&format=webp)
Свръхпроизводство и ценови войни тласкат китайския соларен сектор към криза
Китай е наредил на слънчевия бранш да овладее свръхкапацитета и хищническото ценообразуване, откакто най-големите производители търпят милиардни загуби.
Шест от водещите китайски производители на кафези и панели записват удвояване на комбинираните си загуби за първата половина на годината до 20.2 милиарда юана (2.8 милиарда долара) по отношение на година по-рано, като всички с изключение на един са записали възходящи загуби, сочат данни на финансовата платформа Wind.
Това внезапно контрастира с рекордните облаги през 2022 и 2023 година
Соларната промишленост е измежду главните образци за паниката на Пекин от „ инволюцията “ – събитие на свръхпроизводство, което провокира ценова конкуренция надолу.
Това ускорява дефлационния напън в Китай – основен стопански проблем за президента Си Дзинпин – и поражда напрежение с комерсиалните сътрудници, защото фирмите се насочват към експорт на продукцията си.
„ Именно този ‘животински дух’ направи слънчевите компании сполучливи в предишното, а в този момент същият този дух – свръхконкурентност и блян да надживеят противниците – води до несъответствието сред търсенето и предлагането “, споделя Бо Женгюан, сътрудник в пекинската консултантска компания Plenum, пред Financial Times.
В началото на юли ръководители на 14 от най-големите китайски слънчеви компании бяха привикани в Пекин, където новоназначеният министър на промишлеността Ли Лучен съобщи, че фирмите би трябвало „ уверено да пресекат “ безредната конкуренция и да ускорят закриването на по-слабите заводи.
Ли обаче е подчертал, че секторът се е трансформирал „ от слаб към мощен “ и към този момент разполага с „ водещо преимущество “ в мащаба и технологиите – показвайки напрежението сред нуждата от ограничение на промишлеността и поощряването на нововъведенията.
Китай управлява към 90% от международния индустриален потенциал за слънчеви кафези и разполага с най-напредналите технологии в бранша. Държавата има упоритости да размени вноса на изкопаеми горива с локална възобновима сила, само че внезапното намаляване на облагите вади на напред във времето пропуски на мениджъри и регулатори да овладеят несъразмерната ценова война.
Фабриките в Китай са произвели 588 гигавата слънчеви кафези през предходната година, при вътрешно търсене от 277 GW и външно от 174 GW, съгласно данни на Natixis. Степента на потребление на индустриалния потенциал в китайските фабрики за слънчеви модули е била 54%, сочат данни на Goldman Sachs.
Очакванията за по-бавен напредък на някои интернационалните пазари се утежняват от отслабващото вътрешно търсене, защото Китай минава към пазарно ценообразуване на електрическата енергия. Комбинираните доходи на слънчевите производители са спаднали с над 23% на годишна база през първата половина на годината до 173.5 милиарда юана.
„ Ситуацията се утежни трагично. Не можех да допускам какъв брой бързо се срина “, споделя Алисия Гарсия-Ереро, основен икономист за Азия и Тихоокеанския район в Natixis.
„ Наистина не знам по какъв начин тези компании ще оцелеят. “
Анализатори настояват, че измежду политиците и регулаторите има разделяне по въпроса какъв брой бързо може да бъде изведен от употреба част от фотоволтаичния потенциал.
Друг противоречив миг е дали страната да финансира препоръчан промишлен фонд, който да изкупува и закрива непотребния потенциал, което би сложило държавното управление в неуместната позиция да избира спечелили и губещи.
Пекин също по този начин предизвиква износа на слънчеви технологии към разрастващите се страни като част от водеща самодейност на Си.
Индустриални източници означават, че всяка от най-големите слънчеви групи в Китай, въпреки и официално частни, поддържа тясна връзка със съответното провинциално държавно управление, което допуска финансова и политическа поддръжка в спешни моменти. Това може да усложни напъните на централната власт, защото локалните управници се стремят да поддържат фабриките настоящи в поддръжка на работните места и вложенията.
Китайските компании се пробват да се съобразят с дълготрайната цел на Пекин за софтуерно водачество, като поддържат относително високи разноски за научноизследователска и развойна активност, споделя Кен Лиу, началник на отдела за възобновими източници, комунални услуги и енергийни проучвания в UBS.
„ Ако погледнем развиването на слънчевите технологии от 2020 до 2025 година, подобрението е в действителност голямо – от към 20% успеваемост на превръщане преди пет години до близо 30% през днешния ден “, споделя Лиу, визирайки основен индикатор за успеваемостта на слънчевите кафези.
В последна сметка, съгласно анализатори, Пекин може би ще се помири с интервал на финансова уязвимост, поради предстоящата централна роля на слънчевата сила в енергийния преход както в Китай, по този начин и в света.
„ Мисля, че управлението счита, че незабавно щом непознатото търсене се възвърне, китайските компании ще преобладават “, споделя Гарсия-Ереро от Natixis.
