Казват, че най-важни за възпитанието на детето са първите седем

Казват, че най-важни за възпитанието на детето са първите седем години. Истината обаче е, че ценностната система у малчуганите се образува още преди този момент – когато са напълно мънички и копират всичко от своите родители. Те гледат нас и се учат – виждат по какъв начин се отнасяме един с различен, по какъв начин се държим по време на хранене, какво е отношението ни към околните и приятелите ни. Не пропускайте тази скъпа възраст, в която децата са като гъба и се слага основата на тяхното бъдещо схващане за света, образуват се техните полезности. Ето пет неща, които е добре да научим детето си, преди то да е станало на пет години.

1. Честност

Нека си го кажем напряко – на всеки от нас се постанова да изопачава истината от време на време. Бъдете деликатни обаче когато това става пред очите на децата ви. Те гледат. И слушат. Дори и да ни се коства, че въобще не ни обръщат никакво внимание. Ето един образец: Марио и Тони доста постоянно играят дружно и играта постоянно включва спречквания и сбивания. Един ден майката на Тони взема решение най-малко известно време да ограничи контактите на двете деца. Когато майката на Марио предлага децата да поиграят, другата майка дава отговор: „ Тони е болен, няма да може да пристигна през днешния ден ” . Тони през целия ден е разтревожен и вечерта преди лягане споделя на майка си: „ Болен ли съм, мамо? Какво ми е ” . Майка му схванала своята неточност – сякаш улисаното в игри дете, което рядко чува това, което му се приказва, беше запомнило думите й и се беше уплашило. Тя му обяснила, че той е изцяло здрав, само че не е желала да нарани възприятията на Марио и неговата майка. А детето споделило: „ Разбирам. Тогава за какво ми се скара, когато скрих от теб, че съм счупил влакчето? Направих го, с цел да не се ядосаш . ”

Това е просто образец за неправилните послания, когато даваме на децата си, когато става дума за почтеност. Бъдете оптимално почтени с тях, с цел да бъдат и те почтени с вас, а и с цел да се научат, че това е скъпо качество, което си коства да бъде отстоявано.

2. Състрадание

Според редица теории, състраданието е заложено във всяко дете – въпрос на наставнически метод е дали това качество ще се резервира и развие или ще се изпари вечно. До огромна степен това зависи от образеца, който даваме – дали ще спрем пред стара жена, която пресича пешеходна пътека или ще преминем с мръсна газ с коментара „ Какво се мотка тая стариц а ”. За детето и в двата случая ще сме прави. И в двата случая го учим по какъв начин би трябвало да постъпи то.

3. Упоритост

Упоритостта не се основава като вършим всичко за детето си. Тя се подтиква като го научим по какъв начин то да прави нещата единствено. Като го поддържаме, без да му лишаваме опцията да се сблъска с компликациите. Ако тригодишното ви дете не може да си закопчае ципа на якето, покажете му по какъв начин. Не му заявявайте „ Дай на мен, ти си дребен ”. Тази възраст е основна, с цел да разбере детето, че мама няма да прави всичко вместо него, както до момента в който то е било безпомощно бебче.

4. Грижовност

Понякога прекомерно грижовните родители основават прекомерно капризни деца. Това не значи, че би трябвало да спрете да полагате грижи за своя наследник или щерка. Но ги научете на грижлива отговорност. На това, че в фамилията всички са равноправни участници и че би трябвало да си оказват помощ един на различен, да се грижат за останалите. Започнете с дребни отговорности – да вземем за пример, че детето би трябвало да се погрижи за рибките, като им дава храна. Нека детето види резултата от грижите, които е положило. Похвалете го, за децата на тази възраст най-големият триумф е признанието от мама и баща.

5. Привързаност и обич

Клишираната и неправилна визия, че децата не би трябвало да се гушкат прекалено много, с цел да не се разглезят, изключително, в случай че са момчета, като че ли в никакъв случай няма да бъде изкоренена. Ще я чуете от баби, лели, „ загрижени ” съседи. Толкова доста изследвания има в тази посока, че към този момент като че ли е тривиално да се повтаря: ДЕЦАТА ИМАТ НУЖДА ОТ БЛИЗОСТ, ПРЕГРЪДКА и ОБИЧ. И с цел да се научат да демонстрират тази обич и обвързаност, те първо би трябвало да са я получили от мама и баща . Фицхю Додсън споделя в книгата си „ Изкуството да бъдеш родител ” за деца, които са отраснали в домове за сираци и които като възрастни са изправени пред доста сериозен проблем – некадърност да основават здрави взаимоотношения и да показват обвързаност, точно тъй като не са получавали всичко това като деца. Ето за какво – прегърнете своето дете. Кажете му, че го обичате. Покажете му, че това е нещо напълно обикновено и е метод хората да показват обичта си един към различен.

Списание РОДИТЕЛ, Roditel.bg