Казват супермъж, никога супержена. Защото по дефиниця жената е, нея

„ Казват „ супермъж ", в никакъв случай „ супержена ". Защото по дефиниця дамата е, нея просто я има. Докато мъжът непрестанно се стреми да се основава, парченце по парченце. Жената знае, че действителният живот не е животът на мига, на цифрите и на трескавата възбуденост, а животът на трайното, на тишината и на творчеството.
Ето за какво си слагам задачата дружно с вас да проучвам същността на дамата, защото нейната драма е в това, че преставайки да бъде жрица на живота, тя се трансформира в негова жалка слугиня " ~ Пиер ДАКО 

Измамата на свободата
Никога дамите не са били по този начин мачкани, по този начин потискани, по този начин покрай мъката, както в наши дни. Нашето време е най-ужасният интервал в цялата им история. Привидностите са лъжовни, тъй като клопката е заложен майсторски. В трудовото всекидневие представителите и на двата пола наподобяват еднообразно сиви и безлични. Противоборството им обаче е ненакърнено, бих споделил даже, станало е още по-ожесточено. Концлагерът на работата отвън дома е ограден с цветя. Справедливите обществени и юридически права на дамите са изцяло спазени, освен това - оферират им работа в обилие по целия свят. Кому принадлежи този свят? На мъжете, естествено! Най-хитрото в този ослепително скроен номер е, че дамата счита това ново състояние като израз на новопридобитата си независимост. Мъжете, които желаят да видят дамите заробени, могат да въздъхнат с облекчение. Готово, хванаха се в клопката! Започнаха да губят своята идентичност и неповторимост. Вътрешният им искра и мощ са обезвредени.

Хванати натясно в света на мъжете... Логично е да си намерения човек, че откакто се бяха освободили външно, дамите ще се възползват, с цел да се опитат да защитят вътрешната си независимост. С други думи, няма да се оставят да бъдат изиграни. Получи се тъкмо противоположното: клопката действаше без неточност. Моментът бе идеално определен. Рибата бе изгладняла. Трябваше единствено да хвърлят въдицата, с цел да налапа стръвта. Това изяснява за какво от ден на ден дами вземат участие в международните каузи. За кой свят обаче става дума? Няма различен век, през който светът да е бил толкоз необщителен, досаден, безчувствен, враждебен, нападателен, себелюбив, питомен, по този начин изпълнен със разтърсвания, еднообразен, целенасочен, унищожителен. Никога до момента не е бил толкоз свръхмъжествен. Като че ли се бяха изсипали дъждове от мъжки хормони, до момента в който женските витаеха из облаците. Ето по какъв начин работите на дамите потръгват, само че наобратно. Нашето време е идеалното за дамите, пропаднали на зрелостния изпит по женственост. Както и за тези, които заради това, че имат личностни усложнения, се стремят непременно да намерят себе си, да открият някаква опора, да осъзнаят кои са. И си внушават, че работата в този мъжки свят ще им помогне да преоткрият дълбоката си същина. Дават им права. Те налапват стръвта. Но не виждат кукичката. Женската „ конкуренция ". Жените са в същата невъзможност, в която се задъхват и мъжете. Така е, тъй като женската конкуренция се обуславя от инфлация на логиката и на интелекта. А какво са в действителност тези две „ неща ", в случай че не най-обикновени допълнения към психологическия живот? Истинската просветеност е присъща както на дамата, по този начин и на мъжа. В това отношение двата пола са напълно взаимозаменяеми. Нещастието е в това, че дамите са на път да изгубят своята просветеност. Колкото до мъжете, те от дълго време са я изгубили.
За да бъде заслужен противник на мъжа в това съвременно съревнование, дамата би трябвало да потисне човешкото у себе си. А това е невероятно, без значение дали тя го желае, или не. Оттук произтичат нещастието, несигурността, тъгите и страданията на дамите. Самите те спомагат за това? Да. А женското в тях? Не. Стигнало се е до такава степен, че най-възвишените им присъщи черти са придобили негативно звучене: да вземем за пример тяхната сърдечност, неприкритост, прозорливост, вътрешната им мощ. Дори състраданието, с което ги е дарила природата, е охулено, смазано от техно-кратичната машина. А що се отнася до великото майчинско възприятие (накратко казано, чувството), една феминистка ми съобщи: „ Момент, това се отнася до фустите! " Очевидно и дамите, и мъжете са се озовали на дъното на едно и също подземие. Никога до момента дамата не е била по този начин поробена в един свят, в който непринудено се е оставила да затъне в името на някакво лъскаво сходство на свободата.

