Кога конете са опитомени от хората?
Казват, че кучетата са най-хубавият другар на индивида, само че конете също могат да претендират за тази купа.
Те дават опция на хората да транспортират себе си и своите товари със силата си и трансформират метода, по който се водят бойните дейности.
В същото време са били ентусиазъм за доста генерации художници - от пещерните хора в каменната епоха до основателите на „ Моето малко пони “.
Ролята на конете в промишлеността може и да е намаляла в интерес на машините, само че те към момента резервират място в спорта, в свободното време и в сърцата на хората. Конете са преплетени с човешката просвета най-малко от 2000 година преди Новата епоха.
"Конете са животните, трансформирали историята в най-голяма степен ", споделя молекулярният археолог от Университета в Тулуза Людовик Орландо, представен от списание Smithsonian.
Днес породите коне са стотици, само че макар разликите си, всички тези животни са от типа Equus caballus. Развитието им е типичен модел на еволюция - задълбочено документирана история, която украсява учебниците и музейните експонати. Но методът, по който са били опитомени от хората, не е изцяло изследван.
Костите на E. caballus наподобяват съвсем еднообразно, без значение дали става въпрос за диви или домашни, тъй че не могат да отговорят на дълготраен въпрос къде и по кое време хората за първи път са опитомили коня.
Днес революцията в проучването на ДНК съумява да даде някои отговори. Прилагайки същия метод, употребен в проучването на неандерталската ДНК от 2010 година, учените са научили доста за историята на Equus caballus. Те наблюдават по какъв начин античните диви коне споделят гени в Беринговия пролив сред Азия и Северна Америка и разкриват изненадващата история на коня на Пржевалски.
И работейки с по-модерни проби, те следят по какъв начин опитомяването е премахнало огромна част от разнообразието в геномите на конете, като в същото време е добавило голям брой нови характерности, характерни за обособените породи.
През 2021 година учените откриват задоволително антична ДНК, която да отговори на въпроса за интервала на първото опитомяване на коне. За своя разбор те разчитат на над 250 антични конски генома.
"Страхотно е това огромно парче от пъзела да бъде попълнено ", споделя Джесика Петерсън, скотски генетик от Университета на Небраска-Линкълн. По думите ѝ, обаче процесът на опитомяване е комплицирана поредност от събития и доста от детайлите ще бъдат сложни за откриване.
Еволюцията на коня
Преглеждайки останките от кости и зъби, палеонтолозите са наблюдавали произхода на конете преди към 50 милиона години до копитно животно с размер на куче, наречено Hyracotherium, известно още като eohippus - „ конят на зората “.
Родът Equus, както го познаваме, евентуално се е появил преди 4 и 4.5 милиона години на континента, който след това ще се трансформира в Северна Америка, доста преди появяването на хората.
В късния плеистоцен конете към този момент са се движели сред Азия и Америка по "моста " на Берингова земя, който през днешния ден към този момент не съществува. Линията, водеща до актуалните домашни коне и дивите коне на Пржевалски, се разделя някъде в средата на тази ера - сред 35 000 и 50 000 години преди нашето съвремие.
Преди към 11 000 години, към времето, когато Беринговият земен мост е потънал дефинитивно, северноамериканските коне изчезват, дружно с доста други огромни типове, като мамутите и гигантските бобри. Въпреки че е мъчно да се дефинира повода, климатът, ловът или комбинацията от двете може да са били водещ фактор, разяснява пред Smithsonian генетикът Алиса Вершинина.
Първите хора евентуално са виждали коне в близост и очевидно са се интересували от величествените животни, защото в каменната епоха конете са най-често изобразяваното животно в западноевропейското пещерно изкуство. Но има огромна разлика сред наблюдението на животните за художествено ентусиазъм и впрягането им за работа, превоз и спорт.
Основният въпрос е по кое време и къде връзката сред индивида и коня е претърпяла тази трагична смяна. Конете са относително късно допълнение към домашния двор. Кучетата са опитомени преди 15 000 години; овцете, прасетата и говедата - преди сред 8 000 и 11 000 години. Но ясни доказателства за опитомяването на коня се появяват в археологическите записи чак в интервала преди към 5500 години.
Останките от коне от цяла Евразия дават на учените няколко претенденти за първото опитомяване. През 2018 година учените откриха замразен, мумифициран кон в актуален Сибир, датиран преди към 4600 години. Той може би е бил един от първите работни коне.
Ибериийският полуостров, включващ модерна Испания и Португалия, също наподобява обещаващ, тъй като конете непрестанно населяват района през последните 50 000 години и са били налични за евентуално опитомяване.
