Казват, че ако нямаш високи очаквания, няма да се разочароваш.

Казват, че в случай че нямаш високи упования, няма да се разочароваш. Очаквания хората да бъдат съгласно визиите ти за редно и неправилно, към твоите другари и близки да се държат по избран метод, към обществото като цяло - обноските, връзките посред ни.

Казват, че би трябвало да нямаме упования и да одобряваме всичко такова, каквото е. Съществуващо за себе си, в своя си свят, с който имаме единствено допирателни. Че никой не ни е задължен, че всеки живее друго от нас и както ние не би трябвало да се съобразяваме с никого и нищо, по този начин и не би било редно да пожелаваме някой да се преценява с нас.

Такова другарство облекчава, не носи отчаяние, само че дали не ни отдалечава от света, не ни прави самодоволни и самодостатъчни? Ако нямаме упования към другите и те не са ни длъжни, какъв брой и по какъв начин въобще сме свързани? Дали можем да почувстваме другарство, обвързаност, в случай че в сложен миг, споделяйки, те не откликват? Къде е границата?

Очаквания към фамилията

Да ни поддържат, когато се надигнем пред света. Независимо какво мислят и какви запаси са споделили за нашите решения, пред всички останали те би трябвало да демонстрират поддръжка.
Да се грижат за нас, когато сме заболели, имаме потребност от помощ, стига да имат опция, или най-малко да покажат състрадание. Да бъдат на наша страна.
Да ни споделят истината в очите и да не ни икономисват рецензия. Понякога по никакъв начин не е прелестно, само че това са най-близките ни хора, които ни познават най-добре и те са единствените, които могат откровено да дадат мнение.
Да желаят да ни включват в живота си и да и държат в течение за по-важните събития.

Очаквания към приятелите

Да ни изслушват, съгласно обстановката даже не са длъжни да дават съвет, само че най-малко могат да слушат с цялото си внимание.
Да демонстрират интерес към нашите проблеми, по какъв начин вървят нещата, какво ново.
Да умеят да се радват с нас за нашите триумфи. Много по-трудно от това да съчувстваш е това да се зарадваш за непознатия триумф.
Да не ни предават с лицемерие, неистина и машинация. Ако има проблем или другарството е свършило всичко може да мине с диалог или просто с отдалечаване, само че не и с щета.

Очаквания към обществото

Очаквам хората да съблюдават нормите за положително образование, да употребяват учтивите думи, да приказват на " вие " с непознати. Да се обръщат с " госпожо " и " господине ", за жена в нейно наличие да употребява думата " дама ". Очаквам да последният, минал през врата, да огледа обратно, дали идва и различен, с цел да задържи. Независимо от пола. Очаквам хората да не си хвърлят боклуците на земята, да не плюят и храчат. Да не снимат със мълния на зрелище, да приказват безшумно в безшумно помещение. Никога няма да спра да чакам от някого, който влезе където и да е, да поздрави останалите, които е заварил, както и да пожелае " прекрасен ден " на излизане.

“Това е една хубава рамка на взимоотношения, която прави общуването и пребиваването ни дружно, в случай че не прелестно, само че най-малко търпимо. ”

Всяко от изброените горе упования не биха имали никакъв снисъл, в случай че ние не се подготвени също да реагираме съгласно тях. И ние сме тук, с цел да поддържаме, окуражаваме, да бъдем почтени и общителни. И ние би трябвало да умеем да се слагаме на непознатото място, да се опитваме да забележим света по различен метод. Да търсим решения дружно. Ако нямаме упования или непрекъснато ги държим ниски, ще забравим какво са същински благотворни, обогатяващи ни връзки. А от време на време даже разочарованието ни дава точната оценка за същинските ни връзки и ни сверява часовника за хората, които в действителност ги е грижа за нас. Така че, да, имам упования и няма да намалявам критериите си.