Казват за любовта, че е лудост и че ако мислиш

Казват за любовта, че е полуда и че в случай че мислиш прекомерно доста, анализираш, пресмяташ и по този начин нататък, то това към този момент не е обич. Донякъде са прави, ненапълно не. Да, първоначално любовта наподобява на разчувствана пеперуда, която движи бързо своите крилца и с неспокойствие чака да види своето цвете, в тази ситуация своя обичан. С времето обаче, нещата лека-полека се трансформират и даже и да е останала, тя към този момент не толкоз луда. От луда и ненаситна, любовта се трансформира в зряла, уравновесена и заземена.

Вече знаеш, че обичаш, знаеш какъв брой доста значи индивидът насреща за теб, знаеш какво ти дава и кое е нещото да, което те кара да се връщаш жаден за обятия и деликатност всякога и въпреки всичко осъзнаваш, че не можеш да притежаваш нито едно създание на тази земя, даже и индивидът, който мислиш, че ти принадлежи.

Като заговорихме в тази тенденция, забавно е да се прегледа и тематиката за сродните души. Много хора са ги отписали и откакто са блъснали на камък няколко пъти, са склонни с лека ръка да кажат, че огромната обич и сродните души са цялостна измислица и такова нещо не съществува. Но всичко идва от там, че сме се вглъбили прекомерно доста в колегата си, завзели сме персоналното му пространство, обсебили сме живота му и сме желали да изживеем онази луда обич, за която всички слушаме. И стигаме до начална позиция, когато си споделяме, че такива неща няма.

Не, има! Сродни души съществуват, за всеки един човек има различен подобаващ човек, който го кара да се усеща в естетика със себе си, кара го да демонстрира най-хубавите си качества и да е благополучен. Но с цел да срещнеш този по този начин специфичен човек за теб, би трябвало да спреш да вярваш в клишетата за лудата обич. Защото по този начин се получава обаян кръг.

Трябва да знаете, че същинската обич от време на време не е въобще дива, дори е доста заземена, може би скучновата, само че се усеща и знаеш, че е тя. Знаеш, че няма да си тръгне с първата стихия, а въпреки и намокрена и премръзнала, ще остане, ще те гушне, ще се измокрите и двамата, по-късно ще се стоплите и ще ви е хубаво. И ще знаете, че сте две частички на едно неразривно цяло.

Разбира се, с цел да срещнеш нещо сходно, би трябвало да си доста толерантен, набожен (не религиозно) и да знаеш, че някъде там е ТЯ. Знаете, че има доста хора, които не дочакват тази обич, тъй като не желаят да стоят сами толкоз време, а тя от време на време в действителност доста се бави. Ето за какво се втурват във връзки, обречени на крах, а по-късно се чудят за какво за следващ път са сами.

За всеки човек си има различен човек, който го заслужава, желае, почита, обича и схваща. Но с цел да позволиш да се появи този човек, би трябвало да затвориш вратата за другите, да се настаниш комфортно на дивана и да почакаш.

Не си губете времето, преселвайки луда и разтърсваща обич, изчакайте онази безконечната, всепроникващата, същинската!

Станете частот Jenite.bg във Фейсбук!