„ Няма бранш, в който да преобладават повече, в сравнение с в този, тъй че просто би трябвало да изчакат. “
Шест от водещите китайски производители на кафези и панели записват удвояване на комбинираните си загуби за първата половина на годината до 20.2 милиарда юана (2.8 милиарда долара) по отношение на година по-рано, като всички с изключение на един са записали възходящи загуби, сочат данни на финансовата платформа Wind.
Това внезапно контрастира с рекордните облаги през 2022 и 2023 година
Соларната промишленост е измежду главните образци за паниката на Пекин от „ инволюцията “ – събитие на свръхпроизводство, което провокира ценова конкуренция надолу.
Това ускорява дефлационния напън в Китай – основен стопански проблем за президента Си Дзинпин – и поражда напрежение с комерсиалните сътрудници, защото фирмите се насочват към експорт на продукцията си.
„ Именно този ‘животински дух’ направи слънчевите компании сполучливи в предишното, а в този момент същият този дух – свръхконкурентност и блян да надживеят противниците – води до несъответствието сред търсенето и предлагането “, споделя Бо Женгюан, сътрудник в пекинската консултантска компания Plenum, пред Financial Times.
В началото на юли ръководители на 14 от най-големите китайски слънчеви компании бяха привикани в Пекин, където новоназначеният министър на промишлеността Ли Лучен съобщи, че фирмите би трябвало „ уверено да пресекат “ безредната конкуренция и да ускорят закриването на по-слабите заводи.
Ли обаче е подчертал, че секторът се е трансформирал „ от слаб към мощен “ и към този момент разполага с „ водещо преимущество “ в мащаба и технологиите – показвайки напрежението сред нуждата от ограничение на промишлеността и поощряването на нововъведенията.
Китай управлява към 90% от международния индустриален потенциал за слънчеви кафези и разполага с най-напредналите технологии в бранша. Държавата има упоритости да размени вноса на изкопаеми горива с локална възобновима сила, само че внезапното намаляване на облагите вади на напред във времето пропуски на мениджъри и регулатори да овладеят несъразмерната ценова война.
Фабриките в Китай са произвели 588 гигавата слънчеви кафези през предходната година, при вътрешно търсене от 277 GW и външно от 174 GW, съгласно данни на Natixis. Степента на потребление на индустриалния потенциал в китайските фабрики за слънчеви модули е била 54%, сочат данни на Goldman Sachs.
Очакванията за по-бавен напредък на някои интернационалните пазари се утежняват от отслабващото вътрешно търсене, защото Китай минава към пазарно ценообразуване на електрическата енергия. Комбинираните доходи на слънчевите производители са спаднали с над 23% на годишна база през първата половина на годината до 173.5 милиарда юана.
„ Ситуацията се утежни трагично. Не можех да допускам какъв брой бързо се срина “, споделя Алисия Гарсия-Ереро, основен икономист за Азия и Тихоокеанския район в Natixis.
„ Наистина не знам по какъв начин тези компании ще оцелеят. “
Анализатори настояват, че измежду политиците и регулаторите има разделяне по въпроса какъв брой бързо може да бъде изведен от употреба част от фотоволтаичния потенциал.
Друг противоречив миг е дали страната да финансира препоръчан промишлен фонд, който да изкупува и закрива непотребния потенциал, което би сложило държавното управление в неуместната позиция да избира спечелили и губещи.
Пекин също по този начин предизвиква износа на слънчеви технологии към разрастващите се страни като част от водеща самодейност на Си.
Индустриални източници означават, че всяка от най-големите слънчеви групи в Китай, въпреки и официално частни, поддържа тясна връзка със съответното провинциално държавно управление, което допуска финансова и политическа поддръжка в спешни моменти. Това може да усложни напъните на централната власт, защото локалните управници се стремят да поддържат фабриките настоящи в поддръжка на работните места и вложенията.
Китайските компании се пробват да се съобразят с дълготрайната цел на Пекин за софтуерно водачество, като поддържат относително високи разноски за научноизследователска и развойна активност, споделя Кен Лиу, началник на отдела за възобновими източници, комунални услуги и енергийни проучвания в UBS.
„ Ако погледнем развиването на слънчевите технологии от 2020 до 2025 година, подобрението е в действителност голямо – от към 20% успеваемост на превръщане преди пет години до близо 30% през днешния ден “, споделя Лиу, визирайки основен индикатор за успеваемостта на слънчевите кафези.
В последна сметка, съгласно анализатори, Пекин може би ще се помири с интервал на финансова уязвимост, поради предстоящата централна роля на слънчевата сила в енергийния преход както в Китай, по този начин и в света.
„ Мисля, че управлението счита, че незабавно щом непознатото търсене се възвърне, китайските компании ще преобладават “, споделя Гарсия-Ереро от Natixis.
„ Няма бранш, в който да преобладават повече, в сравнение с в този, тъй че просто би трябвало да изчакат. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