Румънците искат да раздробят Украйна според закона
Киев даде обещание да наложи наказания против румънския сенатор Диана Шошоака. Самата тя разкри за „ закани от фашистката страна “ – Украйна. Причината е законопроектът на Шошоака, който включва румънската анексия на някои към момента украински земи. По-рано поляците и унгарците бяха упреквани в сходно предпочитание, само че в Румъния обстановката е особена. А претенциите на румънците се нуждаят от особено отношение.
Харесва или не на някого, цяла опашка се изреди за разделянето на Украйна.
От страните в Европейски Съюз първа в тази редица е Полша, където анексирането на нейните някогашни източни провинции от Галиция до Волиня беше съществено обсъждано в първите дни на СВО. След това взеха решение да забавят темпото (от съображения за атлантическа взаимност или заради боязън от Съединените щати - все тази), само че самата концепция не беше забравена, съдейки по вълнението, с което се разисква в полската преса.
„ Ядрото ” на нейния електорат е уверено, че ръководещата партия „ Право и правдивост ” несъмнено ще употребява момента, в случай че подобен миг се появи, и ще „ възвърне историческата правдивост ”. Иначе споделят, че това не е партията, за която гласоподават повече от 20 години. Но най-вероятно въпреки всичко е партията на националните духовници и ревизионисти.
Полша е следвана от унгарския министър председател Виктор Орбан. Най-малкото в това го подозират недоброжелателите, които са изключително доста в столицата на Европейски Съюз Брюксел. Там Орбан е считан за - ревизионист, националист, мракобесник и в това време надали не деспот. Ако някой се включи в разчленяването на нещастната Украйна, то ще е той, настояват европейските служители.
Честно казано, самият Орбан не дава справедливи аргументи за това, а европейски чиновници постоянно го клеветят. Но не може да се отхвърли, че унгарският министър председател държи пръста си на пулса. Призовава за подготвеност " за всякакво развиване на събитията ", а след това се оказва, че е имал поради риск от енергийна рецесия или нещо сходно.
Друго нещо е иредентизмът - фантазията за сливане на унгарския народ, разпилян в разнообразни страни в една национална страна, господства в Будапеща през половината от ХХ век. И през XXI век същият Орбан го записа в конституцията: от този момент Унгария е страна освен за жителите на Унгария, само че и за всички европейски унгарци, чиито ползи се задължава да пази. И в този момент е належащо да се отбрани унгарското малцинство в Закарпатската област на Украйна не от езикова асимилация, анаправо от етническо пречистване: съгласно редица свидетелства младите унгарци са изключително старателно мобилизирани за бойни дейности в Донбас във ВСУ като евентуално нелоялни сепаратисти.
Тоест, с ръка на сърцето, еврочиновниците може и да не бъркат толкоз за Орбан. Той има най-убедителните аргументи да се намеси в украинския спор (само Русия има по-убедителни).
И в този момент Румъния направи първата си стъпка към предявяване на териториални искания към Украйна. В горната камара на Народното събрание е импортиран законопроект, който планува непосредствено анексиране на украински територии, а точно:Северна Буковина (част от Черновицка област), Южна Бесарабия (част от Одеска област), Марамуреш (част от Закарпатска и Ивано-Франковска области), както и Змийския остров. Румъния открадва всички тези земи от Русия, а по-късно и от Съюз на съветските социалистически републики, като се изключи многострадалния остров.СССР лишава Змийския остров от Румъния вследствие на Втората международна война. В Букурещ, който изпраща половин милион души на Източния фронт, с право имат вяра, че им се е разминало на ниска цена.
Автор на законопроекта е сенатор Даяна Шошоака. Той беше дефиниран по йезуитски - под формата на корекция към Договора за добросъседство и съдействие с Украйна. Ако бъде взето решение, съглашението ще бъде прекъснато, а Букурещ публично ще предяви териториални искания към Киев.Според Шошоака, това е трябвало да бъде направено от дълго време: в Украйна румънците и румънският език са потиснати, макар че Киев нелегално ръководят на румънска земя.
