Кодът на българската азбука е разбит. Всяка буква е дума, а ето и какво разкрива тя
Кирилицата е писмеността, която възприемаме освен ние, българите, само че и останалите славянски нации, някои от които я употребяват и до ден-днешен. Както е известно, тя е основана от братята Кирил и Методий, само че се оказва, че обстановката към нашата писменост не са толкоз елементарни, колкото наподобяват на пръв взор. Кодът, заложен в нея, бе разрушен. Самата дума „ писменост “ е формирана от наименованията на първите две букви от писмеността, а точно: „ аз “ и „ буки “. Оказва се, че писмеността не съставлява единствено поредност от букви, които са основани просто по този начин и са подредени в някакъв ред.
В тях има заложен код. Кодът съставлява един роман за грамотността. Всяка писмен знак в писмеността е първата от съответна дума в този роман. Ето и едн образец за това: Аз буки веди сказуеми положително есть жичье. Това изречение в превод значи: Аз зная буквите и животът със знанието е добър. Думата „ азъ “ на прабългарски значи памет. Неслучайно „ А “ е първата писмен знак в основаната от Кирил и Методий писменост. Тя символизира началото и самосъзнанието.
Интересен е и първият вид на нашата писменост.
Той в действителност е бил показан като роман, текст. И първата писмен знак от всяка дума на този текст, са буквите от писмеността, в вярната поредност. Първите възпитаници, които са я учили, са заучавали целият текст, освен буквите, както вършим през днешния ден ние. Сега ще ви представим истинския роман, както и превода му на актуален български език.
Оригиналът звучи по този начин: „ Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. Ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! От! Ща чръв! Ци ша! Еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят! “ В превод, това значи: „ Помни буквите, учи да приказваш! Добре е да живееш крепко на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти младеж, вие хора! Човече! с разум и разсъдък! Във вярна посока и с ясно схващане! Напред! Слава! “.
Както всяко друго значимо нещо от историята ни, и писмеността ни има прикрит смисъл, за който доста от нас не са подозирали. А постоянно е хубаво да познаваме същинските претекстове и аргументи, заради които нещата, които имаме и познаваме през днешния ден, са били основани.
