Казват, че едно от най-странните неща на планетата е риба

Казват, че едно от най-странните неща на планетата е риба на име Паку. Типичният воден жител е забавен с една любопитна характерност. Паку има зъби като на индивида. Това я прави ексцентрична риба.

Паку произлиза от пираните и се води тип пираня, само че няма доста общо с хищните риби. Пиранята се отличава с дребни, остри, тръгълни зъби, които липсват при Паку. Това се дължи на диетата на рибата.

Ние, хората, притежаваме такива зъби, тъй като са ни нужни да смиламе растителна храна. Странните зъби на Паку идват със съответната хранителна диета. Едва ли някой е чувал риба да яде плодове и ядки. Още по-странно е къде намира такава храна във водата?

Тъй като във водата не се развиват такива растения, Паку чака плодовете и ядките да паднат от някое дърво. Звучи несериозно за метод на живот на една риба, само че е реалност.

Макар да са тясно свързани с пираните, Паку нямат доста общо с тях. Те нямат интерес да атакуват хора и животни. Едва ли обаче с сходно изказване ще се съгласят жителите на Папуа и Нова Гвинея, защото там рибата е известна с това, че отхапва тестисите на мъжете, попаднали в полезрението на рибата. Това не е тъй като Паку е див звяр, а тъй като се храни с орехи. В директен и метафоричен смисъл това е изцяло правилно.

Какво още може да се научи за тази учудваща прищявка на природата?

Например, че Паку е инвазивен тип, който на процедура може да бъде открит в целия свят и повода за това е безразсъдното държание на индивида, който желае да отглежда като домакински любим това създание, копиращо най-ужасните ни сънища, само че след това взема решение да се отърве от него по най-лесния метод - като го пусне във водата.

Да забележим какви още пакости може да провокира Паку, в случай че хората решат да бъдат безотговорни.

Местообитания на риба Паку

Рибата Паку е известна с научното си название Piaractus brachypomus и е непосредствен родственик на пираните, в семействота на серасалмидите.

Нейната татковина е басейна на Амазонка, само че е включвала популации и в Ориноко, които са разказани през 2109 година като обособен тип - Piaractus orinoquensis.

Освен това Piaractus brachypomus е отглеждана и въведена в други райони. В Южна Флорида е инвазивен тип в реки, канали и езера. Преди към 30 години Паку са пуснати във водите на Папуа и Нова Гвинея като част от самодейност за стимулиране на рибарството.

Популярното наименование на рибата е Пирапитанга в Бразилия, Паку в Перу и Качама бланка в Боливия.

По държание припомня мощно на родствените тамбаки, само че разликата е, че Пирапитанга се среща и в реки, небогати на хранителни субстанции, защото не зависи от водната среда за хранене.

Рибата е известна с аления си стомах поради тази присъща специфичност на младите екземпляри.

В естествени условия нейният обсег се простира от 23 градуса северна широчина до 11 градуса северна широчина в басейните на Амазонка и Ориноко.

Като среда на живот населява както води, богати на хранителни субстанции, както и там, където средата е бедна на храна. По-важно е оптималното рН на водата, то би трябвало да е 6, 9, а температурата - 26 градуса. Смятат рибата за плувец от приблизително равнище, който се среща до дълбочина от 8 метра.

Как наподобява рибата Паку?

Пирапитанга постоянно се бърка с други типове пирани, заради подобен външен тип. Тялото на Паку е надълбоко и странично компресирано, със сребърен цвят на страните, които потъмняват, стигайки до гърба.

Коремчето е оцветено в алено, както и брадичката и гръдните перки и от време на време лъчите на аналната перка. Останалите перки са тъмни. По следата сред гръбните и опашните перки се намира мастна перка. Спиналната перка е с 15-18 лъча, гръдните перки с 16-19, аналната перка- 24-28, а тазовите перки с 8.

Червеното Паку има два реда сплескани, твърди зъби, употребявани за смачкване на семена и ядки. Наблюдават се резци като при индивида.

Най-големите човеци могат да доближат тегло 25 кг и дължина 88 сантиметра, макар че тези числа са по-малки в аквариум. По-ниските размери в плен евентуално се дължат на недохранване.

Докато са млади, Паку имитират пираните, като демонстрират тъмносиви до черни петна по тялото, общоприета характерност та пиранята. Това ги защищава от офанзивите на хищници, в това число самата пираня, до момента в който са в уязвима възраст. Когато Паку надмине размерите на пиранята, петната изчезват.

Сексуалният диморфизъм не е изразен, двата пола си наподобяват.

Размножаване на риба Паку

Рибата се развъжда типично с хайвер. Яйцата се излюпват сред 12 и 20 часа след оплождането. При раждането си дребните са 2 милиметра и тежат 16 грама. При излюпването си те имат изцяло развита нервна система с нараснал брой неврони в предния и задния мозък. Смята се, че това разрешава по-бърза реакция от мускулите на опашката при преследване на плячка и бягство от див звяр.

След месец дребните са нараснали 4 пъти тежестта си и 2 пъти размера си.

Половата зрялост при Паку настава на 3 години.

Като изключим петната, младите наподобяват на възрастните екземпляри.

При разпространяване на хайвера, женските хвърлят яйцата, а оплождането става външно. След това родителите изоставят яйцата, само че в укрития, където възможностите им са по-високи.

Размножаването се прави на годишни цикли с настъпването на влажния сезон. Яйцата са със междинни размери от 1, 2 до 1, 6 милиметра.

Женските снасят до 150 хиляди яйца, само че от време на време броят може да стигне до 1 милион.

Паку са дълголетни риби, могат да доживеят до 25 години, даже повече. Има известия за риба на 43 години.

Начин на живот на риба Паку

Това е мигриращ вид риба, която се движи нагоре по течението през юни-октомври и по-късно в отговор на първите дъждове стартира да хвърля хайвера си от ноември до февруари.

Рибата е доста адаптивна към неподходящи условия на околната среда, като привършване на кислорода примерно. Тогава прекарва повече време покрай повърхността, като диша през водната повърхнина.

При пострадване рибата изпуска алармен химикал, с който предизвестява и обвързваните типове за заплаха.

Хранене на риба Паку

Диетичния режим на Паку се трансформира съгласно сезона. През влажния сезон те разчитат на семената на преди малко опадалите плодове на крайречните дървета и растения. Въпреки че ги смятат за плодоядни, в действителност рибите са всеядни, тъй като се хранят и с ракообразни, други рибки, изключително в сухия сезон.

Паку се нуждаят от доста храна, изключително когато наедреят. Те се хранят по същия метод като същинските пирани, с няколко редуващи се ухапвания.

С повишаването на водите в реките диетата им става съвсем напълно растителноядна- семена и плодове. Затова тези риби са значим дял от екосистемата, тъй като са виновни за разпръскването на семената. 27 дървесни и 26 недървесни типа растения са цел на хранене на Паку посредством семената си.

Значение на риба Паку

Тези риби са скъпи стопански. Месото им се цени и употребява в Южна Америка, само че пък инвазивните им пристрастености не се одобряват добре, тъй като изпреварват локалните типове.

Тестват се и хибриди, само че към момента няма основан резистентен тип.

Ценни са и с това, че не престават да порастват през целия си живот.