До върха на Килиманджаро и обратно - много мрак, студ, камъни и малко въздух
Килиманджаро е най-високата планина в Африка, а най-високата ѝ точка - връх Ухуру (5895 метра) е един от седемте първенеца в света. В Азия това е Еверест съкс своите 8849 метра, в Южна Америка е Аконкагуа с 6962 метра, а в Северна Америка е Денали, който се извисява на 6190 метра. В Европа е Елбрус със забележителните 5642 метра и в Океания е Пирамида Карстенс с 4884 метра.
Като отличник, Ухуру в Килиманджаро е обект на огромен интерес от страна на хиляди хора по света, за доста от които безусловно е фантазията на живота да се качат на " покрива на Африка ".
Килиманджаро е доста известна дестинация, както измежду опитни планинари, по този начин и измежду търсещи завършения авантюристи без необикновен опит. Основната причина е, че се счита за най-лесният от седемте върха. Изкачването на планинския масив в Танзания, формиран от три изгаснали вулкана, не изисква механически умения или особено съоръжение. Плюс е, в случай че имаме добра физическа подготовка.
И макар че към 30 хиляди души се насочат да изкачват Килиманджаро всяка година, към 50% от тях се провалят. И защото Ухуру не се смята за изключително сложен връх спрямо други планини и не изисква гигантски качества, с цел да го достигнем, няма по какъв начин да не се запитаме за какво толкоз доста хора въпреки всичко не съумяват.
Отговорът се крие във височинната болест. Много от запалянковците вършат грешката да избират неверен маршрут или не си дават задоволително време за адаптация, което понижава възможностите им за триумф.
Нашите се оказаха (изненадващо) положителни. Очевидно имахме и шанс. И по този начин на 3 март 2023 година в 5:15 ч. успяхме първи за деня да стъпим на връх Ухуру. И, да, радваме се, че го постигнахме, само че не пишем всичко това, с цел да получим поздравления за достижението. Правим го, с цел да изложим в резюме усещанията си от това какво да чака човек, решен да се впусне в сходно премеждие.
Условията
Докато изкачваме Килиманджаро, прекосяваме през няколко разнообразни климатични зони по пътя си към върха. От началната пешеходна точка, която е входът на националния парк - врата Марангу, до Ухуру това са буйни тропически гори, ниски мочурища, алпийска пустиня и бленуваният арктически връх.
Всяка зона става по-студена и по-суха с увеличение на надморската височина. Растителният и животинският свят също изчезват, колкото повече се изкачваме нагоре. Надморската височина на върха, е категоризирана като " рискова ". Не може да има непрекъснато човешко обитаване и в случай че успеем да достигнем тази точка, там ни дават време за отмора и престой към 10-15 минути. Не повече, тъй като е рисково.
Хамелеон
На Килиманджаро няма хотели, лифтове, павирани пътеки и душове с топла вода. По маршрута, който минава през хижите и в самите хижи има тоалетни, само че не трябва да чакаме нещо първокласно. С изключение на последната хижа Кибо (4700 метра), на другите две има и умивалници с течаща студена вода. Трябва да се подготвим, че в най-хубавия случай ще измием лицето си с малко стоплена на газово котлонче вода и ще се " къпем " с мокри кърпички.
10 неща, които наложително да опитаме в Мексико
За текилата няма потребност да загатваме
Физическото положение
По време на изкачването, тялото ни е подложено на огромно напрежение и се случват странни неща с него с всяка последваща крачка към върха. Не става въпрос за денивелацията, компликацията на терена и физическата ни подготовка, а положения, свързани с височината.
Коремът ни се подува, може да имаме газове, диария, гадене, странни сънища, забавени придвижвания и мисъл или пък да ни се спи ужасно доста. Често ни се коства прекомерно студено за преобличане или измиване, въпреки и да го вършим. На финалната права е допустимо и да имаме мощно главоболие, а дробовете ни да копнеят за повече О2. Трябва да поддържаме муден, само че непрекъснат темп. " Pole pole ", както споделят танзанийците на суахили, което в дословен превод значи " постепенно бавно ". " Pole pole " се трансформира в нашата планинска мантра.
Храната и водата
Що се отнася до храната, въпреки да предлагат да си носим енергийни барчета, те най-вероятно ще ни потрябват чак най-после при атакуването на върха. През останалото време храната, която подготвят на място, е повече от задоволителна.
