Киното е това, което съм правил винаги. То е оръжие

Киното е това, което съм правил постоянно. То е оръжие за всеобщо поразяване – в положителния смисъл на думата. Аз съм режисьор, тъй като това най-вече свързва това, което е в мен с всичко друго, с всичко човешко.

Това сподели на конференция основателят на трансформиралите се в класика филми "Лошият лейтенант" и "Кралят на Ню Йорк", Ейбъл Ферара, съобщи кореспондент на БГНЕС. Ферара получи Наградата на София на Столичната община за повсеместен принос към изкуството в границите на 22-ия "София филм фест".

Ферара ще води и два мастеркласа в София, в късните часове на днешния ден и ще посвири и попее музиката, която обича. Коя обича? Кято усеща. Той е фамозен с провокативните, постоянно спорни сюжети и нео-ноар облици във филмите си. Роден е през 1951 година в Бронкс, Ню Йорк, в семейство на емигранти от Ирландия и Италия.

Имал съм малко по-трудно детство в италианско католическо семейство в Бронкс, описа той за себе си. По-късно неговото семейство се изнася отвън Ню Йорк. Най-мили са му 60-те години – „ време на огромни очаквания в Съединени американски щати – хора летят до луната, време на Джон Кенеди… Всъщност това беше време преди войната във Виетнам – когато всеки мечтаеше и можеше да сбъдва фантазиите си, сподели режисьорът. На 16 години хванах камерата и всичко можеше да се случи. Това бяха ранните години на Бийтълс, Ролинг стоунс. Изключителен заряд, който свърши с 60-те години “ сподели Ферара. За себе си си спомня, че „ доста рано разбрах, че ще се занимавам с камера “. Като всички учи в учебно заведение, след това в университет, само че би трябвало и да изкарва прехраната си – с камера. И снима. Семейството му го поддържа, само че не поради изкуството – просто тъй като го обича. „ Всъщност като се замисля всички в фамилията ми работиха черна работа, с изключение на мен “, сподели той и акцентира, че е произтекъл от пролетарско семейство.

„ През 70-те нямаше без значение кино, трябваше да го измисля, спомни си той. Можеше да отидем в Холивуд и да вършим като другите, само че взехме решение просто да снимаме. Учехме се от европейското кино – от Бонуел, от френските обичаи “, сподели режисьорът, който не обича да му се лепят етикети. „ И през днешния ден обстановката не се е трансформирала доста. аз още имам вяра в това, което върша, още се вълнувам “, акцентира той. И предизвести: „ аз съм будист и като приказвам за някой различен като споделям „ ние “, приказвам за себе си. Като споделям „ аз “, приказвам за другите “.

За работата си признава, че макар, че е правил сюжети, писал е музика, взел участие е като актьор, постоянно е бил режисьор. „ В началото бяхме метафизичен настроени, след това започнахме да работим политически. Във Виетнам загиваха наши другари. Не можеше да бъдем други. Всеки филм е политически, всяко деяние е политическо “, сподели Ферара. За него цялата магия на киното му разрешава да прави това, което може, да търси говореното с и за индивида. /БГНЕС