Не се променяй, за да спечелиш любовта му!
Казваш си, че една връзка е невъзможна без компромис, само че какъв брой време ще ти е нужно да осъзнаеш, че от време на време правиш компромис с същинската си същина, с цел да бъдеш харесана?
Всеки човек заслужава да бъде харесван и признат подобен, какъвто е – тази мисъл е позната на всички ни. Но се случва толкоз обезверено да копнеем за любовта, че това замъглява съзнанието ни. Защото когато имаш остра потребност от обич, въпреки да знаеш, че я заслужаваш, ти минава мисълта, че може би би трябвало да поработиш още малко върху себе си, преди да я откриеш… И започваш да се нагаждаш и променяш.
Започваш да се променяш с вярата, че ТОЙ ще обикне това, в което би могла да се превърнеш. Защото усещаш, че не те обича задоволително поради това, което си.
Но в случай че се стремиш към смяна, би трябвало да го правиш поради себе си. Защото когато се променяш поради някой различен, ти подхранваш в себе си тези черти, които ще удовлетворят някой различен. А по този начин губят мощ тези неща у теб, поради които ТИ самата се обичаш!
А признай си – има задоволително неща в теб, елементи от същинското ти аз, които ти в действителност обичаш. И в случай че не се беше появил някой, който да те пренебрегне или разочарова, ти в никакъв случай не би изпитала подозрение в себе си. Едва тогава, едвам когато някой ни отхвърли, всички ние сме склонни да стартираме да се съмняваме: ставаме ли за обичане?
В началото напъните, които поставяме, с цел да се нагодим към един мъж, наподобяват като нещо дребно, нещо обикновено. Дори ни обзема вяра, в случай че напъните ни се увенчаят с триумф и ТОЙ стартира да ни обръща по-голямо внимание. И това моментно благополучие ни прави слепи за истината, че сме надянали маска и сме почнали да играем един рисков и непотребен театър, с цел да получим самопризнание и обич.
Трудно е да се откажеш от тази игра, когато повече от всичко на света жадуваш за неговото внимание, неговата обвързаност, възхищението му, неговото допиране и целувките му… Жадуваш да те огледа по този начин, като че ли си най-хубавото нещо, което в миналото се е случвало в живота му. И колкото и да е обезверено да желаеш по този начин някой, който не отвръща на възприятията ти, по-отчаяно е да започнеш да жертваш себе си, с цел да го спечелиш.
Истината е, че не би трябвало да ти се постанова да се променяш. Не би трябвало да ти се постанова да полагаш кански старания, с цел да може той да те забележи и да оцени.
Позволи на любовта сама да те промени.
Защото това неизбежно ще се случи, когато откриеш същинската обич. Тя няма да те направи ДРУГ човек, само че сигурно ще те направи по-добър човек. Човекът до теб също ще се трансформира в по-добра персона, само че също по този начин няма да се промени ЗАРАДИ теб, а с теб. Вие двамата ще се измененията дружно.
Автор: Никол Таркоф




