"Татко ще ми купи колело, ама друг път": 10-те български филма, които да гледаме с децата си
Киното - това е животът, от който са изрязани скучните подиуми ", отбелязва режисьорът Алфред Хичкок, а кои кино заглавия да споделим с децата си, с цел да се откъснем от скуката, е въпрос, който чопли любознанието на не един родител.
Настаняваме се комфортно в стола на детството, наясно, че надали е уместно да стартираме с историите, основани от майстора на ужаса. Не, че той не може да екранизира и " Пепеляшка ". Може, само че с обещанието, че " феновете незабавно ще видят мъртвец в каляската. "
А за какво да не почерпим от личния си опит като деца, оглеждащи се в нашата реалност, отразена в българското кино. Всъщност огромна част от създателите му пишат за възрастни, само че с герои деца. Затова и постоянно филмите ги назовават детски. Именно подобен е случая с едни от най-знаковите сценаристи Братя Мормареви, които " одобряват на драго сърце ориста на детските създатели ". Творческият тандем стои зад едни от най-ключовите филми, направени " сякаш " за дребните - " Изпити късно ", " С деца на море ", " Задачи с доста незнайни "...
Всъщност, точно около детското кино част от българските режисьори заобикалят цензурата, присъща за соцгодините и слагат своите сериозни хрумвания против системата, облепили ги зад уютната и безвредна детска позиция. Покрай това огромна част от продукциите за най-малките умерено могат да се гледат в компанията на порасналите им родители, получили още един късмет да си напомнят предишното, в което може да са ядосали не една съседка, счупили нечий прозорец, качили се на непозната череша или скрили куче в чекмеджето си. Ето и 10 кино оферти от българското кино, които можем да споделим с наследниците си.
Войната на таралежите
Това е и може би най-известният детски български сериал с създатели, посветили творчеството си на дребните - Иванка Гръбчева и братя Мормареви. В пет епизода тайфа хлапета, отпред с Маляка и Пантата водят война за детството си, за териториите, които възрастните безкомпромисно се пробват да им лишават. Дали междублоковото пространство да бъде запълнено от паркинг или волейболно игрище е въпрос, който и през днешния ден провокира спор в обществото. А създателите поредно нищят поколенческите разлики и се прекланят пред несломимия военен дух на дребните, нечути от възрастните, само че защитаващи позициите си с всички сили, сдобили се за нежната си възраст.
Кадър от " Васко да Гама от село Рупча "
Васко да Гама от село Рупча
И кои други, в случай че не още веднъж братя Мормареви ще ни поведат из морските пътешествия на дребния Васко, който поради бас отплава с кораба, на който работи татко му като подвига на крайник службите по суша и вода. Премеждията на чаровното хлапе, изиграно от дребния тогава Иван Ласкин, са разказани в шест серии и от дълго време са се трансформирали в класика и знак за свободата, която може да си разреши единствено непорасналият човек, правещ и невъзможното с цел да следва себе си.
Рицарят на бялата дама
Възходите и паденията на растящите в учебен пансион са разказани в 3-серийния филм, режисиран от Петър Каишев, а тимовете на децата са разграничени на шахматисти и борци. Общото посред им е неугледно, само че единствено досега, в който единият тим се заема да учи другия на своите умения. Поредно доказателство, че дребните по-бързо " загряват " от възрастните, че външните разлики не могат да попречат на същинското другарство.
Кадър от " Островът на сините птици ", Българска национална телевизия
Островът на сините птици
Един от дребното модерни родни сериали за деца ни повежда към морето под управлението на режисьорския тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов. В осем епизода са разказани лутанията, игрите и любовните трепети на няколко деца, събрали се инцидентно в курортно населено място около лятната си почивка. Перипетиите им се простират из живописни морски пейзажи, наситени с сантиментални трепети и пиратски безредици, а безгрижието подухва мемоари за детството от 90-те и " Синьо-то лято " на днешните родители.
" Въздушният ас ". Снимка: Мирамар филм
Въздушният ас
Трагико-комичната анимация на Свилен Димитров ни среща с късата форма в киното, която потвърждава, че с " малко думи ", може да се каже доста. Макар късометражна, историята за жабата, която желае да лети е любопитна изключително и с обстоятелството, че не са доста българските анимации за деца. Филмът тъкмо улавя трепетите и борбеността на квакащия и приветлив воин, тръгнал по нелекия и мъчителен път в преследването на фантазията да види света от високо. А полетът на дребната жабка след многото несполуки е приятност за сетивата, около съчетанието за сбъднатост и неизбежност в клюна на щъркела.