За ястията са виновни персоналните ни екипи от носачи и готвачи, които носят принадлежности, тенджери, храна и екипировка. Носачите обезпечават и питейната вода, която се преварява, само че не е ненужно да имаме в себе си таблетки за в допълнение филтриране.
Има в обилие чай, кафе или парещ шоколад, а препоръките на гидовете са да пием най-малко три литра вода дневно, с цел да останем задоволително хидратирани и да понижим признаците на височинната болест. Сумарно с " тоновете " чай дневно, ние персонално пиехме по толкоз някъде.
За закуска ни сервират яйца, наденички, палачинки, самун и сладостен качамак. Екстрите включват конфитюр, мед, фъстъчено масло и маргарин. Обядът постоянно е прясно подготвен, само че в някои случаи е пакетиран и съдържа варено яйце, сандвич или руло, парче пиле, бисквити, пресни плодове и сок.
Вечерята постоянно е топла и сготвена на момента. Състои се от чорба, месо, зеленчуци и плодове. Понякога и паста. Често има и следобедна закуска, по време на която се оферират фъстъци или пуканки. Обикновено се храним в столовите на хижите. Точно като хижите, които са по-скоро дървени бунгала, и местата за хранене не се отопляват. Всъщност си е много студено на всички места.
Защо да посетим Загреб по това време на годината
Хърватската столица има какво да предложи
Програмата
Много досадно по време на изкачването е, че всичко се прави по стратегия - стопираме да обядваме в този момент (независимо дали сме гладни), стопираме да пием вода в този момент (независимо дали сме жадни), време за чай (независимо дали ни ни се пие чай). Малко е изнервящо даже да се обясняваме непрекъснато, че примерно тъкмо в този миг не желаеме да ядем, тъй като са минали няма и два часа от последното ни хранене и в случай че сложим още една хапка, ще се пръснем.
Става се и се ляга рано, само че общо взето човек се изморява, а и няма доста много какво да прави, откакто стигне до съответната хижа. В хижите не се оферират никакви храни и питиета, разнообразни от тези, които ни подготвя персоналния ни обслужващ личен състав. Ние персонално се натоварихме и от голямото внимание, с което ни засипаха - цялото сервиране, отсвирване и така нататък Очевидно обаче нещата там работят по този метод и трябваше да се примирим.
Времетраенето
Нашата стратегия включваше пет нощувки. Една на 2700 метра в хижа Мандара, откакто сме тръгнали от 1800 метра от така наречен врата Марангу, две на 3700 метра в хижа Хоромбо, една на хижа Кибо (4700 метра) и още една последна на Хоромбо още веднъж преди финалното слизане. Втората нощувка на 3700 метра е за да се направи дребен преход на другия ден след идването до 4200-4300 метра, с цел да се аклиматизираме.
С изключение на самото атакуване на върха, през останалите дни изкачването не е изключително мъчно. Направо си беше като разходка. Що се отнася до самото подчинение на Ухуру, там аргументите да бъде натоварващо са няколко. Първо, изкачването на Ухуру е през нощта, а на процедура не успяхме да си починем доста денем. От една страна, тъй като станахме рано и ходихме 9 км от хижа Хоромбо до хижа Кибо, където стартира финалното нанагорнище на Ухуру. И от друга, тъй като до момента в който се опитвахме да спим денем, непрекъснато някой се настаняваше и вдигаше звук. На процедура преди огромното качване, не спахме въобще. И по този начин май беше с всички.
Напред и нагоре към върха
Ние тръгнахме към върха малко след среднощ. Имахме шанс с времето, тъй като съвсем нямаше вятър, Луната грееше силно и беше навалял малко сняг. Освен това не ни се гадеше, повръщаше и не ни болеше глава. Трудно дишахме, само че с постепенно и отмерено движение, без да стопираме за съвсем никакви почивки, успяхме да го преборим за към пет часа и половина.
Първата част от маршрута до връх Гилман (5681 м.), ситуиран на кратерния борд, е най-трудната и стръмна. Шансът обаче да ни стане неприятно и да не успеем да продължим по-късно не е по никакъв начин дребен. Колкото по-високо се качваме, толкоз по-голяма е вероятността височината да ни се отрази. С кислородни маски и кислородни бутилки никой от гидовете не разполага. Затова е хубаво човек добре да си реши силите, опциите, здравословното положение и коства ли си рискът.
След връх Гилман наклонът не е толкоз огромен, само че въпреки всичко го има. На доста места написа, че е съвсем равно, само че повярвайте ни, не е. Разочароващото в нашия случай беше, че с помощта на положителното движение, това че не ни беше неприятно и не спирахме съвсем въобще, стигнахме много бързо.