А в частта от Източна Европа към Каспийско море археолозите откриват конски остатъци наред с тези на други домашни животни. Човешките погребения преди към 6000 години стартират да включват боздугани, украсени с конски глави, което може би демонстрира известна смяна в връзките сред индивида и коня. Тази зона също притегля внимание заради дълготрайното наличие на коне в региона.
Археологическият обект, който притегля вниманието на доста откриватели, е населено място в Ботай на към 1600 километра северозападно от Каспийско море в сегашен Казахстан, датирано към 3500 година пр.н.е.
"Диетата на хората в Ботай наподобява е била напълно фокусирана върху конете “, споделя Алън Аутрам, зооархеолог от университета в Ексетър в Англия. Освен няколко кучешки кости, тези на коне съставляват по-голямата част от нечовешките остатъци на мястото.
Има доказателства за оградени дворове, които може да са държали конски стада. Някои черепи загатват за кръвопролитие с инструмент, сходен на секира, а частите от глинени съдове съдържат химически следи от кобилешко мляко, което, съгласно Аутрам, може да се употребява като масло, кисело мляко или сирене.
Няма метод да се удостовери, че жителите на Ботай са опитомили конете изцяло. Аутрам подозира, че те са се отнасяли с конете по метода, по който актуалните пастири на северни елени употребяват своите животни, главно за месо и мляко.
И без задоволително антична ДНК, няма метод да се удостовери, че това са конете, които се популяризират по света като добитък, ръководен от индивида. Анализът на необятен набор от конски геноми, отпреди към 42 800 години чак до 18 модерни породи, демонстрира, че днешните понита, впрегатни коне и техните родственици нямат доста общо с костите на ботайския кон.
Родът на Ботай обаче продължава да живее. Иследователите съумяват да начертаят директна линия сред тези 5500-годишни кости и актуалните коне на Пржевалски. Тези набити животни с къси, настръхнали гриви живеят в степите на Монголия, където се назовават тахи или „ духове “ и се смятат за народен знак.
С други думи, конете на Пржевалски, считани в миналото за остатъци от дива популация, може и да не са били изцяло диви. По-скоро наподобява, че са диви потомци на коне, които хората в Ботай може да са съумели да опитомят до известна степен, само че по-късно са изгубили надзор.
Те дават опция на хората да транспортират себе си и своите товари със силата си и трансформират метода, по който се водят бойните дейности.
В същото време са били ентусиазъм за доста генерации художници - от пещерните хора в каменната епоха до основателите на „ Моето малко пони “.
Ролята на конете в промишлеността може и да е намаляла в интерес на машините, само че те към момента резервират място в спорта, в свободното време и в сърцата на хората. Конете са преплетени с човешката просвета най-малко от 2000 година преди Новата епоха.
"Конете са животните, трансформирали историята в най-голяма степен ", споделя молекулярният археолог от Университета в Тулуза Людовик Орландо, представен от списание Smithsonian.
Днес породите коне са стотици, само че макар разликите си, всички тези животни са от типа Equus caballus. Развитието им е типичен модел на еволюция - задълбочено документирана история, която украсява учебниците и музейните експонати. Но методът, по който са били опитомени от хората, не е изцяло изследван.
Костите на E. caballus наподобяват съвсем еднообразно, без значение дали става въпрос за диви или домашни, тъй че не могат да отговорят на дълготраен въпрос къде и по кое време хората за първи път са опитомили коня.
Днес революцията в проучването на ДНК съумява да даде някои отговори. Прилагайки същия метод, употребен в проучването на неандерталската ДНК от 2010 година, учените са научили доста за историята на Equus caballus. Те наблюдават по какъв начин античните диви коне споделят гени в Беринговия пролив сред Азия и Северна Америка и разкриват изненадващата история на коня на Пржевалски.
И работейки с по-модерни проби, те следят по какъв начин опитомяването е премахнало огромна част от разнообразието в геномите на конете, като в същото време е добавило голям брой нови характерности, характерни за обособените породи.
През 2021 година учените откриват задоволително антична ДНК, която да отговори на въпроса за интервала на първото опитомяване на коне. За своя разбор те разчитат на над 250 антични конски генома.
"Страхотно е това огромно парче от пъзела да бъде попълнено ", споделя Джесика Петерсън, скотски генетик от Университета на Небраска-Линкълн. По думите ѝ, обаче процесът на опитомяване е комплицирана поредност от събития и доста от детайлите ще бъдат сложни за откриване.
