Как Запад вредят на ръста на китайската икономика
Китай е на прага на избор: или втората стопанска система в света, която се движи към международно водачество и движи Съединените щати, или Китай става втората Япония, която изпада в застоялост през 90-те години и не можа да излезе от нея в продължение на десетилетия. Какъв избор ще направи Пекин? И какво е належащо, с цел да се изкачи, а не да падне?
Китайската стопанска система плаши доста икономисти. Ако западните страни страдат от висока инфлация и би трябвало да покачат лихвите, с цел да забавят това повишаване на цените, Китай е изправен пред противоположния феномен - дефлация. Спадът на износа и вноса на китайската стопанска система също е обезпокоителен.
Най-важното е, че китайската стопанска система в този момент е на кръстопът. Много ще зависи от това по какъв начин китайските управляващи поддържат стопанската система си през днешния ден. А точно по какъв сюжет ще се развива Китай за десетилетия напред. Залогът е дали Китай ще успее да стане първата стопанска система в света до 2040 година, смазвайки Съединени американски щати, или Пекин ще попадне в „ клопката на междинните приходи “ и ще се изправи пред „ изгубеното десетилетие “ по образеца на Япония, и да е малко евентуално, че в миналото ще може да претендира за първо място в света?
През юли в Китай беше записана дефлация - показателят на потребителските цени падна с 0,3%. Това беше първият спад от февруари 2021 година (когато стартира пандемията). Индексът на цените на производител се намалява за десети следващ месец - с 4,4% през юли. За развиването на стопанската система както високата инфлация, по този начин и дефлацията са проблем, който не е толкоз елементарен за решение. Същата Япония се бореше със стагнацията на цените и заплатите за цяло потомство, отсам и терминът „ изгубено десетилетие “.
Цените на парцелите в Китай не престават да падат. Продажбите на жилища и жилищното строителство също: през юни се записва спад надлежно с 18% и 10%. Това е мощно затруднение за икономическия напредък, защото секторът на недвижимите парцели, дружно със свързани действия като стомана и артикули за бита, съставлява към една пета от Брутният вътрешен продукт.
Освен това всяка икономическа агресия в Китай през последните 20 години се движи частично от жилищния взрив. Така че, в случай че пазарът на жилища е в крах, това може да е знак за стопански усложнения. Можем да си напомним ипотечната рецесия в Съединени американски щати, която докара до финансовата рецесия и по-късно до международната криза. Но в тази ситуация с Китай сравнението е по-скоро с Япония, където балонът на недвижимите парцели се спука през 90-те години и обрече страната на години на застоялост.
И най-после, има угриженост по отношение на забележителния спад на китайския експорт за Европа и Съединени американски щати, и противоположното, вноса за Китай.
Защо китайската стопанска система се изправи пред всички тези проблеми и стартира да се забавя?
„ Спадът на китайския експорт и импорт се следи, преди всичко, заради намаляването на търсенето на артикули от Средното царство на развитите страни на фона на закъснение на техните лични стопански системи. Второ, заради тарифните ограничавания на Съединени американски щати, които вършат китайския експорт по-малко конкурентен. Обемът на импортираните първични материали и елементи за произвеждане от Китай също понижава, което значи понижаване на активността на китайските заводи и затова понижаване на работното време на по-голямата част от китайското население, което води до по-ниски заплати и увеличение на безработицата. Всичко това се трансформира в дефлация на фона на слаб напредък на вътрешното ползване “, изяснява Роман Лукянчиков, анализатор.
