Петър Стоянович - царският разговор
Кипващ елементарно като бутилка шампанско, конте, обичащ скъпоценните камъни, цветята и сладките парфюми, надменен, само че и трудолюбив, неприятен ездач, само че огромен фен на природата, с гений за езици – научава отлично и българския, алчен, само че не и лаком, Фердинанд е виновен за огромното европейско преображение на България, изключително през първата половина на 31-годишното си царуване. Бил е вманиачен по новостите.Провежда първия телефонен диалог у нас, става първият европейски монарх, летял на аероплан, и първият, снимал се в игрален филм, учи се да кара колело в тронната зала на софийския си замък. По негово време София от един Боклукополис, както Иречек я назовава след Освобождението, се видоизменя в съвременен град. Може да се каже, че е войнстващ еколог – най-добре го схващат шопите, които изяли пердаха поради бракониерска сеч в градските паркове. Фиаското във войните от началото на 20. век обаче трансформира Фердинанд в ненавиждан от българите общественик.Дали е време той да бъде оценен и с положителното, което оставя след себе си – за това и за по-съвременни тематики, включващи козметична рутина и прогнози за бъдното, приказваме с проф. доктор Стоянович.
Петър Стоянович е германист и лекар по философия от Виенския университет, лекар на историческите науки, професор в Шуменския университет, публицист, политик, бил е министър на културата. Той е също кулинарен специалист и практик с няколко издадени кулинарни книги, естет и безгрижник. Напоследък ни радва с непрекъснатата си съботна графа в „ Денят стартира с Георги Любенов “ по Българска национална телевизия. Правнук е на Иван Стоянович-Аджелето, бунтовник, основател на първата българска телеграфна организация, посланик и царски консултант. Дядо му доктор Петър Стоянович е тютюнев специалист, един от създателите на футболен клуб „ Левски “. Майка му е актрисата Ани Бакалова, негов татко е филмовият критик Иван Стоянович. Петър Стоянович е татко на 3 деца. Проф. Стоянович, годината е още млада, тъй че ще употребявам мотива да ви попитам по какъв начин сте с силата? А също – обичате ли задоволително себе си? Енергия се поддържа с три неща: обич, уиски и работа. Минал съм и през трите, в този момент съм във етапа на работохолизма. Без сълзи и махмурлук – признайте, че има смисъл! Колкото до обичта към себе си, всички се обичаме по избран метод, някои, за жал, повече. По-важно е дали имаме мощ да обичаме близък. Аз виждам постоянно да обичам точно близък, тъй като в случай че заобичам далечния, егати транспортните разноски! Фердинанд Български, героят на вашия обемист и изпълнен с прелюбопитни обстоятелства труд – той обичал ли е себе си в задоволителна степен? В предостатъчна! Имал е, несъмнено, и задоволително учредения за това. Правнук на най-известния държател на всички времена – „ Краля Слънце “ Луи XIV, директен потомък на Бурбони, Орлеани, Сакс-Кобурги и на унгарските магнати князете Кохáри. Голямо добрутро! Говорил е десетина езика. Но с изключение на всичко най-важното при него са огромните заложби в региона на естествената история и науката за птиците, в които е бил на международно равнище. Ако прочетете по какъв начин до края на Втората международна си написа с разните академии на науките по света и разисква това или това пиле или пеперуда… Същевременно едва ли е имал доста конкуренция в региона на дворцовия етикет, ордените, гастрономията – все салтанати, които демонстрират един богат гений със мощно его и голямо самочувствие. От днешна позиция, несъмнено, то наподобява малко прекомерно.
