Петър Петров, „Възраждане“: Читалище без дейност в София е получило близо 200 000 лева държавни субсидии
Народният представител от „ Възраждане " Петър Петров сложи пред министъра на културата Евтим Милошев въпроса за положението на Народно читалище „ Отец Паисий - 1936 " в столичния квартал " Редута ", за което инспекции на институциите са открили липса на действително реализирана читалищна активност, макар че през годините е получавало държавно финансиране.
По време на парламентарния надзор Петър Петров напомни, че поданици на квартала от години упорстват постройката да бъде върната към предназначението си и още веднъж да се трансформира в настоящ културен център. Вместо това обектът остава затворен и безстопанствен, а казусът продължава да бъде прехвърлян сред разнообразни институции.
Народният представител акцентира, че всички осъществени досега инспекции и последвалите дейности на институциите са подхванати по самодейност на „ Възраждане ", откакто партията слага случая на вниманието на способените органи и упорства за изясняване на събитията към активността на читалището.
Петров уточни, че след отправено питане до регион „ Слатина " е станало ясно, че в интервала 2019 - 2023 година читалището е получило близо 200 000 лв. под формата на дотации. В същия отговор се показва още, че осъществените инспекции не са открили културна, просветителна или друга активност, присъща за функциониращо национално читалище.
По думите на Петър Петров същите инспекции са открили и съществени проблеми със положението на постройката. За нея е била издадена заповед за осъществяване на нужните ремонтни и възстановителни действия, защото обектът е в неприятно техническо положение.
Въпреки тези констатации, в докладите на читалището продължава да попада информация за провеждани мероприятия, просветителни стратегии, издателска активност, работа с деца и възрастни и други културно-просветни начинания. Именно това разминаване сред публично заявената активност и констатациите на институциите беше измежду главните акценти в изявлението на народния представител.
„ Всички институции в страната знаят за казуса, само че досега никой не подхваща дейности, с цел да бъде открито решение ", съобщи Петър Петров от парламентарната естрада.
Той описа, че е посетил постройката дружно с Георги Хрисимиров, координатор на „ Възраждане " за 24 МИР, и е открил положение, което съгласно него няма нищо общо с настоящо читалище.
„ Сградата е в извънредно неприятно положение, затворена и запусната. За страдание намерихме хора да употребяват алкохол към нея. Изключително грозна и трагична панорама ", уточни националният представител.
Петров добави още, че по време на визитата си е открил и случаи на хора, които уринират към постройката, което съгласно него е следващото доказателство за неналичието на надзор и за неприемливото положение, до което е доведен тогавашният културен център на квартала.
В отговора си министърът удостовери, че Министерството на културата е осведомено със случая. Той заяви, че след информацията, постъпила от регион „ Слатина ", е осъществена инспекция и от Регионалния експертно-консултантски и информативен център „ Читалища - София ", чиито констатации удостоверяват неналичието на действително реализирана читалищна активност.
Министърът осведоми още, че през 2023 година 220 поданици на квартал Редута са учредили ново национално читалище на същия адрес, което демонстрира желанието на локалната общественост да възвърне културния живот в региона.
В репликата си Петър Петров обърна внимание, че Законът за националните читалища планува опция за преустановяване на читалище при трайна неспособност да реализира активност или при липса на такава за повече от две години.
Народният представител съобщи, че е изискал от министъра да упражни пълномощията си по член 27, алинея 1, т. 3 от Закона за националните читалища и да изиска от прокуратурата да стартира правосъдна процедура по изтриване на читалището, което не реализира действителна активност.
По думите му това би разрешило новоучреденото от жителите на регион „ Слатина " читалище да поеме стопанисването на постройката и да върне културния живот в квартала.
Министърът пое ангажимент да предприеме нужните дейности за изясняване на случая, да изиска спомагателна информация от Столичната община и регион „ Слатина " и да търси законосъобразно решение на казуса.
„ Надявам се този път институциите да доведат процедурата до дъно. Хората в " Редута " заслужават работещо читалище, което да извършва своите културно-просветни функционалности, а не изоставена постройка, която се разрушава пред очите им ", съобщи Петър Петров.
Според народния представител казусът слага значими въпроси както за контрола върху активността на националните читалища, по този начин и за метода, по който се разходват обществените средства, предопределени за българската просвета и култура.