Куче в чекмедже
" Татко ще ми купи колело, но различен път ". Прословутата имитация на Митко-Миташки, който е гледан с отрицание от " обезпокоените " за него съседки остава измежду най-ярките облици на неподчиняващи се хлапета в българското кино. Намерил се с четириногия и окосмен Рошко - зарязан и неразбираем, сходно на него, мъникът се щура сред разграничените си родители, стълбите из панелките, белите, игрите и опита да си изясни детството, около комплицирания живот на възрастните.
Кадър от " 13-та избраница на принца ", Българска национална телевизия
13-та избраница на принца
По стъпките на приказките ни повеждат отново добре познатите сценаристи Братя Мормареви. Топлото им възприятие за комизъм разбърква визиите, наследени от вълшебните истории за принцове и принцеси. Във кино лентата, режисиран от Иванка Гръбчева нито едните, нито другите са изключително привлекателни и героични. Затова пък персонажите забавляват с несръчността си, с детския си инатлък и увлекателно разопаковат концепциите, че футболът е тръгнал от Англия, а киното ни, въпреки и малко, прави поклон към галактическата сага " Междузвездни войни " с летящи чинии и светещи мечове.
Ти, който си на небето
Трогателното другарство сред остарелия лютиер - чехът Георг Хених и дребния цигулар Виктор споделя режисьорът Дочо Боджаков. Историята е въодушевена от " Балада за Георг Хених " на Виктор Пасков, който се трансформира и в най-продавания български разказ в чужбина. Филмът изследва нелекия избор на кого преподавателя да съобщи занаята си при липса на гений у почитателите му. Живеещ в самотност, с неуредени документи, възрастният Георг е употребен от сякаш правилните си пораснали възпитаници, чиято незначителност е способна да затрие всички уроци, получени през годините.
Надеждата у Георг в последните му житейски дни се крепи на откровената религия у невръстния Виктор, станало очевидец на кавгите сред родителите си, само че усетил чувствителността на остарелия занаятчия и запазил към момента възприятието за правдивост в комплицирания и неразбираем свят. Изящен облик прави словашкият артист Йозеф Кронер с ролята на чужденеца, говорещ като че ли на непознат език с сякаш най-близките си. Неговият огромен принос в света на киното е извоюваният " Оскар " през 1966 година за кино лентата " Магазин на основната улица ".
Кадър от " Рицар без ризница ", Българска национална телевизия
Рицар без ризница
Близостта сред Ваньо (Олег Ковачев) и неговият вуйчо (Апостол Карамитев) е неизбежна, най-много тъй като точно този възрастен е единственият кадърен да възвърне справедливостта в очите на детето, изгубило доверие в околните си след първия конфликт със света на възрастните. Малкият воин нарамва хартиените доспехи в миг, в който са разтърсени житейските му устои, виждайки по какъв начин личният му татко постъпва незаслужено. Подобен урок е тежка плесница, която внимателно разказва сюжета на Валери Петров, а под режисурата на Борислав Шаралиев филмът съумява да мине " сред капките " и да избяга от цензурата, съпътствала тоталитарния режим.
Кадър от " Йо-хо-хо "
Йо-хо-хо
С сходни настройки и същия сценарист - Валери Петров, акустираме отново на родна територия, въпреки и тук-там извънредно приказна. Режисьорът Зако Хеския ни придвижва в не толкоз привлекателното поделение по травматология, където дребният Леонид (Виктор Чучков) се сприятелява с парализирания артист (Кирил Варийски), отрекъл се от живота поради претърпяна тежка контузия.
