Българинът губи над 6 г. в добро здраве поради употребата на алкохол
България е измежду водачите по консумация на алкохол в Европа и света. Това сочат данни на Световната здравна организация (СЗО), представени от БНР.
Статистиката сочи, че през 2022 година в страната междинната консумация на човек от популацията над 15 години, измерено в еквивалент на чист алкохол, е 11,2 литра годишно. От тях 4,7 литра се падат на бирата, 1,2 литра - на виното, 5,1 - на питиета с висок алкохолен %, и 0,2 са различен тип алкохол.
Проблемите, до които потреблението на алкохол води, обаче постоянно са пренебрегнати и подценявани.
Въпреки че на пръв взор числата на годишното алкохолно ползване нe звучат изключително притеснителни, използването в този случай е измерено в литри чист алкохол, а не в брой питиета.
Така да вземем за пример 4,7 литра чист алкохол от бирени питиета се равняват на 188 общоприети бирени бутилки от 500 мл с 5% наличие на алкохол. При виното 1,2 литра чист алкохол е еквивалент на 13,3 бутилки от 750 мл с 12% алкохолно наличие. 5,1 литра чист алкохол при напитките с високо алкохолно наличие пък се равняват на 18,2 бутилки спиртни питиета с размер 700 мл. и 40% алкохолно наличие.
Все повече българи злоупотребяват с алкохола и опиатите
Близо 2900 са случаите за първите 3 месеца на годината
Това равнище на ползване в България води до притеснителни резултати.
По данни на СЗО за 2019 година количеството употребяван алкохол у нас води до 6,4 години живот, прекарани в болест, за популацията над 15 години. За мъжете това число е 9,5, а за дамите - 2,7. Този знак мери броят изгубени години в положително здраве заради претърпяно заболяване или преждевременна гибел. Това значи, че българите губят приблизително над 6 години в положително здраве заради използването на алкохол.
Възрастово поправеният брой на смъртни случаи на 100 000 индивида за 2019 година заради използването на алкохол е 38,9, като при мъжете още веднъж е по-висок (70,3), в сравнение с при дамите (13).
Коефициентът на смъртност на 100 000 души от популацията над 15-годишна възраст от рак заради потреблението на алкохол е 10,7- 18,9 при мъжете и 4,3 при дамите.
Смъртността от чернодробна цироза пък е 15,7 - 27,5 за мъжете, и 5 за жените; а при трагичните случаи на автомобилни произшествия процентът е 4,1 при общото население - 6,8 при мъжете, и 1,4 при дамите. Статистика, която предстоящо удостоверява, че вредите от несъразмерната приложимост на алкохол се понасят в доста по-висока степен от мъжете.
Проблемът визира всички възрасти. По данни на Европейски учебен проучвателен план за алкохол и друга опиати (ESPAD) над 40% от българските възпитаници през 2024 година са били изпили първата си чаша алкохол на възраст под 13 години, а над 14% от тях за първи път са се напили на възраст под 13 години.
40% от младежите у нас пушат всеки ден, всеки четвърти постоянно пие алкохол
Всеки втори познава свои връстници, които най-малко година нито учат, нито работят
Освен това близо 25% от учениците са изпивали най-малко по една алкохолна напитка допълнително от 10 случая през 2024 година , а над 25% - в 3 до 9 случая. Над 73% от тях считат, че би било елементарно да се снабдят с бира, при виното този дял надвишава 62%, а при дестилирания алкохол е над 56%.
Това демонстрира, че контролът над покупката на алкохолни питиета от малолетни не е ефикасен макар експлицитната възбрана в закона.
Радостин Дяков от Института по пазарна стопанска система (ИПИ), анализирал данните на СЗО по тематиката, съобщи, че би трябвало да се приказва за този проблем, защото сега не се осъзнава неговото битие.
" Да не се самозалъгваме, да се знаят заболяванията, които следват от несъразмерната приложимост на алкохол. Защото по данни на СЗО нито едно количество алкохол не е безвредно ", посочи той.
Статистиката сочи, че през 2022 година в страната междинната консумация на човек от популацията над 15 години, измерено в еквивалент на чист алкохол, е 11,2 литра годишно. От тях 4,7 литра се падат на бирата, 1,2 литра - на виното, 5,1 - на питиета с висок алкохолен %, и 0,2 са различен тип алкохол.
Проблемите, до които потреблението на алкохол води, обаче постоянно са пренебрегнати и подценявани.
Въпреки че на пръв взор числата на годишното алкохолно ползване нe звучат изключително притеснителни, използването в този случай е измерено в литри чист алкохол, а не в брой питиета.
Така да вземем за пример 4,7 литра чист алкохол от бирени питиета се равняват на 188 общоприети бирени бутилки от 500 мл с 5% наличие на алкохол. При виното 1,2 литра чист алкохол е еквивалент на 13,3 бутилки от 750 мл с 12% алкохолно наличие. 5,1 литра чист алкохол при напитките с високо алкохолно наличие пък се равняват на 18,2 бутилки спиртни питиета с размер 700 мл. и 40% алкохолно наличие.
Все повече българи злоупотребяват с алкохола и опиатите
Близо 2900 са случаите за първите 3 месеца на годината
Това равнище на ползване в България води до притеснителни резултати.
По данни на СЗО за 2019 година количеството употребяван алкохол у нас води до 6,4 години живот, прекарани в болест, за популацията над 15 години. За мъжете това число е 9,5, а за дамите - 2,7. Този знак мери броят изгубени години в положително здраве заради претърпяно заболяване или преждевременна гибел. Това значи, че българите губят приблизително над 6 години в положително здраве заради използването на алкохол.
Възрастово поправеният брой на смъртни случаи на 100 000 индивида за 2019 година заради използването на алкохол е 38,9, като при мъжете още веднъж е по-висок (70,3), в сравнение с при дамите (13).
Коефициентът на смъртност на 100 000 души от популацията над 15-годишна възраст от рак заради потреблението на алкохол е 10,7- 18,9 при мъжете и 4,3 при дамите.
Смъртността от чернодробна цироза пък е 15,7 - 27,5 за мъжете, и 5 за жените; а при трагичните случаи на автомобилни произшествия процентът е 4,1 при общото население - 6,8 при мъжете, и 1,4 при дамите. Статистика, която предстоящо удостоверява, че вредите от несъразмерната приложимост на алкохол се понасят в доста по-висока степен от мъжете.
Проблемът визира всички възрасти. По данни на Европейски учебен проучвателен план за алкохол и друга опиати (ESPAD) над 40% от българските възпитаници през 2024 година са били изпили първата си чаша алкохол на възраст под 13 години, а над 14% от тях за първи път са се напили на възраст под 13 години.
40% от младежите у нас пушат всеки ден, всеки четвърти постоянно пие алкохол
Всеки втори познава свои връстници, които най-малко година нито учат, нито работят
Освен това близо 25% от учениците са изпивали най-малко по една алкохолна напитка допълнително от 10 случая през 2024 година , а над 25% - в 3 до 9 случая. Над 73% от тях считат, че би било елементарно да се снабдят с бира, при виното този дял надвишава 62%, а при дестилирания алкохол е над 56%.
Това демонстрира, че контролът над покупката на алкохолни питиета от малолетни не е ефикасен макар експлицитната възбрана в закона.
Радостин Дяков от Института по пазарна стопанска система (ИПИ), анализирал данните на СЗО по тематиката, съобщи, че би трябвало да се приказва за този проблем, защото сега не се осъзнава неговото битие.
" Да не се самозалъгваме, да се знаят заболяванията, които следват от несъразмерната приложимост на алкохол. Защото по данни на СЗО нито едно количество алкохол не е безвредно ", посочи той.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