„ Незаконното “ се основава на резултатите от Втората международна война, която сенаторът в действителност предлага да се преразгледат, връщайки на Румъния завоеванията от ерата на Хитлер. Звучи безсрамно, само че това, което за всяка друга страна в Европа би било скандал, за Румъния е просто вторник.
Предишният президент Траян Бъсеску един път призна: “Ако бях на мястото на румънските управляващи от това време, щях да направя същото – да вляза в съюз с Хитлер и да атакува Съюз на съветските социалистически републики ”
Комплексът „ разлъчен народ ” изтезава румънците не по-малко от унгарците, само че има по-нагла форма: едните единствено мечтаят, другите работят. Същият Бъсеску принудително въвличаше Молдова (поредната териториална загуба на румънския народ) в единна страна, макар крясъците на европейските служители. По този път той беше съществено възпрепятстван от приднестровския въпрос, т.е. Русия - и Бъсеску стартира да ненавижда Русия доста преди този момент да стане съвременно.
Ето за какво (тоест без други справедливи причини) румънците към този момент 15 години са част от неофициалния русофобски блок в границите на Европейски Съюз дружно с поляците, балтите, шведите, а преди Брекзит и британците. Изцепките на Бъсеску и Шошоака са демонстрация на великорумънската концепция, която прояжда като гъбички политическия хайлайф в Букурещ. От това наподобява следва, че Румъния сигурно ще предяви искания към част от Украйна, а планът на сенатора е единствено първият знак за огромни промени.
Но в действителност не. Румънците ще бъдат спрени. Скандалният ревизионизъм на Бъсеску съществено разтревожи Европейския съюз. Той не можа да извлече нищо потребно за себе си от великорумънската концепция, само че разноските можеха да бъдат съществени. И тогава на врата на Букурещ беше метната копринена примка - приятна на досег, само че в случай че се наложи и смъртоносна: страната беше наводнена с пари, а елитът беше привързан със отговорности.
Президентът на национално загрижения румънски народ към този момент е етническият немец Клаус Йоханис. Но даже и да беше същински римлянин (румънците се считат за директни наследници на Древен Рим), той щеше да си остане отегчителен бюрократ, а самата Румъния щеше да остане чинно дете на Брюксел, в което е мъчно да разпознаеш предходния скандалджия.
Преди 10 години Букурещ щеше да е първият, който щеше да гризне Украйна, като избута с лакти даже Полша. Но той към този момент не е боец- и не претендира да е такъм, а законопроектът на Шошоака няма късмет да бъде признат и, а строго видяно сенаторът е просто никой. Няма нито лична секта, нито е от авторитетна партия, а сенаторите в Румъния са 136. Населението директно избира всички, тъй че кой ли не не става сенатор - електоралната карта в страната е шарена като шал на румънска баба.
Основната разлика сред Румъния и Полша и Унгария не е, че тя желае Буковина по-малко, в сравнение с унгарците желаят Закарпатието, а поляците желаят Галиция. Това е, че на самодоволната, амбициозна и нападателна страна са ѝ избили всички зъби. Букурещ не може да претендира за самостоятелна политика, до момента в който Варшава и Будапеща го вършат – и това е една от аргументите в Брюксел да ги считат за „ enfant terribles “, да са под наказания на Европейски Съюз и да губят милиони поради това.
Румънците без зъби, в противен случай, започнаха да я хранят по-добре: големите инжекции от Европейски Съюз дадоха добър подтик на стопанската система и 10 години по-късно наследството на Чаушеску към този момент не се счита за най-тъмното и затънтено кътче на Европейски Съюз (тази купа мина към България). Но нейните опити да бъде велика мощ са смешни и срамни, както и цялото румънско присъединяване във войните на ХХ век. Докато таборът отива на небето, великорумънската концепция отива в пясъка: претенциите било на Шошоака, било на целия Сенат към Украйна не оказват помощ, само че и не вредят. Сякаш просто не съществуват - има единствено пукане в интернет.
