Казват че ако сатирата е хирургическият нож, то хуморът е

„ Казват че в случай че сатирата е хирургическият нож, то хуморът е „ сладкият мас “ за раната. Щом е по този начин, не остава друго с изключение на да си пожелаем този сладостен мас да се създава всеобщо и да се продава под път и над път, тъй като у нас има още доста рани за лечение “, споделя Чудомир. Неговите физически премеждия се оказват нелечими, а ракът се трансформира в най-свирепия му и безмилостен зложелател. „ Ах, ти рак, ти мой зложелател, медицината може да е безсилна, само че аз… “, написа в последните си дни огромния наш създател. На 26 декември 1967 година Димитър Чорбаджийски - Чудомир поставя завършек на земния си път в Правителствена болница, а при нас остават неговите „ Драсканици в болничното заведение “, загърнати с горчивата подигравка на една обречена борба за живот. 

(Автопортрет на Димитър Чорбаджийски - Чудомир, 1950 година, Литературно-художествен музей „ Чудомир “, Казанлък)

Драсканици в болничното заведение

Почнат ли да ти устройват празник, да те празнуват и кичат с ордени, почнат ли да те снимат на филми – готви си наследството.

Аз обаче няма да умра през 1966, тъй като тя бе избрана за най-хубавите представители на изкуството ни.

Седемдесет и седем години навършвам скоро. Прилична възраст за умиралка.

Напоследък пък такива тържествени погребения вършат на писателите, че просто да ти е драго да умреш.

Уж съм безпартиен, пък алените ми кръвни телца били доста повече от белите.

Ех, да имаше магазин за запасни човешки елементи, бих сменил всичките и на първо време главата.

Аз ще напусна тази проклета болница, само че по тил.

… и въпреки всичко, и въпреки всичко, какъв брой уединен е човек, какъв брой е сам-самичък в света!

Преливаха ми кръв, та споделям на доктора: Тази кръв би трябвало да е от комсомолец, тъй като почнах да се взирам в медицинските сестри и багра се да не почна да налетявам.

След като ме оперираха, много време не можах да се обръсна и ми поникна бяла брада, та като се погледнах в огледалото, бях прелестно сюрпризиран, че наподобявам на Хемингуей. Ех, да имах и пушката му…

Тук на мен се „ яйце пече “, а вън животът си тече…

Като се пооправих, отидох в болничната библиотека и споделям:

– Дайте ми да прочета нещо радостно!

Библиотекарката, която не ме познава, ми подаде алманах от моите разкази.

– Този създател, споделям, не ми работи. Той не може да ме разсмее.

Стари и положителни мои другари и приятели, не съм се съмнявал ни за минута, че няма сърдечно да ме изпратите до „ безконечното ми жилище “, в случай че не вали дъжд.

Скъпи ми Стойне и Пеньо, като ида горе, ще кажа на Свети Петър да ви резервира най-хубавото място в парадайса и 100 години да го пази за вас. Той мене няма да ме пусне, че съм доста неверен, само че ще ме послуша, тъй като ще почна да подпомагам в органа на дяволите и ще го нападам непрекъснато.

Жено, бъди спокойна, макар че там ще сме безсмъртни, убеждавам те, че няма да се оженя повторно.

Напразно спорят коя марка леки коли била най-удобната. Най-удобната кола е безспорно катафалката. Возиш се лежащ, окичен с цветя, и не усещаш друса ли или не.

Не се плаша… Чистата ми съвест ще ми бъде добра възглавница.

Ах, ти рак, ти мой зложелател, медицината може да е безсилна, само че аз…

Чудех се, като остарея, какво ще върша, а аз щял съм да размножавам раци.

Трябва да си потърпевш, с цел да добиеш визия какъв брой доста лекари-мошеници на неизлечими заболявания има у нас.

Тъкмо тези, които постоянно са ме уверявали, че ме обичат и ценят, не са ме посетили в болничното заведение.

Този път ми преляха кръв от жена. Аз до тогава не знаех, че можело. По този мотив писах на другари в К-к, че усещам по какъв начин гласът ми става по-тънък и ханшовете ми по-дебели. Ако изляза в града, виж че съм се премъдрил с тенжера на главата в някой фризьорски салон.

Получих ново звание „ Народен активист на културата “:

Титли, трофеи, трофеи,
да напълниш кола с ритли.
Претоварен съм със звания
                и страдания…

Колкото наближава отиването ми при Дядо Господа, толкоз повече започвам да го разбирам: Бог, значи, е името му, а Саваот, Аллах, Йехова, Зевс, Буда, Мохамед, Конфуций и прочие – това са му псевдонимите.

Види се, са усетили, че скоро ще почна да настивам, с цел да ме нагряват. Първо ще ме нагряват в Берлин по-късно ще ме изстудяват в София, след това ще ме опяват в Казанлък.

Липсват ми левкоцити (бели кръвни телца) и споделям на сестрата:

– Като те сменят, купи ми, апелирам ти се, от града 1 кг левкоцити. Ако няма другаде, попитай в „ Кореком “.

Какво животинче е индивидът: с цел да се докопа за час живот, е готово на какви ли не страдания и взаимни отстъпки.

Избраха ме депутат тогава, когато и себе си не можех да съставлявам.

За четвърти път съм в болница през тия две години. Пътя до гробищата в Казанлък го зная, само че оттова нататък, като е толкоз надалеч! Ех, тия астронавти, по какъв начин постепенно пипат!

Какво излекуване очакваш, когато в болничното заведение са те сложили в стая № 13!…

Че ще се мре – ще се мре, само че най-смешното е, че преди три месеца си купих нов костюм. Има да се карат наследниците.

Чудомир
22. XII. 1967, Правителствена болница

Из: „ Избрани творби “, Чудомир, изд. „ Христо Г. Данов “, Пловдив, 1971
*Автопортрет на Димитър Чорбаджийски - Чудомир, 1950 година, Литературно-художествен музей „ Чудомир “, Казанлък