Кеворк Кеворкян: Снимка в банята
Кеворк Кеворкян, Фейсбук
Нямаме мярка нито в отхвърлянето, нито във възхваляването. Сега, около „ Завръщането на Фердинанд “, сензитивен превес взе второто.
А аз се сетих за една презабавна история. Работех във вестник „ Литературен фронт “ и един ден сътрудници ме заведоха да видя така наречения „ Ловен павилион “ на Фердинанд в Ситняково. По това време, при започване на 70-те години, парцела се стопанисваше от Съюза на писателите, беше една от известните тогава „ креативен бази “, които се употребиха най-вече от елита на другите креативен съюзи.
Павилионът не беше нещо изключително, съгласно днешните стандарти, като изключим една детайлност, напряко невъобразима, като че ли излязла от разказ на Маркес. В банята на царя висеше фотографията на някаква жена и един прочут публицист, на който му беше пристигнал реда да твори в „ базата “, съзаклятнически ми подсказа, че това е Султана Рачо Петрова. Любовните афери на въпросната дама са добре известни, аферите на Фердинанд – също, само че чак пък да окачи портрета й в банята си беше изключено.
След първичния потрес се сетих, че това е нагласено от някой шегобиец от писателския съюз, стимулиран от желанието да не се не помни Историята или най-малко това, което се беше случвало във въпросната баня.
Дърварско оскверняване на Фердинанд - ще каже някой и ще бъде прав, стига да бъде също толкоз сериозен и към осъществяванията на късните царедворци към „ Завръщането “. Само дето не издадоха указ, с който да се забрани всяка сериозна дума за Фердинанд.
Някъде срещнах изказванието, че имало доста младежи по време на церемонията във Врана и това било радостно. Така е, в последно време ние свикнахме да се радваме на половината от Истината.
Това подведе даже и Симеон/ “Внучето “, който наруши личното си предписание, че „ Господар е мълчанието “ и сподели пред камерите нещо, което е доста необичаен израз на неовладяност от негова страна: надявал се „ Завръщането “ да постави началото на така жадуваното Единение Българско.
Най-малкото на Симеон му отива да приказва сходни глупости, само че екзалтацията на момента може би го е подвела.
А самото „ Завръщане “ подсеща за нещо значимо: откакто Фердинанд - Царят Отец или Старият Цар, както са го наричали в фамилен кръг - абдикира, той в никакъв случай повече не е допускан да припари в България – и то от личния му първороден наследник.
Интересно, след „ Завръщането “ в обществените мрежи доста постоянно се срещаше следния коментар: „ Защо Фердинанд не е бил позволен да се върне в България през 25-годишното царуване на синът му Борис Трети? “
Една от аргументите, може би най-важната е, че Борис сигурно надалеч по-добре е схващал българския нрав и е бил наясно, че една прошка на Фердинанд съществено ще накърни упоритостта му да бъде одобряван като „ националния “, наличния цар - което е постигнал в немалка степен.
Може и по този начин да бъдат видени нещата в тази династия: единият/Бащата е заложник на фантазията за Византия/Цариград, в случай че използваме заглавието на книгата на граф Мадол - а синът е заложник на мечтата/мита за националния цар.
Първата фантазия бе платена скъпо и прескъпо от българското племе, а нейната цена ще нараства и още – и поради безпаметството на днешните генерации.
Поколения от посрещачи – в това число и на всевъзможни неистини.
Някои историци, чиито разкази бяха желани от малките екрани, демонстрираха забележителен „ европеизъм “ – като че ли въобще не си спомняха, чия грандомания провокира „ Денят на незаконното безумство, 16 юни 1913 година.
Ще дочакаме ли Завръщането на Паметта за жертвите на това безумство?
Изкушавам се да поднеса някои детайлности от книгата ми „ Разговори със Симеон Втори “, които се отнасят до Стария Цар.
- Говори се, че Фердинанд е идвал след абдикацията си два-три пъти в България?
- Дядо Фердинанд? Никога.
- Достоверно ли е това?
- Абсолютно. Дядо Фердинанд в никакъв случай не се върна… Да ви кажа, че сред дядо ми и татко ми остана едно изключително възприятие. Дядо ми в никакъв случай не намираше, че синът му беше на нужната висота и му остана известна мъка. И постоянно споделяше, че няма да се върне. А татко ми беше в действителност толкоз предан наследник във всяко отношение. Но си останаха, дето се вика, Старият Цар и Царят…
- Защо Фердинанд смяташе, че татко Ви не е на висота?