Колко мощни и властни бяха дамите едно време, когато се подвизаваха вън от публичния живот! С дейностите си компенсираха грешките на мъжете. Оставайки същински дами, те изслушваха, премисляха, следиха, изчакваха и най-сетне се намесваха при изковаването на мъжкото решение. Така се запазваше равновесието. Някога куртизанките, кралиците или кралските любовници действаха скрито и 100 хиляди пъти по-ефикасно в съпоставяне със сегашните работливи жени-мравки. Не става дума за връщане обратно, само че би трябвало да извлечем поуката, която се постанова. Нерядко дамите, съумели да запазят непогрешимата прозорливост на рода си, управляваха фамилии и кралства. Тази неизчерпаема женска мощ обаче е мъртва или е обречена да загине. Помръкнал е предходният й искра. Нашето време е времето на жените-термити, на мравките работнички. От Лондон до Шанхай те чукат по клавишите на една и съща пишеща машина, обслужват същите апарати като мъжете, целят се в същите цели, ръководени от разстояние от заповедите, диктувани от техниката и от бизнеса. Един ден може би дамите ще извоюват вътрешната си независимост, ще се осъществят и ще бъдат щастливи. Докато не възвърнат личната си душа и изконните си добродетели обаче, няма да могат да върнат и душата на земята.

Вината
Жените би трябвало да изпитват виновност за всичко. Положението щеше да е напълно друго, в случай че бяха осведомили дамите какво съставляват в действителност; в случай че им бяха споделили, че женствеността напълно не е синоним на сладникави преструвки, а насъщна сила; с една дума, в случай че бяха изкоренили старите предубеждения. Осъзнавайки своята същина, дамите още веднъж щяха да станат мощни, мъдри, интелигентни и дееспособни. Така обновените дами последователно щяха да обхванат във външния свят, който щеше да престане да се разрушава и щеше да възвърне равновесието си. Вместо това внушаваха на дамата възприятие за виновност. Убедиха я, че откакто е стопанка, е отговорна, тъй като не работи на открито. Ако ли пък работи на открито, е отговорна, че не се грижи за дома си. Вмениха й виновност за това, че има деца, за това, че няма деца, за това, че е хубава, и за това, че не е, за това, че е млада, и за това, че към този момент не е. С една дума, тъкмо прицелени ужилвания, които разчоплиха остарялата рана на дамата, безконечното й възприятие за непълноценност и възбраната сама да се грижи за себе си. Другояче казано, продължиха да й отхвърлят правото на лични права, В същото време видимо й позволиха да направи някакъв избор: или да работи наред с мъжете и за тях, или да се трансформира в затворничка, която сочат с пръст. Да се сложим на нейно място. Принудена е по едно и също време да бъде и мъж, и жена. Преставайки обаче да бъде жена, не е в положение да стане мъж. Сблъсква се с парадокса, с невъзможното; изразходва силата си, без да се щади, стреми се да се освободи от възприятието за виновност, нагърбвайки се с грижите към готвенето, децата, специалността си, шефа, брачна половинка, личното си процъфтяване, любовта си. Разбира се, всичко това по едно и също време. С други думи, унищожиха съкровената й същина, към която се е стремила от епохи. И по подобен метод отстраниха полето за активност, където спрямо мъжа тя има големи и безспорни преимущества. Показната интензивност, специалността се трансфораха в съвсем наложителни цели за нея. Започнаха да тръбят, че женският разум (който е нещо действително!) бил сходен на мъжкия. Ето по какъв начин, без да дочака да си възвърне това, което епохи подтисничество й бяха лишили, някогашната робиня пожела да замязя на някогашния си стопанин. И се накипри със същите доспехи. Чувството за виновност се укрепи от една избрана категория дами – така наречените „ феминистки ". Най-вече заради обстоятелството, че тези дами изведоха в общо предписание персоналните си ориси. В резултат на мъчно другарство с бащите, с майките или със съпрузите си те се трансфораха в анти-майки, в анти-жени, в анти-човеци, в анти-всичко и преди всичко в анти-себе си. Тези феминистки не защищават дамите, това е последната им грижа. Те не търсят способи за възобновление на женствеността, а тъкмо противоположното: по какъв начин да бъде унищожена женствеността, тъй като са пропити от ненавист. В желанието си да отсекат десетина дървета, те се стремят да унищожат цялата гора.

