Историята на Кетцалкоатлус – птерозавърът с размерите на жираф
Кетцалкоатлус озадачава специалистите от десетилетия. Той е част от античната група на летящите влечуги птерозаври, а неговите вкаменени остатъци са открити за първи път през 70-те години на предишния век и разкриват впечатляващите му габарити – да вземем за пример, размахът на крилете му е 10 метра.
Но по този начин като явно е най-големият летящ динозавър, живял в миналото, по какъв начин тъкмо е успявал да лети? Това остава мистерия – до в този момент.
Костите му са тънки като хартия и по тази причина единствено няколко десетки вкаменелости устоят тестването на времето. Всяка една от тях е съхранявана безвредно в Тексаския университет в Остин, където скоро бе оценена от откривателите, с цел да се разбере по какъв начин (и дали) това туловище е успявало да се вдигне във въздуха.
Според по-старите теории колосалното създание се е залюлявало напред като прилеп, с цел да излети, или се е засилвало, тичайки напред като албатрос. Но ново изследване, оповестено в Journal of Vertebrate Paleontology, открива, че то скача на 2,5 метра във въздуха, след което размахва гигантските си криле.
Официално известно като Quetzalcoatlus northropi, крилатото създание е член на семейство Azhdarchidae – беззъби птерозаври с удължени вратове. To вирее през интервала на късната креда преди към 70 милиона години, а вкаменелостите му са открити за първи път през 1971 година
Дъглас Лоусън е студент по геология в Тексаския университет в Остин, когато открива първата кост в националния парк Биг Бенд в окръг Брустър, Тексас. Той назовава рода на пернатия бог-змия Кетцалкоатъл от ацтекската митология – и типа northropi на пионера на самолетите Джон Нортроп.
Кетцалкоатъл
Според Музея по естествена история Карнеги размахът на крилете на Quetzalcoatlus northropi е 10 метра, почти колкото един общоприет рейс. Подобно на други птерозаври, костите му са били кухи, с цел да са по-леки за хвърчене.
Но откривателите също по този начин пресмятат, че Кетцалкоатлус е тежал до 230 кг, което го прави най-големият летящ динозавър, живял в миналото – в случай че в действителност е може могъл да лети. Някои учени даже не имат вяра, че ще може да пребори гравитацията с толкоз огромна маса.
Всяка съществуваща вкаменелост на Кетцалкоатлус е открита в Националния парк Биг Бенд. В осезателен дефицит, всички тези вкаменелости се пазят на безвредно място в алма матер на Лоусън. Но разкопките вървят постепенно.
„ Имате тип кости, сходни на картофен чипс, непокътнати в доста твърда канара, и би трябвало да ги премахнете от нея, без да ги унищожите “, изясни Матю Браун, палеонтолог по гръбначни животни от Тексаския университет в Остин.
Тази година ново потомство откриватели разказа разбора си на вкаменелостите в монография от пет публикации, която има за цел да покаже дефинитивно, че Кетцалкоатлус е летял – и по какъв начин тъкмо е съумял да го направи.
Докато Кетцалкоатлус не е динозавър самичък по себе си, съществуването му паралелно с динозаврите очарова Кевин Падиан от години. Съавтор на една от петте публикации и палеонтолог от Калифорнийския университет в Бъркли, той има вяра, че това проучване хвърля нова светлина върху птерозаврите – първите животни след насекомите, които могат да летят.
„ Това антично летящо влечуго е именито, макар че по-голямата част от публичната визия за животното е плод на въображение, а не на просвета “, сподели той. „ Това е първият действителен взор върху цялото най-голямо животно, летяло в миналото, доколкото знаем. Резултатите са революционни за проучването на птерозаврите. “
Новоиздаденият труд обгръща необятен набор от тематики. Те включват първичното разкриване и известно разпространяване на животното, неговото праисторическо местообитание, физически характерности и таксономия, както и обновено еволюционно родословие и разбор на морфологията му.
„ Птерозаврите имат големи гръдни кости, където се закрепват летателните мускули, тъй че няма подозрение, че са били страхотни летци “, споделя Падиан.
Въпреки диапазона в размерите, от огромни до дребни, откривателите приписват всички по-рано открити вкаменелости на Quetzalcoatlus northropi на един и същи тип. Едва в този момент те схващат, че по-малките кости не са на по-млади екземпляри, а вместо това принадлежат на два незнайни до момента типа птерозаври.
„ Да се каже, че тази работа е дълго чакана, е цялостно подценяване “, споделя специалистът по птерозаври Дарън Найш.
Идентифициран като Quetzalcoatlus lawsoni, един от тях е кръстен в чест на Дъглас Лоусън и е едвам вторият Quetzalcoatlus, открит в миналото. Това създание има обсег на крилете сред 5 и 6 метра. Другият тип птерозаври е кръстен Wellnhopterus brevirostri и не е обвързван с Quetzalcoatlus.
За да дефинират по какъв начин Quetzalcoatlus northropi еволюира в най-големия летящ динозавър, който е, откривателите отчасти реконструират костите на по-малките типове, с цел да научат повече. И откриват, че летящото влечуго не се люлее напред-назад като прилеп преди да излети, нито набра скорост, тичайки като албатрос, както се допуска преди.
„ Приложихме доста от аерокосмическите си познания, с цел да разберем по какъв начин се случва цялата работа и какъв брой скорост е нужна, с цел да генерира политане “, споделя Браун.
Трудът също по този начин разкрива, че по-големият Кетцалкоатлус е живял като чапла, ловувайки самичък в реки и потоци. Тогава обрасла с вечнозелена гора, Биг Бенд дава обилие от раци, миди и червеи, които чудовището да похапва с дългата си и беззъба човка. Quetzalcoatlus lawsoni пък са по-социални – костите им са открити дружно на едно място.
„ Добрата вест е, че ни дава много… в никакъв случай до момента толкоз подробна информация за azhdarchids не е била събирана на едно и също място, което значи, че проучването ще бъде основно за тази група в продължение на години – евентуално десетилетия “, сподели Найш.
