Как се отразяват чувствата на тялото
Казват, че възприятието е силата, която свързва разсъдъка с тялото. Тази връзка не провокира подозрения в никого. Гняв и боязън, обич и злоба, наслада и горест, виновност – няма живо създание, което да не познава тези прочувствени положения. Доколко обаче умеем да се оправяме с тях и по какъв начин това се отразява на тялото?
Гняв и боязън
В избрани обстановки човек може умишлено да блокира импулсите си. Ако желае да удари някого, който му е предизвикал болежка, само че не може, потиска гнева си, само че подбуденото от него мускулно напрежение не спада. Когато това положение стане хронично, мускулите „ застиват “ в напрежение и сдържането на експанзията става неосъзнато. След години, когато мускулите стартират да отслабват, същият този човек стартира да усеща болки в шията, гърба, кръста. Той даже и не подозира, че признаците са плод на потисканите в миналото усеща.
Степента на угнетяване на гнева е друга, самостоятелна. Едни избухват от най-малката дреболия, други дават воля на гнева си единствено при мощно провокираща обстановка. Постоянното напрежение в мускулите „ втвърдява “ тялото и стопира свободното придвижване на сила. Стегнатите мускули ограничавзт дишането, което може да намали общата жизнеспособност. Когато се потиска гневът, нормално отслабват усеща като обич, горест и боязън. При доста хора страстите разединяват тялото по този начин. че то блокира дадени усеща доста по-лесно, в сравнение с други. Затова за мъжете е по-лесно да изразят гнева, вместо да плачат, а при дамите е противоположното.
Страхът е диаметралност на гнева. Той има парализиращо въздействие над тялото. Когато възприятието за боязън държи индивида дълго в клещите си. тялото като че ли се вдървява. То може да бъде освободено единствено посредством напрежение в мускулите. Затова страхът може да бъде обезвреден члез мощен яд или посредством физическо натоварване.
Любов и злоба
Любовта е топло възприятие, с помощта на него повърхността на тялото получава мощен заряд от сила. Любовните импулси пораждат устрема към контакт и непосредственост с обичания човек в очакване на удоволствието, което ще последва от тях. Повечето хора обаче страдат от „ раздвояване “ на възприятията – човек може по едно и също време да ипитва обич и злоба към един и същи обект на eмоции. Тази двоякост се заражда още в детството, когато в детската душа се борят две водещи усеща към родителите: обич и засегнатост. Възрастният човек изчерпал любовта, може да се окаже изцяло във властта на ненавистта. Но любовта в никакъв случай не умира изцяло. Тъй като любовта и ненавистта са противоположни страсти, ненавистта нерядко се трансформира в обич сега, в който движещият подтик – стремежът към непосредственост, преодолее трудностите, които са го спирали.
Ненавистта – това е реакция на контузия, придизвикана от обичан човек. Ние се ядосваме на тези, които обичаме, когато унищожават фантазиите или визиите ни за тях. Казваме, че сме „ подготвени да убием “ или че „ изпитваме гневна злоба “. По този метод се опитваме да преодолеем трудностите на пътя на любовта, като се отнасяме към обекта на тази обич като към зложелател. Първата реакция на психическа контузия нормално е горест и яд. Ако човек претърпява прочувствено такава обстановка, възприятията не „ замразяват “ тялото. Потиснатата гняв обаче се отразява – появява се хронично напрежение в мускулите, човек стартира „ да строи планини от лед “, които след това го лишават от опцията намерено да показва възприятията си и от опцията да обича.
Радост и тъга
Радостта – това е положение на нараснало въодушевление, прилив на сили и неприкритост. В това положение силата протича свободно, а възприятията са спонтанни и леки. Енергично протегнатата ръка за привет показва пълноценни и открити усеща. Ако раменете са приведени под товара на тъгата, човек мъчно протяга ръка да се здрависа.
Тъгата – противоположното възприятие на насладата. Много постоянно ние не си разрешаваме да си поплачем, тъй като се опасяваме да не затънем тъга. Боим се да не загубим самоконтрол. А от време на време единствено, когато стигнеш до дъното, можеш да се освободиш от страданията, които те гнетят. Потиснатият рев е разрушаваща мощ, която може да травмира вътрешните органи, изключително стомаха. Доста психоаналитици са на мнение, че хората, страдащи разнообразни възпалителни завоевания на стомашно-чревния тракт, „ плачат вътрешно “.
Чувство за виновност
Образно казано, тази страст е равносилна на изправяне пред съд. Тя е обвързвана с убеждението, че сме създали нещо неприятно. Мнозина живеят непрекъснато с възприятие за виновност, без да нарушават общопризнатите правила на държание. Те се намират във властта на несъзнателната, образувана още в ранното детство визия, че любовта би трябвало да се заслужи с положително държание. Когато майката споделя на своето дете, че го обича единствено когато слуша, тя образува у него възприятие за виновност. То не се отразява на тялото по някакъв избран метод. Но е обвързвано с общото равнище на сензитивност в тялото. Чувството за виновност може да бъде обвързвано с потискането на гнева или сексуалността и по този начин да нарушава естественото проявяване на половите пориви. Това поражда трайна какофония в връзките с противоположния пол.
P. S. Може да е доста мъчително да разберем и почувстваме какъв брой сме травмирани. Но единственият метод да бъдем още веднъж свободни, е да открием източника на контузията.
Инфо: https://www.jenatadnes.com