И до момента в който вярата за благополучие е ъгъл по коридорите на болничното заведение с изчерпалата се обич и претенциите на пациентите, представители на другата класова грапавина, макар сякаш цялостното пълноправие в това време, двамата основни персонажи намират разтуха в измислени истории за пирати и съкровища. Непринудено основаното същинско другарство сред тях се оказва най-ефикасното хапче за лекуване от болката и безнадежността. Какво по-добро обръщение, което да остави диря в онази нежна възраст, която всички се опитваме да не забравяме. И най-много поради репликата, която удря право в сърцето: " Човек е най-човек като дете. После стартира да се скапва. "
Още хрумвания за родители
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Настаняваме се комфортно в стола на детството, наясно, че надали е уместно да стартираме с историите, основани от майстора на ужаса. Не, че той не може да екранизира и " Пепеляшка ". Може, само че с обещанието, че " феновете незабавно ще видят мъртвец в каляската. "
А за какво да не почерпим от личния си опит като деца, оглеждащи се в нашата реалност, отразена в българското кино. Всъщност огромна част от създателите му пишат за възрастни, само че с герои деца. Затова и постоянно филмите ги назовават детски. Именно подобен е случая с едни от най-знаковите сценаристи Братя Мормареви, които " одобряват на драго сърце ориста на детските създатели ". Творческият тандем стои зад едни от най-ключовите филми, направени " сякаш " за дребните - " Изпити късно ", " С деца на море ", " Задачи с доста незнайни "...
Всъщност, точно около детското кино част от българските режисьори заобикалят цензурата, присъща за соцгодините и слагат своите сериозни хрумвания против системата, облепили ги зад уютната и безвредна детска позиция. Покрай това огромна част от продукциите за най-малките умерено могат да се гледат в компанията на порасналите им родители, получили още един късмет да си напомнят предишното, в което може да са ядосали не една съседка, счупили нечий прозорец, качили се на непозната череша или скрили куче в чекмеджето си. Ето и 10 кино оферти от българското кино, които можем да споделим с наследниците си.
Войната на таралежите
Това е и може би най-известният детски български сериал с създатели, посветили творчеството си на дребните - Иванка Гръбчева и братя Мормареви. В пет епизода тайфа хлапета, отпред с Маляка и Пантата водят война за детството си, за териториите, които възрастните безкомпромисно се пробват да им лишават. Дали междублоковото пространство да бъде запълнено от паркинг или волейболно игрище е въпрос, който и през днешния ден провокира спор в обществото. А създателите поредно нищят поколенческите разлики и се прекланят пред несломимия военен дух на дребните, нечути от възрастните, само че защитаващи позициите си с всички сили, сдобили се за нежната си възраст.
Кадър от " Васко да Гама от село Рупча "
Васко да Гама от село Рупча
И кои други, в случай че не още веднъж братя Мормареви ще ни поведат из морските пътешествия на дребния Васко, който поради бас отплава с кораба, на който работи татко му като подвига на крайник службите по суша и вода. Премеждията на чаровното хлапе, изиграно от дребния тогава Иван Ласкин, са разказани в шест серии и от дълго време са се трансформирали в класика и знак за свободата, която може да си разреши единствено непорасналият човек, правещ и невъзможното с цел да следва себе си.
Рицарят на бялата дама
Възходите и паденията на растящите в учебен пансион са разказани в 3-серийния филм, режисиран от Петър Каишев, а тимовете на децата са разграничени на шахматисти и борци. Общото посред им е неугледно, само че единствено досега, в който единият тим се заема да учи другия на своите умения. Поредно доказателство, че дребните по-бързо " загряват " от възрастните, че външните разлики не могат да попречат на същинското другарство.
Кадър от " Островът на сините птици ", Българска национална телевизия
Островът на сините птици
Един от дребното модерни родни сериали за деца ни повежда към морето под управлението на режисьорския тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов. В осем епизода са разказани лутанията, игрите и любовните трепети на няколко деца, събрали се инцидентно в курортно населено място около лятната си почивка. Перипетиите им се простират из живописни морски пейзажи, наситени с сантиментални трепети и пиратски безредици, а безгрижието подухва мемоари за детството от 90-те и " Синьо-то лято " на днешните родители.
" Въздушният ас ". Снимка: Мирамар филм
Въздушният ас
Трагико-комичната анимация на Свилен Димитров ни среща с късата форма в киното, която потвърждава, че с " малко думи ", може да се каже доста. Макар късометражна, историята за жабата, която желае да лети е любопитна изключително и с обстоятелството, че не са доста българските анимации за деца. Филмът тъкмо улавя трепетите и борбеността на квакащия и приветлив воин, тръгнал по нелекия и мъчителен път в преследването на фантазията да види света от високо. А полетът на дребната жабка след многото несполуки е приятност за сетивата, около съчетанието за сбъднатост и неизбежност в клюна на щъркела.