Негово Величество ми стана извънредно приветлив, когато затъква с круша устата на собствен зависещ. Бравурно начало на труд от над 800 страници! Ето каква е историята: преди окончателното си тръгване от България цар Фердинанд си взема довиждане с обичания замък „ Врана “ – същинския си европейски дом. Обхожда парцела, прости се. Включително и с част от градинарите, пристигнали да поднесат протоколни почитания. Говорителят на групата непохватно декламира за „ огромната болежка от раздялата “, за „ великата загуба от абдикацията “, за „ неизмерната любов и благодарност “ на българския народ. Фердинанд откъсва круша от близкото дърво и затапва с солидния плод устата на нескопосания лицемер, избирайки тишината пред неистината. Временно затваря устата на историята, само че нея не можеш да я спреш. Тя е като миризма на препържен лук по стълбите на общинска кооперация – постоянно си пробива път. Уви, най-известният строител на европейска България продължава да стои в нашата памет основно в черно-бяло. И чак в този момент, последователно, мисля, че наклонността стартира да се трансформира.
Петър Стоянович е германист и лекар по философия от Виенския университет, лекар на историческите науки, професор в Шуменския университет, публицист, политик, бил е министър на културата. Той е също кулинарен специалист и практик с няколко издадени кулинарни книги, естет и безгрижник. Напоследък ни радва с непрекъснатата си съботна графа в „ Денят стартира с Георги Любенов “ по Българска национална телевизия. Правнук е на Иван Стоянович-Аджелето, бунтовник, основател на първата българска телеграфна организация, посланик и царски консултант. Дядо му доктор Петър Стоянович е тютюнев специалист, един от създателите на футболен клуб „ Левски “. Майка му е актрисата Ани Бакалова, негов татко е филмовият критик Иван Стоянович. Петър Стоянович е татко на 3 деца. Проф. Стоянович, годината е още млада, тъй че ще употребявам мотива да ви попитам по какъв начин сте с силата? А също – обичате ли задоволително себе си? Енергия се поддържа с три неща: обич, уиски и работа. Минал съм и през трите, в този момент съм във етапа на работохолизма. Без сълзи и махмурлук – признайте, че има смисъл! Колкото до обичта към себе си, всички се обичаме по избран метод, някои, за жал, повече. По-важно е дали имаме мощ да обичаме близък. Аз виждам постоянно да обичам точно близък, тъй като в случай че заобичам далечния, егати транспортните разноски! Фердинанд Български, героят на вашия обемист и изпълнен с прелюбопитни обстоятелства труд – той обичал ли е себе си в задоволителна степен? В предостатъчна! Имал е, несъмнено, и задоволително учредения за това. Правнук на най-известния държател на всички времена – „ Краля Слънце “ Луи XIV, директен потомък на Бурбони, Орлеани, Сакс-Кобурги и на унгарските магнати князете Кохáри. Голямо добрутро! Говорил е десетина езика. Но с изключение на всичко най-важното при него са огромните заложби в региона на естествената история и науката за птиците, в които е бил на международно равнище. Ако прочетете по какъв начин до края на Втората международна си написа с разните академии на науките по света и разисква това или това пиле или пеперуда… Същевременно едва ли е имал доста конкуренция в региона на дворцовия етикет, ордените, гастрономията – все салтанати, които демонстрират един богат гений със мощно его и голямо самочувствие. От днешна позиция, несъмнено, то наподобява малко прекомерно.
Негово Величество ми стана извънредно приветлив, когато затъква с круша устата на собствен зависещ. Бравурно начало на труд от над 800 страници! Ето каква е историята: преди окончателното си тръгване от България цар Фердинанд си взема довиждане с обичания замък „ Врана “ – същинския си европейски дом. Обхожда парцела, прости се. Включително и с част от градинарите, пристигнали да поднесат протоколни почитания. Говорителят на групата непохватно декламира за „ огромната болежка от раздялата “, за „ великата загуба от абдикацията “, за „ неизмерната любов и благодарност “ на българския народ. Фердинанд откъсва круша от близкото дърво и затапва с солидния плод устата на нескопосания лицемер, избирайки тишината пред неистината. Временно затваря устата на историята, само че нея не можеш да я спреш. Тя е като миризма на препържен лук по стълбите на общинска кооперация – постоянно си пробива път. Уви, най-известният строител на европейска България продължава да стои в нашата памет основно в черно-бяло. И чак в този момент, последователно, мисля, че наклонността стартира да се трансформира. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