Защо разочароващо? Ами, тъй като 5:15 сутринта е безспорна мрачевина. И всички разкази за прелестни гледки с огряни от първите слънчеви лъчи ледници, си останаха единствено във въображението ни. Общо взето ситуацията беше мраз, вятър, тюрма и желанието просто да се завършва с това. Неприятно се оказа и слизането, тъй като наклонът е огромен и безусловно ти се " споделя играта " на колената.
Другото още по-неприятно е, че откакто въпреки всичко успяхме да се доберем до Кибо, имахме къса отмора и ни чакаха още 9 км още веднъж до Хоромбо, където е последната нощувка. Защо отново там ли? Ами, просто тъй като е такава програмата. Не особено нашата, а за всички. Слизането на идващия ден до началната точка, от която сме тръгнали и от която се сбогуваме с Килиманджаро, е 19 км.
Цени и бакшиши
Специално вършим тази точка, с цел да обърнем не толкоз огромно внимание на формалните цени, които надалеч не са малко, а на бакшишите. Започваме с обстоятелството, че нямаме право да стъпваме на територията на Национален парк Килиманджаро без гид и без да си платим съответните такси, без значение дали е за ден, два или пет.
За шестте дни на територията на парка и петте нощувки в хижите таксите ни бяха към 850 $ на човек. За обслужването и храната трябваше да платим още към 600 $ на човек. Но това надалеч не е всичко, тъй като след това се стартира с бакшишите. За всичките осем индивида, ангажирани с качването на двама индивида - в това число водачи, готвач, сервитьор, носачи - антураж, за чиято численост никой не ни е питал, се очакваше да дадем още по към 500 $ на човек. Това е " целесъобразният бакшиш ", както се показаха.
Силвия Аздреева - до върха на света и назад
Българската алпинистка за достиженията си, фондацията " Заедно към върха " и бъдещите си проекти
Няколко думи за край
Ако би трябвало да обобщим, ще кажем, че е прекарване, което се случва един път в живота, въпреки и да не беше толкоз неповторимо, колкото си го представяхме. Все пак го имаше онова гъделичкащо възприятие на неспокойствие, терзание и любознание, което ни караше да се питаме: " А дали ще се оправим с тази височина ". Това единствено по себе си е неповторимо. А и е някак приятно да знаем, че успяхме да се доберем до " покрива на Африка ", въпреки и по мрачно.
Като отличник, Ухуру в Килиманджаро е обект на огромен интерес от страна на хиляди хора по света, за доста от които безусловно е фантазията на живота да се качат на " покрива на Африка ".
Килиманджаро е доста известна дестинация, както измежду опитни планинари, по този начин и измежду търсещи завършения авантюристи без необикновен опит. Основната причина е, че се счита за най-лесният от седемте върха. Изкачването на планинския масив в Танзания, формиран от три изгаснали вулкана, не изисква механически умения или особено съоръжение. Плюс е, в случай че имаме добра физическа подготовка.
И макар че към 30 хиляди души се насочат да изкачват Килиманджаро всяка година, към 50% от тях се провалят. И защото Ухуру не се смята за изключително сложен връх спрямо други планини и не изисква гигантски качества, с цел да го достигнем, няма по какъв начин да не се запитаме за какво толкоз доста хора въпреки всичко не съумяват.
Отговорът се крие във височинната болест. Много от запалянковците вършат грешката да избират неверен маршрут или не си дават задоволително време за адаптация, което понижава възможностите им за триумф.
Нашите се оказаха (изненадващо) положителни. Очевидно имахме и шанс. И по този начин на 3 март 2023 година в 5:15 ч. успяхме първи за деня да стъпим на връх Ухуру. И, да, радваме се, че го постигнахме, само че не пишем всичко това, с цел да получим поздравления за достижението. Правим го, с цел да изложим в резюме усещанията си от това какво да чака човек, решен да се впусне в сходно премеждие.
Условията
Докато изкачваме Килиманджаро, прекосяваме през няколко разнообразни климатични зони по пътя си към върха. От началната пешеходна точка, която е входът на националния парк - врата Марангу, до Ухуру това са буйни тропически гори, ниски мочурища, алпийска пустиня и бленуваният арктически връх.
Всяка зона става по-студена и по-суха с увеличение на надморската височина. Растителният и животинският свят също изчезват, колкото повече се изкачваме нагоре. Надморската височина на върха, е категоризирана като " рискова ". Не може да има непрекъснато човешко обитаване и в случай че успеем да достигнем тази точка, там ни дават време за отмора и престой към 10-15 минути. Не повече, тъй като е рисково.
Хамелеон
На Килиманджаро няма хотели, лифтове, павирани пътеки и душове с топла вода. По маршрута, който минава през хижите и в самите хижи има тоалетни, само че не трябва да чакаме нещо първокласно. С изключение на последната хижа Кибо (4700 метра), на другите две има и умивалници с течаща студена вода. Трябва да се подготвим, че в най-хубавия случай ще измием лицето си с малко стоплена на газово котлонче вода и ще се " къпем " с мокри кърпички.
10 неща, които наложително да опитаме в Мексико
За текилата няма потребност да загатваме
Физическото положение
По време на изкачването, тялото ни е подложено на огромно напрежение и се случват странни неща с него с всяка последваща крачка към върха. Не става въпрос за денивелацията, компликацията на терена и физическата ни подготовка, а положения, свързани с височината.
Коремът ни се подува, може да имаме газове, диария, гадене, странни сънища, забавени придвижвания и мисъл или пък да ни се спи ужасно доста. Често ни се коства прекомерно студено за преобличане или измиване, въпреки и да го вършим. На финалната права е допустимо и да имаме мощно главоболие, а дробовете ни да копнеят за повече О2. Трябва да поддържаме муден, само че непрекъснат темп. " Pole pole ", както споделят танзанийците на суахили, което в дословен превод значи " постепенно бавно ". " Pole pole " се трансформира в нашата планинска мантра.
Храната и водата
Що се отнася до храната, въпреки да предлагат да си носим енергийни барчета, те най-вероятно ще ни потрябват чак най-после при атакуването на върха. През останалото време храната, която подготвят на място, е повече от задоволителна.
За ястията са виновни персоналните ни екипи от носачи и готвачи, които носят принадлежности, тенджери, храна и екипировка. Носачите обезпечават и питейната вода, която се преварява, само че не е ненужно да имаме в себе си таблетки за в допълнение филтриране.
Има в обилие чай, кафе или парещ шоколад, а препоръките на гидовете са да пием най-малко три литра вода дневно, с цел да останем задоволително хидратирани и да понижим признаците на височинната болест. Сумарно с " тоновете " чай дневно, ние персонално пиехме по толкоз някъде.
За закуска ни сервират яйца, наденички, палачинки, самун и сладостен качамак. Екстрите включват конфитюр, мед, фъстъчено масло и маргарин. Обядът постоянно е прясно подготвен, само че в някои случаи е пакетиран и съдържа варено яйце, сандвич или руло, парче пиле, бисквити, пресни плодове и сок.
Вечерята постоянно е топла и сготвена на момента. Състои се от чорба, месо, зеленчуци и плодове. Понякога и паста. Често има и следобедна закуска, по време на която се оферират фъстъци или пуканки. Обикновено се храним в столовите на хижите. Точно като хижите, които са по-скоро дървени бунгала, и местата за хранене не се отопляват. Всъщност си е много студено на всички места.
Защо да посетим Загреб по това време на годината
Хърватската столица има какво да предложи
Програмата
Много досадно по време на изкачването е, че всичко се прави по стратегия - стопираме да обядваме в този момент (независимо дали сме гладни), стопираме да пием вода в този момент (независимо дали сме жадни), време за чай (независимо дали ни ни се пие чай). Малко е изнервящо даже да се обясняваме непрекъснато, че примерно тъкмо в този миг не желаеме да ядем, тъй като са минали няма и два часа от последното ни хранене и в случай че сложим още една хапка, ще се пръснем.
Става се и се ляга рано, само че общо взето човек се изморява, а и няма доста много какво да прави, откакто стигне до съответната хижа. В хижите не се оферират никакви храни и питиета, разнообразни от тези, които ни подготвя персоналния ни обслужващ личен състав. Ние персонално се натоварихме и от голямото внимание, с което ни засипаха - цялото сервиране, отсвирване и така нататък Очевидно обаче нещата там работят по този метод и трябваше да се примирим.
Времетраенето
Нашата стратегия включваше пет нощувки. Една на 2700 метра в хижа Мандара, откакто сме тръгнали от 1800 метра от така наречен врата Марангу, две на 3700 метра в хижа Хоромбо, една на хижа Кибо (4700 метра) и още една последна на Хоромбо още веднъж преди финалното слизане. Втората нощувка на 3700 метра е за да се направи дребен преход на другия ден след идването до 4200-4300 метра, с цел да се аклиматизираме.
С изключение на самото атакуване на върха, през останалите дни изкачването не е изключително мъчно. Направо си беше като разходка. Що се отнася до самото подчинение на Ухуру, там аргументите да бъде натоварващо са няколко. Първо, изкачването на Ухуру е през нощта, а на процедура не успяхме да си починем доста денем. От една страна, тъй като станахме рано и ходихме 9 км от хижа Хоромбо до хижа Кибо, където стартира финалното нанагорнище на Ухуру. И от друга, тъй като до момента в който се опитвахме да спим денем, непрекъснато някой се настаняваше и вдигаше звук. На процедура преди огромното качване, не спахме въобще. И по този начин май беше с всички.
Напред и нагоре към върха
Ние тръгнахме към върха малко след среднощ. Имахме шанс с времето, тъй като съвсем нямаше вятър, Луната грееше силно и беше навалял малко сняг. Освен това не ни се гадеше, повръщаше и не ни болеше глава. Трудно дишахме, само че с постепенно и отмерено движение, без да стопираме за съвсем никакви почивки, успяхме да го преборим за към пет часа и половина.
Първата част от маршрута до връх Гилман (5681 м.), ситуиран на кратерния борд, е най-трудната и стръмна. Шансът обаче да ни стане неприятно и да не успеем да продължим по-късно не е по никакъв начин дребен. Колкото по-високо се качваме, толкоз по-голяма е вероятността височината да ни се отрази. С кислородни маски и кислородни бутилки никой от гидовете не разполага. Затова е хубаво човек добре да си реши силите, опциите, здравословното положение и коства ли си рискът.
След връх Гилман наклонът не е толкоз огромен, само че въпреки всичко го има. На доста места написа, че е съвсем равно, само че повярвайте ни, не е. Разочароващото в нашия случай беше, че с помощта на положителното движение, това че не ни беше неприятно и не спирахме съвсем въобще, стигнахме много бързо.
Защо разочароващо? Ами, тъй като 5:15 сутринта е безспорна мрачевина. И всички разкази за прелестни гледки с огряни от първите слънчеви лъчи ледници, си останаха единствено във въображението ни. Общо взето ситуацията беше мраз, вятър, тюрма и желанието просто да се завършва с това. Неприятно се оказа и слизането, тъй като наклонът е огромен и безусловно ти се " споделя играта " на колената.
Другото още по-неприятно е, че откакто въпреки всичко успяхме да се доберем до Кибо, имахме къса отмора и ни чакаха още 9 км още веднъж до Хоромбо, където е последната нощувка. Защо отново там ли? Ами, просто тъй като е такава програмата. Не особено нашата, а за всички. Слизането на идващия ден до началната точка, от която сме тръгнали и от която се сбогуваме с Килиманджаро, е 19 км.
Цени и бакшиши
Специално вършим тази точка, с цел да обърнем не толкоз огромно внимание на формалните цени, които надалеч не са малко, а на бакшишите. Започваме с обстоятелството, че нямаме право да стъпваме на територията на Национален парк Килиманджаро без гид и без да си платим съответните такси, без значение дали е за ден, два или пет.
За шестте дни на територията на парка и петте нощувки в хижите таксите ни бяха към 850 $ на човек. За обслужването и храната трябваше да платим още към 600 $ на човек. Но това надалеч не е всичко, тъй като след това се стартира с бакшишите. За всичките осем индивида, ангажирани с качването на двама индивида - в това число водачи, готвач, сервитьор, носачи - антураж, за чиято численост никой не ни е питал, се очакваше да дадем още по към 500 $ на човек. Това е " целесъобразният бакшиш ", както се показаха.
Силвия Аздреева - до върха на света и назад
Българската алпинистка за достиженията си, фондацията " Заедно към върха " и бъдещите си проекти
Няколко думи за край
Ако би трябвало да обобщим, ще кажем, че е прекарване, което се случва един път в живота, въпреки и да не беше толкоз неповторимо, колкото си го представяхме. Все пак го имаше онова гъделичкащо възприятие на неспокойствие, терзание и любознание, което ни караше да се питаме: " А дали ще се оправим с тази височина ". Това единствено по себе си е неповторимо. А и е някак приятно да знаем, че успяхме да се доберем до " покрива на Африка ", въпреки и по мрачно.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