Китайската стопанска система е под напън и от геополитически фактори. „ Глобалната стопанска система е в развой на преразпределение на пазарите. Западният блок от страни е живял в продължение на доста десетилетия посредством манипулиране на паричната политика и по едно и също време завладяване на от ден на ден и повече нови пазари и се пробва да следва същия сюжет по инерция. В същото време в западните страни някои също „ оцеляват “ за сметка на други: Съединени американски щати се пробват да запазят предходния си статус, като гълтам основните запаси на Европа – европейската промишленост и човешки запаси. В същото време Китай се пробва да остане измежду водачите на водещите международни стопански системи: той образува своята мрежа от основни страни сътрудници за задачите на комерсиалното взаимоотношение, построява новия път на коприната, който не е зависим на западните страни, и слага препраща своите лични ограничения за контрасанкции, по-специално възбрана на износа на редки земни метали в Европа и Съединени американски щати, с цел да забави по-нататъшното софтуерно развиване на недружелюбни страни по света. Всичко това, несъмнено, се отразява на вътрешната икономическа обстановка в Китай, което се отразява на забавянето на икономическия напредък на страната “, споделя Екатерина Новикова, доцент от катедрата по икономическа доктрина на Руския стопански университет „ Плеханов “.
Китайските управляващи, несъмнено, виждат всички тези проблеми и към този момент са почнали да работят. Ако Западът се бори с инфлацията, като покачва лихвите, то Китай, в битката против дефлацията, в противен случай, понижава лихвите. Във вторник, 15 август, Китайската национална банка ненадейно понижи лихвения % по едногодишния заем до 2,50% от 2,65%, т.е. с 0,15%, което беше рекордна стойност след пандемията.
Анализаторът на „ Блумбърг “ Гарфийлд Рейнолдс счита, че от една страна това допуска, че икономическите проблеми на страната са много съществени, откакто регулаторът е подхванал толкоз фрапантни ограничения. От друга страна, има доста аргументи да се съмняваме, че тези ограничения ще върнат китайската стопанска система на пътя на резистентен напредък. Анализаторът счита, че при такива условия е било належащо ставката да бъде понижена най-малко два пъти повече. Освен това предходните понижения на лихвените проценти не доведоха до видимо повишение на икономическата интензивност.
Паричните дейности от Китайската централна банка може да не са задоволителни. Любопитно е, че в края на юли на съвещание на Политбюро бяха оповестени общи насоки на поддръжка: стимулиране на вътрешното търсене, изключително в сегмента на стоките за бита и електрониката, разширение на тласъците за закупуване на електрически транспортни средства, облекчение на условията за закупуване на недвижими парцели дружно с увеличение на строителството за бедните и продължаваща хлабава парична и фискална политика, дружно с по-малък напън върху частните компании.
„ Тогава обаче китайското държавно управление не предприе съответни ограничения за осъществяване на оповестените ограничения за поддръжка. Китайските управляващи заеха изчаквателна позиция, като не желаят да включат огромен пакет от тласъци заради риска от огромни задължения. Те обаче ще би трябвало да създадат избор: или да продължат растежа на стопанската система заради високия дълг, или да стагнират и по-късно в последна сметка да усилят дълга по този начин или другояче, само че с още по-голяма сума, в сравнение с им е нужна в този момент “, споделя Роман Лукянчиков.
Рисковете от безучастие са огромни. „ Най-негативният сюжет е понижаване на вътрешното китайско търсене и неспособност за увеличение на износа на фона на продължаващи отрицателни трендове в международната стопанска система, продължаващо утежняване на бранша на недвижимите парцели и увеличение на дълговата тежест на обществения бранш против на фона на възходящия авторитаризъм в страната. Страната ще попадне в „ клопката на междинните приходи ” и ще получи „ изгубени десетилетия ” по образеца на Япония, ще се сътвори обществено напрежение и годишният напредък на Брутният вътрешен продукт на Китай ще доближи 0% до 2050 година Това в никакъв случай няма да разреши на Китай да стане първата стопанска система в света. Вероятността за подобен сюжет нараства, защото управляващите забавят стимулирането на стопанската система “, споделя Лукянчиков.
Но по-оптимистичният сюжет е действителен, когато китайските управляващи най-сетне преминат от думи на поддръжка към каузи. „ В този случай търсенето на китайски експорт ще се възвърне през идващите години, китайската стопанска система ще се стабилизира заради растежа на заемите, само че има неизбежно последователно закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт на страната заради високия базов резултат, както и като стимулиране на наукоемки и новаторски промишлености, с помощта на които Китай към момента може да стане първата стопанска система в света към 2040 година “, заключава събеседникът.
