Любимата на патрона на русенския театър Сава Огнянов е първата наша киноактриса
Киното в България потегля от вкъщи на русенеца Марин Чолаков
Мария Петрова Нонинска-Миятева, позната с артистичния псевдоним Мара Липина, вечно остава в летописите като първата българска киноактриса. Съдбата ѝ е тясно преплетена с началото на филмовото изкуство у нас, чиито корени водят към Русе, както и с патрона на русенския трагичен спектакъл – огромният артист Сава Огнянов. На 25 декември тази година ще се навършат 99 години от кончината на тази смела жена, дръзнала да застане пред камерата във времена на предубеждения.
Русенската диря в историята на киното
Въпреки че Мария Миятева е родена в Борован, пътят на киното, което я прави известна, стартира точно от крайдунавския град. Историческите летописи са безапелационни – първата обществена кинопрожекция в България се състои през февруари 1897 година в дома на русенеца Марин Чолаков. Това паметно събитие се случва единствено 18 месеца след първата прожекция в света, трансформирайки Русе в пионер на седмото изкуство у нас.
Връзката на първата актриса с Русе е подсилена и от персоналния ѝ живот. Голямата обич на Мария е именитият артист Сава Огнянов, чието име с горделивост носи Драматичният спектакъл в Русе.
Скандалният дебют в " Българан е галант "
През 1915 година Мария Миятева приема предизвикването да взе участие в първия български игрален филм " Българан е галант " на режисьора Васил Гендов. В тези години това се смята за нечувана смелост. Докато Гендов търси изпълнителка за основната роля, множеството актриси от Народния спектакъл отхвърлят изрично, страхувайки се за репутацията си.
Снимките в София се трансформират в същинско тестване. Тълпата по улиците не схваща новото изкуство и постоянно реагира нападателно.
" Карагьозчийка, бостанско чучело, мъжка Гана, безсрамница ", крещят минувачи против актрисата, до момента в който тя снима подиуми на улица " Леге ". Стига се до такава степен, че гаменчета я замерват с камъни, а разгневен жител даже смъква шапката от главата ѝ. Въпреки обидите и униженията, Миятева демонстрира професионализъм и приключва кино лентата.
Любовта със Сава Огнянов
Съдбата среща Мария с нейния сътрудник от Народния спектакъл Сава Огнянов. Той я притегля с гения и харизмата си. Тяхната бурна любовна история се разпростира в цялостна мощ през 1920 година в Рим. По това време Миятева е на специализация във Вечния град, а Огнянов идва за фотосите на кино лентата " Отец Савелий ".
За страдание, житейският път на актрисата завършва прекомерно рано. Тя умира едвам на 43-годишна възраст, най-вероятно в резултат на сърдечен недостатък. Според разкази на съвременници, патронът на русенския спектакъл Сава Огнянов понася извънредно тежко загубата на обичаната си.
Мария Миятева оставя ярка диря в културната история на България, надскачайки с десетилетия разбиранията на своето време и проправяйки пътя за идващите генерации актьори в киното.
Мария Петрова Нонинска-Миятева, позната с артистичния псевдоним Мара Липина, вечно остава в летописите като първата българска киноактриса. Съдбата ѝ е тясно преплетена с началото на филмовото изкуство у нас, чиито корени водят към Русе, както и с патрона на русенския трагичен спектакъл – огромният артист Сава Огнянов. На 25 декември тази година ще се навършат 99 години от кончината на тази смела жена, дръзнала да застане пред камерата във времена на предубеждения.
Русенската диря в историята на киното
Въпреки че Мария Миятева е родена в Борован, пътят на киното, което я прави известна, стартира точно от крайдунавския град. Историческите летописи са безапелационни – първата обществена кинопрожекция в България се състои през февруари 1897 година в дома на русенеца Марин Чолаков. Това паметно събитие се случва единствено 18 месеца след първата прожекция в света, трансформирайки Русе в пионер на седмото изкуство у нас.
Връзката на първата актриса с Русе е подсилена и от персоналния ѝ живот. Голямата обич на Мария е именитият артист Сава Огнянов, чието име с горделивост носи Драматичният спектакъл в Русе.
Скандалният дебют в " Българан е галант "
През 1915 година Мария Миятева приема предизвикването да взе участие в първия български игрален филм " Българан е галант " на режисьора Васил Гендов. В тези години това се смята за нечувана смелост. Докато Гендов търси изпълнителка за основната роля, множеството актриси от Народния спектакъл отхвърлят изрично, страхувайки се за репутацията си.
Снимките в София се трансформират в същинско тестване. Тълпата по улиците не схваща новото изкуство и постоянно реагира нападателно.
" Карагьозчийка, бостанско чучело, мъжка Гана, безсрамница ", крещят минувачи против актрисата, до момента в който тя снима подиуми на улица " Леге ". Стига се до такава степен, че гаменчета я замерват с камъни, а разгневен жител даже смъква шапката от главата ѝ. Въпреки обидите и униженията, Миятева демонстрира професионализъм и приключва кино лентата.
Любовта със Сава Огнянов
Съдбата среща Мария с нейния сътрудник от Народния спектакъл Сава Огнянов. Той я притегля с гения и харизмата си. Тяхната бурна любовна история се разпростира в цялостна мощ през 1920 година в Рим. По това време Миятева е на специализация във Вечния град, а Огнянов идва за фотосите на кино лентата " Отец Савелий ".
За страдание, житейският път на актрисата завършва прекомерно рано. Тя умира едвам на 43-годишна възраст, най-вероятно в резултат на сърдечен недостатък. Според разкази на съвременници, патронът на русенския спектакъл Сава Огнянов понася извънредно тежко загубата на обичаната си.
Мария Миятева оставя ярка диря в културната история на България, надскачайки с десетилетия разбиранията на своето време и проправяйки пътя за идващите генерации актьори в киното.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