- Не знам, това е въпрос на връзки сред татко и наследник. Кой знае? Явно е, че татко ми имаше напълно различен светоглед и държане и може би беше доста по-популярен и най-малко по-обичан. Дядо ми има друга функционалност, в различен исторически миг. Но е реалност, и от мама го знам, че е имало известни търкания, без никакъв външен предлог… Дядо умря през септември 1948-а. И ми остави доста работи от Кобург, и мемоари, и архивата, която аз подарих на Станфордския университет…
- Какво имаше в архива – най-интересното за нашата историография?
- Доста работи от началото на царуването на дядо, документи за двете войни – Балканската и Първата Световна, кореспонденции. Но не нещо колосално, в смисъл, да сме намерили необикновено значими неща – за историята… Помня някои смешни забележки на дядо ми, който беше много безсрамен – дори съм се смял гласно – в полето на някои рапорти и писма, с едни такива съкрушителни оценки за някои от неговите сътрудници.
Последният ден, преди да напусне Врана, дядо се разхожда в градината и вижда един от старите ни градинари. И градинарят му споделя: „ Ваше величество, толкоз Ви обичаме, толкоз ни е тъжно “. А той взема една дребна есенна ябълчица и му я поставя в устата, без да каже нито една дума. И си продължил… Вие знаете доста добре, че толкоз не го обичаха, нали. И той е желал да покаже, че не му има вяра на градинаря.
А пък татко ми един път го държал цяла нощ под арест в двора, дружно с чичо Кирил, напълно млади били още. Те имали един австрийски преподавател, педагог, който не говорел български. А на дядо ми адютантът в този миг бил военачалник Никифоров. И татко ми и чичо ми споделят на тоз австриец: „ Утре е рождения ден на генерала и на вечеря би трябвало да станете и да му извършите един тост, но на български, с цел да види, че към този момент сте напълно асимилирани.
Австриецът е очарован от тази концепция. Сядат и почват да го учат по какъв начин да направи тоста. Моментът идва, става австриецът, всички стават: „ Наздраве, тайфа, за Никифорова кратуна! “ Един човек, който не знае какво споделя, мисли си, че е нещо доста хубаво. Всички пребледняват, дядо ми прихва от смях, но незабавно схваща каква е историята. И двамата три дни под арест в двора, под оръжие и да се извинят на Никифоров, който си подал оставката…
(Ей по този начин са ни европеизирали…)
През 1990 година, когато са водени диалозите от книгата, Внучето много отчетливо се дистанцира от Фердинанд – и това бе рационално, тъй като трябваше да убеди Народа, че споделя оценката му за виновника за националните произшествия.
Трябваше да му се продаде сполучливо.
От отговорите на Симеон излиза наяве, за какво Фердинанд не е имал никакъв късмет да се върне в България – и няма за какво в този момент да претърпява, донейде театрално, че Завръщането се случва десетилетия по-късно.
Пак се сещам за онази фотография в банята на Царя. Сега пък около ПростоКиро – той, несъмнено, е малък митоман спрямо Фердинанд, даже надали знае, какво значи митоман.
Тия дни се отпуснал на сексимпровизации: защитил Асен Василев, че не е гей, не не запомнил и Лена, която безгрижно опозори край оня сластен парапет – опозори я като припрян възпитаник, на който му е за първи път да бърка под нечия пола.
Всички видяха упражненията на кирчовата шавлива ръчичка. Днес обаче той към този момент е уверен, че нищо сходно не се е случило, че няма нищо общо с въпросната мазна ръчичка.
Изобщо не схваща, че надалеч надминава онази простотия със фотографията в банята – тъй като той пък разлепи една фотография в многохиляден тираж.
Толкова е неуместно това, което е направил край парапета, че човек може да си намерения, че е преднамерено – вижте ме какъв съм пич, даже пичага, греша, където си желая - и то в особено осъществяване за пред камера.
Не пресилвам – той бръкна напряко в разсъдъка на страната.
И на други места също, та ще се поколебае пред някакви женски гащи.
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