Той акцентира, че жителите на " Редута " чакат институциите най-сетне да приложат закона и да дадат опция постройката още веднъж да бъде употребена по предопределение - като настоящ културен и публичен център за локалната общественост.
По време на парламентарния надзор Петър Петров напомни, че поданици на квартала от години упорстват постройката да бъде върната към предназначението си и още веднъж да се трансформира в настоящ културен център. Вместо това обектът остава затворен и безстопанствен, а казусът продължава да бъде прехвърлян сред разнообразни институции.
Народният представител акцентира, че всички осъществени досега инспекции и последвалите дейности на институциите са подхванати по самодейност на „ Възраждане ", откакто партията слага случая на вниманието на способените органи и упорства за изясняване на събитията към активността на читалището.
Петров уточни, че след отправено питане до регион „ Слатина " е станало ясно, че в интервала 2019 - 2023 година читалището е получило близо 200 000 лв. под формата на дотации. В същия отговор се показва още, че осъществените инспекции не са открили културна, просветителна или друга активност, присъща за функциониращо национално читалище.
По думите на Петър Петров същите инспекции са открили и съществени проблеми със положението на постройката. За нея е била издадена заповед за осъществяване на нужните ремонтни и възстановителни действия, защото обектът е в неприятно техническо положение.
Въпреки тези констатации, в докладите на читалището продължава да попада информация за провеждани мероприятия, просветителни стратегии, издателска активност, работа с деца и възрастни и други културно-просветни начинания. Именно това разминаване сред публично заявената активност и констатациите на институциите беше измежду главните акценти в изявлението на народния представител.
„ Всички институции в страната знаят за казуса, само че досега никой не подхваща дейности, с цел да бъде открито решение ", съобщи Петър Петров от парламентарната естрада.
Той описа, че е посетил постройката дружно с Георги Хрисимиров, координатор на „ Възраждане " за 24 МИР, и е открил положение, което съгласно него няма нищо общо с настоящо читалище.
„ Сградата е в извънредно неприятно положение, затворена и запусната. За страдание намерихме хора да употребяват алкохол към нея. Изключително грозна и трагична панорама ", уточни националният представител.
Петров добави още, че по време на визитата си е открил и случаи на хора, които уринират към постройката, което съгласно него е следващото доказателство за неналичието на надзор и за неприемливото положение, до което е доведен тогавашният културен център на квартала.
В отговора си министърът удостовери, че Министерството на културата е осведомено със случая. Той заяви, че след информацията, постъпила от регион „ Слатина ", е осъществена инспекция и от Регионалния експертно-консултантски и информативен център „ Читалища - София ", чиито констатации удостоверяват неналичието на действително реализирана читалищна активност.
Министърът осведоми още, че през 2023 година 220 поданици на квартал Редута са учредили ново национално читалище на същия адрес, което демонстрира желанието на локалната общественост да възвърне културния живот в региона.
В репликата си Петър Петров обърна внимание, че Законът за националните читалища планува опция за преустановяване на читалище при трайна неспособност да реализира активност или при липса на такава за повече от две години.
Народният представител съобщи, че е изискал от министъра да упражни пълномощията си по член 27, алинея 1, т. 3 от Закона за националните читалища и да изиска от прокуратурата да стартира правосъдна процедура по изтриване на читалището, което не реализира действителна активност.
По думите му това би разрешило новоучреденото от жителите на регион „ Слатина " читалище да поеме стопанисването на постройката и да върне културния живот в квартала.
Министърът пое ангажимент да предприеме нужните дейности за изясняване на случая, да изиска спомагателна информация от Столичната община и регион „ Слатина " и да търси законосъобразно решение на казуса.
„ Надявам се този път институциите да доведат процедурата до дъно. Хората в " Редута " заслужават работещо читалище, което да извършва своите културно-просветни функционалности, а не изоставена постройка, която се разрушава пред очите им ", съобщи Петър Петров.
Според народния представител казусът слага значими въпроси както за контрола върху активността на националните читалища, по този начин и за метода, по който се разходват обществените средства, предопределени за българската просвета и култура.
Той акцентира, че жителите на " Редута " чакат институциите най-сетне да приложат закона и да дадат опция постройката още веднъж да бъде употребена по предопределение - като настоящ културен и публичен център за локалната общественост.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