Куче в чекмедже
" Татко ще ми купи колело, но различен път ". Прословутата имитация на Митко-Миташки, който е гледан с отрицание от " обезпокоените " за него съседки остава измежду най-ярките облици на неподчиняващи се хлапета в българското кино. Намерил се с четириногия и окосмен Рошко - зарязан и неразбираем, сходно на него, мъникът се щура сред разграничените си родители, стълбите из панелките, белите, игрите и опита да си изясни детството, около комплицирания живот на възрастните.
Кадър от " 13-та избраница на принца ", Българска национална телевизия
13-та избраница на принца
По стъпките на приказките ни повеждат отново добре познатите сценаристи Братя Мормареви. Топлото им възприятие за комизъм разбърква визиите, наследени от вълшебните истории за принцове и принцеси. Във кино лентата, режисиран от Иванка Гръбчева нито едните, нито другите са изключително привлекателни и героични. Затова пък персонажите забавляват с несръчността си, с детския си инатлък и увлекателно разопаковат концепциите, че футболът е тръгнал от Англия, а киното ни, въпреки и малко, прави поклон към галактическата сага " Междузвездни войни " с летящи чинии и светещи мечове.
Ти, който си на небето
Трогателното другарство сред остарелия лютиер - чехът Георг Хених и дребния цигулар Виктор споделя режисьорът Дочо Боджаков. Историята е въодушевена от " Балада за Георг Хених " на Виктор Пасков, който се трансформира и в най-продавания български разказ в чужбина. Филмът изследва нелекия избор на кого преподавателя да съобщи занаята си при липса на гений у почитателите му. Живеещ в самотност, с неуредени документи, възрастният Георг е употребен от сякаш правилните си пораснали възпитаници, чиято незначителност е способна да затрие всички уроци, получени през годините.
Надеждата у Георг в последните му житейски дни се крепи на откровената религия у невръстния Виктор, станало очевидец на кавгите сред родителите си, само че усетил чувствителността на остарелия занаятчия и запазил към момента възприятието за правдивост в комплицирания и неразбираем свят. Изящен облик прави словашкият артист Йозеф Кронер с ролята на чужденеца, говорещ като че ли на непознат език с сякаш най-близките си. Неговият огромен принос в света на киното е извоюваният " Оскар " през 1966 година за кино лентата " Магазин на основната улица ".
Кадър от " Рицар без ризница ", Българска национална телевизия
Рицар без ризница
Близостта сред Ваньо (Олег Ковачев) и неговият вуйчо (Апостол Карамитев) е неизбежна, най-много тъй като точно този възрастен е единственият кадърен да възвърне справедливостта в очите на детето, изгубило доверие в околните си след първия конфликт със света на възрастните. Малкият воин нарамва хартиените доспехи в миг, в който са разтърсени житейските му устои, виждайки по какъв начин личният му татко постъпва незаслужено. Подобен урок е тежка плесница, която внимателно разказва сюжета на Валери Петров, а под режисурата на Борислав Шаралиев филмът съумява да мине " сред капките " и да избяга от цензурата, съпътствала тоталитарния режим.
Кадър от " Йо-хо-хо "
Йо-хо-хо
С сходни настройки и същия сценарист - Валери Петров, акустираме отново на родна територия, въпреки и тук-там извънредно приказна. Режисьорът Зако Хеския ни придвижва в не толкоз привлекателното поделение по травматология, където дребният Леонид (Виктор Чучков) се сприятелява с парализирания артист (Кирил Варийски), отрекъл се от живота поради претърпяна тежка контузия.
И до момента в който вярата за благополучие е ъгъл по коридорите на болничното заведение с изчерпалата се обич и претенциите на пациентите, представители на другата класова грапавина, макар сякаш цялостното пълноправие в това време, двамата основни персонажи намират разтуха в измислени истории за пирати и съкровища. Непринудено основаното същинско другарство сред тях се оказва най-ефикасното хапче за лекуване от болката и безнадежността. Какво по-добро обръщение, което да остави диря в онази нежна възраст, която всички се опитваме да не забравяме. И най-много поради репликата, която удря право в сърцето: " Човек е най-човек като дете. После стартира да се скапва. "
Още хрумвания за родители
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