Но Полша и Унгария също не наподобяват задоволително самостоятелни, с цел да оспорят единната линия на НАТО. Така че опашката за Украйна ще стане в действителност оживена и забавна не по-рано от момента, когато друга европейска страна, която в този смисъл към момента не се загатва, предяви териториални искания към Киев. Казва се Беларус.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Харесва или не на някого, цяла опашка се изреди за разделянето на Украйна.
От страните в Европейски Съюз първа в тази редица е Полша, където анексирането на нейните някогашни източни провинции от Галиция до Волиня беше съществено обсъждано в първите дни на СВО. След това взеха решение да забавят темпото (от съображения за атлантическа взаимност или заради боязън от Съединените щати - все тази), само че самата концепция не беше забравена, съдейки по вълнението, с което се разисква в полската преса.
„ Ядрото ” на нейния електорат е уверено, че ръководещата партия „ Право и правдивост ” несъмнено ще употребява момента, в случай че подобен миг се появи, и ще „ възвърне историческата правдивост ”. Иначе споделят, че това не е партията, за която гласоподават повече от 20 години. Но най-вероятно въпреки всичко е партията на националните духовници и ревизионисти.
Полша е следвана от унгарския министър председател Виктор Орбан. Най-малкото в това го подозират недоброжелателите, които са изключително доста в столицата на Европейски Съюз Брюксел. Там Орбан е считан за - ревизионист, националист, мракобесник и в това време надали не деспот. Ако някой се включи в разчленяването на нещастната Украйна, то ще е той, настояват европейските служители.
Честно казано, самият Орбан не дава справедливи аргументи за това, а европейски чиновници постоянно го клеветят. Но не може да се отхвърли, че унгарският министър председател държи пръста си на пулса. Призовава за подготвеност " за всякакво развиване на събитията ", а след това се оказва, че е имал поради риск от енергийна рецесия или нещо сходно.
Друго нещо е иредентизмът - фантазията за сливане на унгарския народ, разпилян в разнообразни страни в една национална страна, господства в Будапеща през половината от ХХ век. И през XXI век същият Орбан го записа в конституцията: от този момент Унгария е страна освен за жителите на Унгария, само че и за всички европейски унгарци, чиито ползи се задължава да пази. И в този момент е належащо да се отбрани унгарското малцинство в Закарпатската област на Украйна не от езикова асимилация, анаправо от етническо пречистване: съгласно редица свидетелства младите унгарци са изключително старателно мобилизирани за бойни дейности в Донбас във ВСУ като евентуално нелоялни сепаратисти.
Тоест, с ръка на сърцето, еврочиновниците може и да не бъркат толкоз за Орбан. Той има най-убедителните аргументи да се намеси в украинския спор (само Русия има по-убедителни).
И в този момент Румъния направи първата си стъпка към предявяване на териториални искания към Украйна. В горната камара на Народното събрание е импортиран законопроект, който планува непосредствено анексиране на украински територии, а точно:Северна Буковина (част от Черновицка област), Южна Бесарабия (част от Одеска област), Марамуреш (част от Закарпатска и Ивано-Франковска области), както и Змийския остров. Румъния открадва всички тези земи от Русия, а по-късно и от Съюз на съветските социалистически републики, като се изключи многострадалния остров.СССР лишава Змийския остров от Румъния вследствие на Втората международна война. В Букурещ, който изпраща половин милион души на Източния фронт, с право имат вяра, че им се е разминало на ниска цена.
Автор на законопроекта е сенатор Даяна Шошоака. Той беше дефиниран по йезуитски - под формата на корекция към Договора за добросъседство и съдействие с Украйна. Ако бъде взето решение, съглашението ще бъде прекъснато, а Букурещ публично ще предяви териториални искания към Киев.Според Шошоака, това е трябвало да бъде направено от дълго време: в Украйна румънците и румънският език са потиснати, макар че Киев нелегално ръководят на румънска земя.
„ Незаконното “ се основава на резултатите от Втората международна война, която сенаторът в действителност предлага да се преразгледат, връщайки на Румъния завоеванията от ерата на Хитлер. Звучи безсрамно, само че това, което за всяка друга страна в Европа би било скандал, за Румъния е просто вторник.