Решението
Жените, търсещи себе си посредством практикуване на дадена специалност, в никакъв случай няма да реализират задачата си. Защото, щеш не щеш, двата пола постоянно ще съществуват един посредством различен. Жената може да получи същинския си статут само посредством мъжа и поради мъжа (обратното е също толкоз вярно). Жена, която не обича и не е обичана, „ вегетира " без значение от специалността си. Тя се обезличава, онемява, в прочут смисъл умира. Трезвомислещите и уравновесени дами би трябвало да проговорят, да покажат нещата такива, каквито са в действителност, да вкарат ред. Без значение дали имат някаква специалност, или са домакини: от голяма важност е само великодушието. Но по какъв начин да го реализиран? Сещам се за дейностите с огромен публичен отзив: радио, щемпел, телевизия, там, където човек към момента има какво да каже. Също по този начин общините, кметствата, сенатът, камарите, все места, където една жена може да сътвори чудеса. Здравата и умната жена би трябвало да се трансформира в „ троянски кон ", промъкнал се в мъжките организации, само че да не разрешава да бъде разгромена. Жените никога не би трябвало да попадат в клопката, заложена от лишените от усеща мъже. И дума не може да става да работят против мъжете, а по-скоро дружно с някои от тях за обновяването на актуалния свят. Истината е, че милиони мъже го желаят. За задачата е нужно мъжете, които държат ключовете от ледените кралства, да почувстват – дори и неясно – важността на свидетелството на тези дами и да им отключат вратите. Да не действаме преждевременно. Много мъже и дами са толкоз мнителни, че незабавно бързат да дефинират дадените им от природата дефекти или преимущества с термина малоценност или предимство. А нали тъкмо желанието за мощ и за доминиране е присъщо на страхливците? Някои дами желаят тъждество – или по-скоро равнене с мъжете – според мъжките критерии. А за какво не се стремят да приравнят мъжете към женските правила? Не е ли това предпочитание резултат от античния фетиш към силата, добавен към омразата към личния пол? Лишен от утробата, даряваща живот, мъжът в никакъв случай няма да разбере доколко женската душа е потопена в същността на нещата и на хората. Силата на дамата е в това, че тя единствена е способна да почувства живите сили.

Лъжливата малоценност
Кой стои по-високо: мъжът или дамата? Абсурден въпрос. Защо? Просто тъй като и превъзходството, и непълноценността би трябвало да се открият съгласно някакъв общовалиден аршин. А откакто опълчването на половете е нещо всекидневно, не е допустимо да се откри общ аршин. Все едно да попитаме: „ Кое е по-важно – огънят или водата? Златото или среброто? Планината или долината? " Докато продължаваме по този начин да разделяме половете, полемиката е немислима. Как да се потвърди „ превъзходството " на единия пол? Спрямо какво се демонстрира „ надмощието " му? Никога не си задаваме въпроса дали мъжът и дамата фактически са това, което биха могли да бъдат. Не са ли и единият, и другият под нивото на личното си реализиране? Според мен в това се състои въпросът. Една осъществена жена превъзхожда надалеч който и да е непораснал мъж, бил той „ талантлив ". Зрелият мъж превъзхожда жената-дете. Жената-предмет е непълноценна спрямо същински зрялата жена. Всеки влюбен в земята земеделец превъзхожда равнодушния към специалността си шеф и т. н.
Погледнато обратно във времето, мъжете са се оставили свободно да падат. Навремето мъжът се е приспособявал към природата, към действителността, към нещата, към работата си, към войните си. Днес, трансформирал се в елементарен номер върху някакъв документ, той с тъга се пробва да се вкопчи в жалките заместители на предходната си мощ. Точно това ми съобщи един тъмнокож студент: „ Едновремешният популярен ловджия през днешния ден се е трансформирал в презрян жиголо. "
За разлика от мъжете, лабилни по природа, дамите са изконно постоянни. От друга страна, те са съумели да запазят способността да се приспособяват, което, каквото и да приказваме, ги е предпазило от мъжкото иго. Въоръжени с рисковото си оръжие – прозорливостта, дамите държат под око мъжете. Мъжете усещат това. Как тогава да се освободят от преследващото ги възприятие за непълноценност? Защото знаят, че не са такива, каквито си дават тип, че са, и че дамите ги разкриват, преценят ги съгласно същинската им стойност, съгласно тяхната същина. Освен това доста дами неумишлено поддържат възприятието за непълноценност у мъжете. Например дамата демонстрира – прикрито или открито – чувство на „ удивление " от някой мъж: „ Вие сте мощен и образован... Изключително забавно е да се работи с вас... Мога единствено да се съглася, защото сте постоянно прав... Човек се усеща сигурен във ваше наличие " и т. н., и т. н. Мъжът се оставя да бъде замесен в играта. Той се задъхва, с цел да „ заслужи " възхищението. Играе роля. Знае, че една неверна стъпка ще отприщи иронията и сарказма на дамата, безпределно щастлива да си отмъсти (дори под прикритието на сякаш майчинското държание и на съжалението, което не е нищо друго с изключение на цялостно презрение). Този вид жена дебне мъжете. Известно е от много време, че хората вървят на цирк с тайната вяра един ден да видят по какъв начин звероукротителят ще бъде изяден. Отново поражда същият въпрос: кой страда повече от възприятие за непълноценност? Везните припомнят тези на идеалното правораздаване: тежестта е разпределена по равно. Чувството за непълноценност е разпределено по-справедливо, в сравнение с благосъстоянието.