Ясно е, че Русия като търговски сътрудник ще завоюва повече от оптимистичния сюжет за развиване на китайската стопанска система.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Китайската стопанска система плаши доста икономисти. Ако западните страни страдат от висока инфлация и би трябвало да покачат лихвите, с цел да забавят това повишаване на цените, Китай е изправен пред противоположния феномен - дефлация. Спадът на износа и вноса на китайската стопанска система също е обезпокоителен.
Най-важното е, че китайската стопанска система в този момент е на кръстопът. Много ще зависи от това по какъв начин китайските управляващи поддържат стопанската система си през днешния ден. А точно по какъв сюжет ще се развива Китай за десетилетия напред. Залогът е дали Китай ще успее да стане първата стопанска система в света до 2040 година, смазвайки Съединени американски щати, или Пекин ще попадне в „ клопката на междинните приходи “ и ще се изправи пред „ изгубеното десетилетие “ по образеца на Япония, и да е малко евентуално, че в миналото ще може да претендира за първо място в света?
През юли в Китай беше записана дефлация - показателят на потребителските цени падна с 0,3%. Това беше първият спад от февруари 2021 година (когато стартира пандемията). Индексът на цените на производител се намалява за десети следващ месец - с 4,4% през юли. За развиването на стопанската система както високата инфлация, по този начин и дефлацията са проблем, който не е толкоз елементарен за решение. Същата Япония се бореше със стагнацията на цените и заплатите за цяло потомство, отсам и терминът „ изгубено десетилетие “.
Цените на парцелите в Китай не престават да падат. Продажбите на жилища и жилищното строителство също: през юни се записва спад надлежно с 18% и 10%. Това е мощно затруднение за икономическия напредък, защото секторът на недвижимите парцели, дружно със свързани действия като стомана и артикули за бита, съставлява към една пета от Брутният вътрешен продукт.
Освен това всяка икономическа агресия в Китай през последните 20 години се движи частично от жилищния взрив. Така че, в случай че пазарът на жилища е в крах, това може да е знак за стопански усложнения. Можем да си напомним ипотечната рецесия в Съединени американски щати, която докара до финансовата рецесия и по-късно до международната криза. Но в тази ситуация с Китай сравнението е по-скоро с Япония, където балонът на недвижимите парцели се спука през 90-те години и обрече страната на години на застоялост.
И най-после, има угриженост по отношение на забележителния спад на китайския експорт за Европа и Съединени американски щати, и противоположното, вноса за Китай.
Защо китайската стопанска система се изправи пред всички тези проблеми и стартира да се забавя?
„ Спадът на китайския експорт и импорт се следи, преди всичко, заради намаляването на търсенето на артикули от Средното царство на развитите страни на фона на закъснение на техните лични стопански системи. Второ, заради тарифните ограничавания на Съединени американски щати, които вършат китайския експорт по-малко конкурентен. Обемът на импортираните първични материали и елементи за произвеждане от Китай също понижава, което значи понижаване на активността на китайските заводи и затова понижаване на работното време на по-голямата част от китайското население, което води до по-ниски заплати и увеличение на безработицата. Всичко това се трансформира в дефлация на фона на слаб напредък на вътрешното ползване “, изяснява Роман Лукянчиков, анализатор.
Китайската стопанска система е под напън и от геополитически фактори. „ Глобалната стопанска система е в развой на преразпределение на пазарите. Западният блок от страни е живял в продължение на доста десетилетия посредством манипулиране на паричната политика и по едно и също време завладяване на от ден на ден и повече нови пазари и се пробва да следва същия сюжет по инерция. В същото време в западните страни някои също „ оцеляват “ за сметка на други: Съединени американски щати се пробват да запазят предходния си статус, като гълтам основните запаси на Европа – европейската промишленост и човешки запаси. В същото време Китай се пробва да остане измежду водачите на водещите международни стопански системи: той образува своята мрежа от основни страни сътрудници за задачите на комерсиалното взаимоотношение, построява новия път на коприната, който не е зависим на западните страни, и слага препраща своите лични ограничения за контрасанкции, по-специално възбрана на износа на редки земни метали в Европа и Съединени американски щати, с цел да забави по-нататъшното софтуерно развиване на недружелюбни страни по света. Всичко това, несъмнено, се отразява на вътрешната икономическа обстановка в Китай, което се отразява на забавянето на икономическия напредък на страната “, споделя Екатерина Новикова, доцент от катедрата по икономическа доктрина на Руския стопански университет „ Плеханов “.
