Километър и половина за 3 минути и 52 секунди. За

Километър и половина за 3 минути и 52 секунди. За Християн Стоянов животът е експедитивност.

„ Бягането по принцип е казано, че е най- естественото придвижване на индивида. Някои хора по този метод са се прехранвали. Именно състезателите са тези, които се завръщат към естествените си дадености. И стават бегачи каквито са родени в действителност “, споделя носителят на сребърен орден от Параолимпийските игри в Токио.

Въпреки увреждането на дясната ръка, назовава себе си щастливец. На 23 години Християн има международна купа за хора с увреждания - и в този момент сребърен орден от параолимпиадата. Но и това му е малко. Може и още по-бързо.

Българска национална телевизия: Трябва ли триумфът да се реализира непременно?

„ В множеството случаи той е непременно. Няма по какъв начин да го скрия. Тъй като човек, когато е състезател, той си следва задачата, абсолютно, не се замисля, дали би трябвало да направи нещо или не, нужно ли е с цел да стигне до там, той го прави. “

Събитията се сменят бързо. Седмица по- късно към Християн се появи нова тематика. Заедно с група параолимпийци, той сложи казуса за олимпийските награди в Министерството на младежта и спорта. Струва му се заслужено спортистите да бъдат оценени съгласно заслугите им. Чакат отговор.

„ Вече пета година ние получаваме процентово доста по- ниски награди за медалите, които печелим. Финансирането ни за подготовка също е доста по- ниско. Това е проблем подложен още през 2016 г и за жалост - до днешна дата няма никакво развиване. И в двата случая ние сме спортисти. Това, което ни сплотява, това което ни води и поради което ставаме заран и вървим на подготовка. Както олимпийците, по този начин и ние параолимпийците. Така че считам, че заслужаваме да бъдем третирани равно. Наравно. Смятам, че това не е проблем единствено в спорта, това е и в обществен проблем на страната. Ние се борим освен за себе си, освен за нашите награди, а се борим за всички, хора с увреждания в България. “

Християн учи във Факултета по публицистика - компетентност „ Връзки с обществеността “. И вижда, че през днешния ден обществото ни наподобява комплицирано, разграничено и някак постепенно, на занимателен каданс.

„ Това, което е ясно очевидно на всички - е че в действителност малко на брой са тези, които резервират непорочност на душата си. И се пробват единствено с труд, единствено с усеща и положителни планове, да реализират задачите си. В множеството случаи това не по този начин. “

Накрая, Християн все се връща в Габрово. Бягането не е да избягаш от себе си.

„ Нямаше да бъда оптимист, в случай че бях избягал от Габрово. Ако бях избягал от България даже. Ако бях надъхан негативно, нямаше в този момент да съм тук. “

Бъдещето е ясно: идната Олимпиада, Париж. Бягане по 4 часа дневно, 150 км на седмица.

„ Може би най- огромното тестване е това да намирам своя личен мир. Да бъда задоволен от себе си. Трябва на първо място да сме хора. Да си кажем по-полека! “

Значи бързината не е всичко. Тя не е орис. Друго е значимото - да работиш над себе си и в случай че има по-добър, да го прегърнеш.

„ Работата е това, в което имам вяра. Трудът. Не мога да допускам, че ориста е нещото, което ни дефинира и ни дефинира по какъв начин живеем. Всъщност това, което ние вършим е определящо за нашия живот, за нашето бъдеще, за нашето минало. Така че имам вяра в труда и че това, което ти се случва е провокирано единствено и само от теб самия. “

Репортер: Анита Миланова