Когато възпитанието скапва девойките
Всичко, което блокира, стопира или отклонява вътрешната сила, частично обезсилва женското начало у дамата. А културно добитите модели на държание, както и комплексите, фактически отклоняват силата. Задържанията, от какъвто и темперамент да са, гълтам огромни количества сила. Тревожността пък безусловно изяжда вътрешната сила. Не бива да се не помни, че мъжкото начало е единствено производно от женското.
Сигурно е, че от Декарт насам принудиха дамата да смесва разсъдък с просветеност. Втълпиха й, че с цел да живее добре, е задоволително да се преструва, че разсъждава. Казаха й, че да чувстваш надълбоко живота – и другите – е изцяло неефикасно. Убедиха я, че всичко е в разсъждаването, а несъзнаваното е нещо дребно и нищожно. Животът на несъзнаваното и изразяването на страстите й бяха представяни като подозрителни. Жената бе длъжна да издига в фетиш разсъдъка, в който фетиш се оплете. В резултат на това вътрешните й сили отслабнаха за сметка на празното мъдруване, което от ден на ден се постановяваше. Бидейки неспособна да се усмихва, включително и на себе си, единственият метод, който откри, с цел да се запази, бе иронията във връзка с колегата си. Защото тя е извънредно лишена от възприятие за комизъм. Дори гласът й изгуби дълбоката си мелодичност. Преобладават високите тонове. Превърнал се е във фалцет, лишен от страст, от възприятие, от душевно успокоение. Декарт изобрети безчовечен модели на държание. Принуди дамата да откаже да направи крачката към другите. Получи се по този начин, че тя се раздира сред страстите, тласкащи я към другите, и подправената разсъдъчност, която я кара да стои настрани от тях. С други думи: опасява се да не изпусне даже за момент подправената сигурност на лъжеразсъдливостта. След като Декарт подсказа, че несъзнаваното, вътрешният живот, т.е. изконно женското, са недостойни за човешкото създание, католицизмът побърза да набеди дамата като виновница за всички беди. И защото дамата бе отъждествявана напълно със своята женственост, то и женствеността се трансформира в ругателна дума. Тук още веднъж смесиха половата принадлежност с вътрешната сила. Кой би се осмелил по това време да отвори дума за силата на женствеността или даже да преглежда мъжкото у дамата като изцяло обикновено? И тъй като „ женското " се смяташе за непочтено, същата орис сполетя мощните страсти, както и чувствата и възприятията. Така доста дами са оказаха притиснати от две страни. Женствеността им бе принудена да разпокъса обширните си владения; вследствие на това мъжкото у тях се прояви в фикс идея за разногласия, в капризничене, в саркастични прояви. Тези дами не знаят какво да вършат със своята сложена под забрана афективност. Ето за какво под маската си те крият една носталгична психика, в която възприятието се е трансформирало в неспокойна прочувственост.
Tа, това напълно не значи, че би трябвало да свием знамената, а единствено краткотрайно да ги спуснем.

Фактът, че и мъжете, и дамите са отвратени от ролята, която ги принуждават да играят, е един извънредно мощен коз. Женствеността е била подценявана за потребностите на културата, на морала, на религията, а в наши дни – за потребностите на технологиите. Вътрешната сила се е изчерпала, трансформирала се е в пасивност. Общата линия на всички модерни дами е ужасяващата им вътрешна неустановеност. Когато женствеността се обезсили, главната сила пресъхва.

Избрано от „ Жената и нейната дълбинна логика на психиката ", Пиер Дако, изд Колибри
Илюстрация ~ snoron.com