Китайските управляващи, несъмнено, виждат всички тези проблеми и към този момент са почнали да работят. Ако Западът се бори с инфлацията, като покачва лихвите, то Китай, в битката против дефлацията, в противен случай, понижава лихвите. Във вторник, 15 август, Китайската национална банка ненадейно понижи лихвения % по едногодишния заем до 2,50% от 2,65%, т.е. с 0,15%, което беше рекордна стойност след пандемията.
Анализаторът на „ Блумбърг “ Гарфийлд Рейнолдс счита, че от една страна това допуска, че икономическите проблеми на страната са много съществени, откакто регулаторът е подхванал толкоз фрапантни ограничения. От друга страна, има доста аргументи да се съмняваме, че тези ограничения ще върнат китайската стопанска система на пътя на резистентен напредък. Анализаторът счита, че при такива условия е било належащо ставката да бъде понижена най-малко два пъти повече. Освен това предходните понижения на лихвените проценти не доведоха до видимо повишение на икономическата интензивност.
Паричните дейности от Китайската централна банка може да не са задоволителни. Любопитно е, че в края на юли на съвещание на Политбюро бяха оповестени общи насоки на поддръжка: стимулиране на вътрешното търсене, изключително в сегмента на стоките за бита и електрониката, разширение на тласъците за закупуване на електрически транспортни средства, облекчение на условията за закупуване на недвижими парцели дружно с увеличение на строителството за бедните и продължаваща хлабава парична и фискална политика, дружно с по-малък напън върху частните компании.
„ Тогава обаче китайското държавно управление не предприе съответни ограничения за осъществяване на оповестените ограничения за поддръжка. Китайските управляващи заеха изчаквателна позиция, като не желаят да включат огромен пакет от тласъци заради риска от огромни задължения. Те обаче ще би трябвало да създадат избор: или да продължат растежа на стопанската система заради високия дълг, или да стагнират и по-късно в последна сметка да усилят дълга по този начин или другояче, само че с още по-голяма сума, в сравнение с им е нужна в този момент “, споделя Роман Лукянчиков.
Рисковете от безучастие са огромни. „ Най-негативният сюжет е понижаване на вътрешното китайско търсене и неспособност за увеличение на износа на фона на продължаващи отрицателни трендове в международната стопанска система, продължаващо утежняване на бранша на недвижимите парцели и увеличение на дълговата тежест на обществения бранш против на фона на възходящия авторитаризъм в страната. Страната ще попадне в „ клопката на междинните приходи ” и ще получи „ изгубени десетилетия ” по образеца на Япония, ще се сътвори обществено напрежение и годишният напредък на Брутният вътрешен продукт на Китай ще доближи 0% до 2050 година Това в никакъв случай няма да разреши на Китай да стане първата стопанска система в света. Вероятността за подобен сюжет нараства, защото управляващите забавят стимулирането на стопанската система “, споделя Лукянчиков.
Но по-оптимистичният сюжет е действителен, когато китайските управляващи най-сетне преминат от думи на поддръжка към каузи. „ В този случай търсенето на китайски експорт ще се възвърне през идващите години, китайската стопанска система ще се стабилизира заради растежа на заемите, само че има неизбежно последователно закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт на страната заради високия базов резултат, както и като стимулиране на наукоемки и новаторски промишлености, с помощта на които Китай към момента може да стане първата стопанска система в света към 2040 година “, заключава събеседникът.
Ясно е, че Русия като търговски сътрудник ще завоюва повече от оптимистичния сюжет за развиване на китайската стопанска система.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