Еволюцията на коня
Преглеждайки останките от кости и зъби, палеонтолозите са наблюдавали произхода на конете преди към 50 милиона години до копитно животно с размер на куче, наречено Hyracotherium, известно още като eohippus - „ конят на зората “.
Родът Equus, както го познаваме, евентуално се е появил преди 4 и 4.5 милиона години на континента, който след това ще се трансформира в Северна Америка, доста преди появяването на хората.
В късния плеистоцен конете към този момент са се движели сред Азия и Америка по "моста " на Берингова земя, който през днешния ден към този момент не съществува. Линията, водеща до актуалните домашни коне и дивите коне на Пржевалски, се разделя някъде в средата на тази ера - сред 35 000 и 50 000 години преди нашето съвремие.
Преди към 11 000 години, към времето, когато Беринговият земен мост е потънал дефинитивно, северноамериканските коне изчезват, дружно с доста други огромни типове, като мамутите и гигантските бобри. Въпреки че е мъчно да се дефинира повода, климатът, ловът или комбинацията от двете може да са били водещ фактор, разяснява пред Smithsonian генетикът Алиса Вершинина.
Първите хора евентуално са виждали коне в близост и очевидно са се интересували от величествените животни, защото в каменната епоха конете са най-често изобразяваното животно в западноевропейското пещерно изкуство. Но има огромна разлика сред наблюдението на животните за художествено ентусиазъм и впрягането им за работа, превоз и спорт.
Основният въпрос е по кое време и къде връзката сред индивида и коня е претърпяла тази трагична смяна. Конете са относително късно допълнение към домашния двор. Кучетата са опитомени преди 15 000 години; овцете, прасетата и говедата - преди сред 8 000 и 11 000 години. Но ясни доказателства за опитомяването на коня се появяват в археологическите записи чак в интервала преди към 5500 години.
Останките от коне от цяла Евразия дават на учените няколко претенденти за първото опитомяване. През 2018 година учените откриха замразен, мумифициран кон в актуален Сибир, датиран преди към 4600 години. Той може би е бил един от първите работни коне.
Ибериийският полуостров, включващ модерна Испания и Португалия, също наподобява обещаващ, тъй като конете непрестанно населяват района през последните 50 000 години и са били налични за евентуално опитомяване.
А в частта от Източна Европа към Каспийско море археолозите откриват конски остатъци наред с тези на други домашни животни. Човешките погребения преди към 6000 години стартират да включват боздугани, украсени с конски глави, което може би демонстрира известна смяна в връзките сред индивида и коня. Тази зона също притегля внимание заради дълготрайното наличие на коне в региона.
Археологическият обект, който притегля вниманието на доста откриватели, е населено място в Ботай на към 1600 километра северозападно от Каспийско море в сегашен Казахстан, датирано към 3500 година пр.н.е.
"Диетата на хората в Ботай наподобява е била напълно фокусирана върху конете “, споделя Алън Аутрам, зооархеолог от университета в Ексетър в Англия. Освен няколко кучешки кости, тези на коне съставляват по-голямата част от нечовешките остатъци на мястото.
Има доказателства за оградени дворове, които може да са държали конски стада. Някои черепи загатват за кръвопролитие с инструмент, сходен на секира, а частите от глинени съдове съдържат химически следи от кобилешко мляко, което, съгласно Аутрам, може да се употребява като масло, кисело мляко или сирене.
Няма метод да се удостовери, че жителите на Ботай са опитомили конете изцяло. Аутрам подозира, че те са се отнасяли с конете по метода, по който актуалните пастири на северни елени употребяват своите животни, главно за месо и мляко.
И без задоволително антична ДНК, няма метод да се удостовери, че това са конете, които се популяризират по света като добитък, ръководен от индивида. Анализът на необятен набор от конски геноми, отпреди към 42 800 години чак до 18 модерни породи, демонстрира, че днешните понита, впрегатни коне и техните родственици нямат доста общо с костите на ботайския кон.
Родът на Ботай обаче продължава да живее. Иследователите съумяват да начертаят директна линия сред тези 5500-годишни кости и актуалните коне на Пржевалски. Тези набити животни с къси, настръхнали гриви живеят в степите на Монголия, където се назовават тахи или „ духове “ и се смятат за народен знак.
С други думи, конете на Пржевалски, считани в миналото за остатъци от дива популация, може и да не са били изцяло диви. По-скоро наподобява, че са диви потомци на коне, които хората в Ботай може да са съумели да опитомят до известна степен, само че по-късно са изгубили надзор.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