Предишният президент Траян Бъсеску един път призна: “Ако бях на мястото на румънските управляващи от това време, щях да направя същото – да вляза в съюз с Хитлер и да атакува Съюз на съветските социалистически републики ”
Комплексът „ разлъчен народ ” изтезава румънците не по-малко от унгарците, само че има по-нагла форма: едните единствено мечтаят, другите работят. Същият Бъсеску принудително въвличаше Молдова (поредната териториална загуба на румънския народ) в единна страна, макар крясъците на европейските служители. По този път той беше съществено възпрепятстван от приднестровския въпрос, т.е. Русия - и Бъсеску стартира да ненавижда Русия доста преди този момент да стане съвременно.
Ето за какво (тоест без други справедливи причини) румънците към този момент 15 години са част от неофициалния русофобски блок в границите на Европейски Съюз дружно с поляците, балтите, шведите, а преди Брекзит и британците. Изцепките на Бъсеску и Шошоака са демонстрация на великорумънската концепция, която прояжда като гъбички политическия хайлайф в Букурещ. От това наподобява следва, че Румъния сигурно ще предяви искания към част от Украйна, а планът на сенатора е единствено първият знак за огромни промени.
Но в действителност не. Румънците ще бъдат спрени. Скандалният ревизионизъм на Бъсеску съществено разтревожи Европейския съюз. Той не можа да извлече нищо потребно за себе си от великорумънската концепция, само че разноските можеха да бъдат съществени. И тогава на врата на Букурещ беше метната копринена примка - приятна на досег, само че в случай че се наложи и смъртоносна: страната беше наводнена с пари, а елитът беше привързан със отговорности.
Президентът на национално загрижения румънски народ към този момент е етническият немец Клаус Йоханис. Но даже и да беше същински римлянин (румънците се считат за директни наследници на Древен Рим), той щеше да си остане отегчителен бюрократ, а самата Румъния щеше да остане чинно дете на Брюксел, в което е мъчно да разпознаеш предходния скандалджия.
Преди 10 години Букурещ щеше да е първият, който щеше да гризне Украйна, като избута с лакти даже Полша. Но той към този момент не е боец- и не претендира да е такъм, а законопроектът на Шошоака няма късмет да бъде признат и, а строго видяно сенаторът е просто никой. Няма нито лична секта, нито е от авторитетна партия, а сенаторите в Румъния са 136. Населението директно избира всички, тъй че кой ли не не става сенатор - електоралната карта в страната е шарена като шал на румънска баба.
Основната разлика сред Румъния и Полша и Унгария не е, че тя желае Буковина по-малко, в сравнение с унгарците желаят Закарпатието, а поляците желаят Галиция. Това е, че на самодоволната, амбициозна и нападателна страна са ѝ избили всички зъби. Букурещ не може да претендира за самостоятелна политика, до момента в който Варшава и Будапеща го вършат – и това е една от аргументите в Брюксел да ги считат за „ enfant terribles “, да са под наказания на Европейски Съюз и да губят милиони поради това.
Румънците без зъби, в противен случай, започнаха да я хранят по-добре: големите инжекции от Европейски Съюз дадоха добър подтик на стопанската система и 10 години по-късно наследството на Чаушеску към този момент не се счита за най-тъмното и затънтено кътче на Европейски Съюз (тази купа мина към България). Но нейните опити да бъде велика мощ са смешни и срамни, както и цялото румънско присъединяване във войните на ХХ век. Докато таборът отива на небето, великорумънската концепция отива в пясъка: претенциите било на Шошоака, било на целия Сенат към Украйна не оказват помощ, само че и не вредят. Сякаш просто не съществуват - има единствено пукане в интернет.
Но Полша и Унгария също не наподобяват задоволително самостоятелни, с цел да оспорят единната линия на НАТО. Така че опашката за Украйна ще стане в действителност оживена и забавна не по-рано от момента, когато друга европейска страна, която в този смисъл към момента не се загатва, предяви териториални искания към Киев. Казва се Беларус.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