупко-продажби на Китайската централна банка. Китайските заеми са доста по-скъпи - 5% рента при индикатор 2% при отпускани от МВФ средства.
През последното десетилетие Китай отпусна големи суми на държавни управления в Азия, Африка и Европа в опит да усили световното си въздействие посредством своя инфраструктурен мегапроект " Един пояс, веднъж ". По този метод Пекин се трансформира в един от най-големите кредитори в света, само че ново изследване демонстрира, че също така страната към този момент е главен заемодател за незабавно избавяне на същите тези страни, доста от които се борят да изплатят задълженията си.
Китай доста е разширил своето избавително кредитиране, защото неговата самодейност " Един пояс, веднъж " се проваля след поредност от отписвания на задължения, скандални планове и обвинявания в корупция. Проучване, извършено от AidData, Световната банка, Harvard Kennedy School и Kiel Institute for the World Economy, демонстрира, че страната е предоставила избавителни заеми на стойност 104 милиарда $ на разрастващите се страни сред 2019 година и края на 2021 година Общата стойност на избавителните заеми, които Пекин е дал на страни от плана, е 204 милиарда $.
Реклама
Появата на Китай като мощно авторитетен " заемодател от последна инстанция " съставлява сериозно предизвикателство за ръководените от Запада институции като Международния валутен фонд (МВФ), които се стремят да защитят световната финансова непоклатимост. " Глобалната финансова архитектура става все по-малко поредна, по-малко институционализирана и по-малко транспарантна ", сподели Брад Паркс, изпълнителен шеф на AidData. " Пекин сътвори нова световна система за трансгранично избавително кредитиране, само че го направи по непрогледен и некоординиран метод ", прибавя той пред Financial Times.
Възходът на Пекин като интернационален спешен управител наподобява прочут: Съединени американски щати са подхванали сходна тактика от съвсем век, като оферират избавителни стратегии за страни с висок дълг като тези в Латинска Америка по време на дълговата рецесия от 1980 година, се споделя в отчета. " Виждаме исторически паралели с ерата, когато Съединени американски щати започнаха възхода си като световна финансова мощ, изключително през 30-те години на предишния век и след Втората международна война ", считат откривателите.
Но, разумно, има и разлики
От една страна, заемите на Китай са доста по-потайни, като множеството от интервенциите и транзакциите са скрити от публичния взор. Това отразява международната финансова система, която става " по-малко институционализирана, по-малко транспарантна и по-разпокъсана ", се споделя в изследването.
Освен това Централната банка на Китай не разкрива данни за заеми или съглашения за валутен суап с други задгранични централни банки. Държавните банки и предприятия в Китай не разгласяват подробна информация за кредитирането си на други страни.
Реклама
Изследователският екип вместо това разчита на годишни отчети и финансови доклади на други страни, които имат съглашения с китайски банки, новинарски репортажи, прессъобщения и други документи, с цел да сформира своя набор от данни. " Необходими са доста повече проучвания, с цел да се мери въздействието на избавителните заеми на Китай - по-специално огромните суапови линии, управлявани от PBOC (Китайската национална банка) ", сподели Брад Паркс, съавтор на проучването, в обява в блог от AidData. Страните, които са спасявани от Китай Според отчета през 2010 година по-малко от 5% от задграничния кредитен портфейл на Китай е бил за поддръжка на страни в затруднено състояние. До 2022 година това число е скочило до 60% - което отразява усилването на избавителните интервенции на Пекин и отдръпването му от инфраструктурните вложения, които характеризираха акцията му " Един пояс, веднъж " при започване на 2010 година
Повечето от заемите са отпуснати през последните пет години от изследването, от 2016 до 2021 година От 240-те милиарда $ общи избавителни заеми 170 милиарда идват от мрежата за суапови линии на Китайската централна банка - споразуменията сред централните банки за продан на валути. Другите 70 милиарда $ са заети от китайски държавни банки и предприятия, в това число петролни и газови компании.
Повечето от страните, възползвали се от суап линиите с Китай, са били в дълбока финансова рецесия, с проблеми, изострени от пандемията ковид-19, се споделя в отчета. Например Аржентина изпадна в несъстоятелност през 2014 година и 2020 година, откакто десетилетия се бореше с дългови проблеми. Пакистан претърпя срив на валутата си, защото валутните запаси понижиха. Шри Ланка също взе пари назаем от Китай през 2021 година - преди, като съществени артикули като гориво и медикаменти бяха лимитирани за продажба и последваха бурни митинги.
Но избавителните ограничения на Китай не са евтини. PBOC изисква рента 5% спрямо 2% за избавителни заеми от МВФ, се споделя в изследването. Повечето от заемите се отпускат на страни със междинен приход, считани за по-важни за банковия бранш на Китай, до момента в който страните с ниски приходи получават малко или никакви нови средства и вместо това им се предлага преструктуриране на дълга. " Пекин в последна сметка се пробва да избави личните си банки. Ето за какво се намеси в рисковия бизнес на интернационалните избавителни заеми ", декларира съавторът на проучването Кармен Рейнхарт в обявата на AidData.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