Откриха най-древния образец на животинска сперма в кехлибар на 100 млн. години
Кехлибарите, като този на върха на бастуна на доктор Джон Хамънд от „ Джурасик Парк “, са идеалните фосили. Те резервират живите организми в изключително положително положение и ни разрешават безусловно да надникнем в предишното. Кехлибарите са се образували преди доста време, откакто смолата на дървото е обвила съществата по кората в миг, в който да вземем за пример са се хранили, били или даже правели секс. Подобни екземпляри ни дават скъпа информация за диетата, държанието и еволюцията на животните. Информация, която можем да съпоставим с днешните типове от същото семейство.
Нов образец, разказан в научното списание Proceedings of the Royal Society B, споделя за най-старата фосилизирана животинска сперма, откривана в миналото. Близо 100 млн. години един кехлибар е запазил сбирка от остракода - дребни двучерупкови ракообразни, едни от най-разпространените фосили на членестоноги. В образеца има и мъжки, женски и млади екземпляри, които по всяка възможност са от средата на креда в Мианмар.
Най-интересното в тази ситуация е, че съответният образец е запазил даже и меките тъкани на остракодите – от крайниците им до „ интимните “ им елементи. Обикновено във фосили на сходни организми остава само една вкаменела черупка. Ето за какво откритието на една извънредно непокътната сбирка от екземпляри е в действителност рядко и открива голям брой благоприятни условия пред учените.
Запазените органи в кехлибара, съпоставени със актуалните им аналози. Източник: NIGPAS
По-внимателно изследване, осъществено с микрокомпютърна томография, демонстрира, че кехлибарът е запазил изключително добре гениталиите на екземплярите. По този метод учените имат опция да изучат в елементи половия уред на тези организми. Още по-впечатляващото в тази ситуация е, че женските семенници съдържат даже семенна течност. Това е първият път, когато учените откриват непокътнати сперматозоиди във фосил от креда. Оказва се, че плувците са били в действителност големи и са надхвърляли близо 4 и половина пъти размера на мъжкия.
„ Това би съответствало на 7.30 при мъж с растеж 1.70 м – разяснява Ренате Мацке-Караш от университета „ Лудвиг Максимилиан “ в Мюнхен. – За да се произведат, е била нужна голямо количество сила.
Подобни великански сперматозоиди са изключение в царството на животните. Мъжките нормално създават десетки милиони дребни сперматозоиди в огромно количество. В случая обаче ракообразните дават преимущество на качеството пред количеството. Подобно нещо откриваме и при някои дрозофили.
Проучените остракоди от Мианмар. Източник: NIGPAS
Органите на женската също би трябвало да са приспособени към този впечатляващ размер, а фактът, че семенните приемници на женската са в разширено положение, защото са изпълнени със сперма, демонстрира, че малко преди животните да бъдат увлечени в кехлибара, се е случила сполучлива копулация, разясняват създателите на изследването.
А какъв е бил самият механизъм на възпроизвеждане? Кехлибарът дава отговор и на този въпрос. Оказва се, че мъжкият е употребявал пети крак, наподобяващ кука, с който е прихващал женската. Впоследствие благодарение на двата си копулационни израстъка (хемипениси), които слага в женската двойка влагалища. Дългите неподвижни сперматозоиди се отделят и вкарват в женската.
Този развой на полово възпроизводство е останал неизменен в продължение на 100 милиона години, а самото изобретение демонстрира, че възпроизводството с великански сперматозоиди не е чудатост на еволюцията, която е на път да изчезне, а съществено преимущество в дълготраен проект за оцеляване на типа.
Източник: IFLScience
