„Казвам се Альона Шевцова, аз съм доброволец във въоръжените сили

„ Казвам се Альона Шевцова, аз съм доброволец във въоръжените сили на Украйна от 2014 година От самото начало на войната “, споделя млада жена.

„ При окупацията на Донецка и Луганска области, когато стартира войната, за мен не беше въпрос да се включа или не в отбраната на моята страна. Затова през 2014-2015 и 2016 година влязох в състава на украинската войска “, споделя доброволецът в украинската войска Виталий Кузменко в Киев.

„ Извинете за откровението ми, само че мазето ми в цялостно с оръжие. Аз се споделям Иван Вервейко. Аз съм украинец и пребивавам в град Волноваха, Донецка област. Хора, които са били в багра 3-4 години мислите ли, че ще седят на дивана и да гледа войната по малкия екран. Не, няма “, разяснява различен украинец.

„ Казвам се Виталий Назаренко, публицист от локалния вестник на Черниговска област. У нас няма суматоха, макар че Чернигов се намира на 60 километра от границата с Русия и Беларус. Имаше суматоха през 2014 година, само че в този момент хората са подготвени да се бият. Дори самите хора имат свои персонални оръжия. Преди 8 години бяха изплашени, само че в този момент те просто знаят какво да вършат “, споделя мъж.

Струпването на над 100 хилядна войска на границата на Русия и Беларус с Украйна кара целият свят да се опасява от война. За да разберем украинците и тяхната позиция за протичащото се през днешния ден, се връщаме осем години обратно. Там, където напрежението сред Русия и Украйна прераства в спор. И трансформира ориста на съвсем всеки човек в тази страна.

Началото на тази геополитическа рецесия е Евромайдана през 2013 година в Киев. Граждански митинг против проруския тогавашен президент на Украйна Виктор Янукович, при който над 100 протестиращи са убити в центъра на Киев.

Конкретната причина за експлоадиране на митинга е решение на Янукович да не подпише комерсиално съглашение с Европейски Съюз, а вместо това да обвърже страната с Русия и да спре пътя й към евроинтеграция. Разстрелите на протестиращи в центъра на Киев водят до гражданска война, Янукович бяга в Русия. В Украйна идва проевропейска власт. И става зложелател на своя огромен северен комшия.

„ През 2013 година при започване на революцията бях студент. Още в първите дни участвах в събитията. В началото бяха просто мирни митинги на студентската юноша. Това бяха митинги, които в последна сметка прераснаха в гражданска война, която докара до промяна на властта, а това провокира реакция на Русия и даде начало на война против Украйна “, споделя Виталий Кузменко, деец от войната в Донбас.

Срещаме се с Виталий на мястото в центъра на Киев, където стартират убийствата на протестиращи. Видял всичко това с очите си, той се включва като доброволец в последвалата войната против подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна. Губи другари и по време на митингите, а по-късно и на фронта.

„ Това е монумент на починалите киевчани по време на Украинско-руската война. Това място е обвързвано с исторически събития от януари 2014 година На това място бяха убити първите протестиращи. За мен е доста алегорично място, само че и за всички киевчани. Сега съм деец и оказвам помощ на други ветерани от войната да се приспособяват към гражданския живот. И юридически, и по всевъзможен метод. Също по този начин организираме учения измежду ветераните, при положение на нужда да се върнем в строя. Ние сме подготвени при положение на нужда да се върнем на работа. За нас това напрежение по границите не трансформира нищо. Ние се поддържаме във форма и сме подготвени да отидем на фронта, в случай че сме нужни “, разяснява Виталий.

Майданът трансформира ценностната система и на Альона Шевцова - сполучлива млада дама с бизнес в областта на финансите, шеф на 50 чиновници.

„ Когато стартира Майданът, аз имах личен бизнес. Имах офис в центъра на Киев. Имам ги и в този момент, само че до този миг такива въпроси като народен блян, концепцията за нацията не са били на дневен ред за мен, Всичко беше работа. Бях разумен човек. Майданът ме промени. Мога да кажа, че доста хора трансформираха полезностите си след Майдана. Даже мисля, че всички ги трансформираха. Трудностите доста сплотяват украинците. Породи се голям доброволчески дух, доста хора се причисляват към армията на доброволчески начала. Когато виждаш какъв брой доста хора има, подготвени да оказват помощ на страната, това те трансформира, хората като че ли се преродиха “, споделя младата жена.

Альона взе участие в бойни дейности в Донбас. Общо 20 хиляди дами се бият за Украйна против подкрепяните от Русия сепаратисти в източната част на страната. Центърът на Киев е изпълненен с паметници на убитите по време на Майдана, а по-късно и на Изток. Но в европейски и кротичък град като Киев осем години след кървавите събития на Майдана е мъчно да схванеш от кое място идва готовността на укриниските младежи да се бият.

„ Тук са фотосите на хората, които бяха убити на Майдана. Хората в Европа четат новините за Украйна, само че те не могат изцяло да схванат. Ако не отидеш в Източна Украйна и видиш какво е там, няма по какъв начин да усетиш. Трябва да си там “, разяснява Альона.

Затова поемаме на изток. Към Донабас. Там, където към този момент над 10 хиляди души са убити във войната сред Украйна и подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 година

На 800 километра на изток от Киев идваме в град Валноваха. Преди осем години е предградие на милионния проспериращ град Донецк, а през днешния ден на границата сред следените от Украйна територии и зоната, завлдяна от сепаратистите. Донецк към този момент е откъснат от света. Столица на самопровъзлгасилата се Донецка национална република. Град, в който е натрапен тоталитарен ред, духа на сталинизма.

На 30 километра от Донецк, на територия, следена от Украйна срещаме Иван Вервейко. Преди осем години е държавен чиновник, има семейство и естествен живот. Един ден през април 2014 година го трансформира от служител в войник.

„ 2014 година април месец, както всекидневно с децата отидохме в Донецк, с цел да се забавляваме в парка. Бяхме свързани с Донецк, работехме, забавлявахме се там. Например в парка „ Шербакова “ в град Донецк. Докато се разхождахме, забелязахме непознати и странни за нас хора в града. Страшни хора, с автомати. Бяха хора, нетипични за тези, които живеят в Донецк. Изглеждаха като хора от Азия, с дръпнати очи. Беше явно, че не с донечани. Не бяха украинци, дори руснаци мъчно бих ги посочил. Ние се върнахме у дома, само че по този начин започнахме да разбираме, че евентуално Донецк ще бъде изгубен “, споделя Иван.

Донецк е високомерен от проруски сепаратисти през май 2014 година, които самопровъзгласяват територията за Донецка национална република.

„ През лятото на 2014 година водих фамилията ми на несъмнено място в прилежаща област и се върнах самичък, с мои другари, с цел да отбраняваме града и да не позволим Волноваха да попадне в ръцете на окупаторите “, продължава описа си Иван.

„ Събрахме се всички момчета, които се отнасят обикновено към нашата земя. Събрахме се и казахме: „ Това няма да се случи в нашия град “. И популярност богу, че по този начин взехме решение, тъй като в този момент живеем спокойно, както и сами може да се уверите. Много наши близки в този момент са там, половината са там, половината са тук. Ние сме близки, а си поддържаме връзка посредством трети лица “, добавя Рудик Саркисян, различен гражданин на Валноваха.

През първите години на войната границата се мести всеки ден.

„ Трагичните събития се случиха през 2015 година Автобус с цивилни беше подложен на обстрел до града. Беше обстрелян от съветските войски с ракети „ Град “. 12 мирни жители бяха убити. Сега се намираме на мястото, където беше украинския блокпост, а на 20 метра от тук започваше контактната зона “, спомня си Иван.

Рудик Саркисян е притежател на заведения за хранене в региона на Донецк.

„ През 2014 година, когато всичко това стартира, никой тук не разбираше какво се случва. Започнаха да идват военни, хора с автомати. Ние живеехме на спокойно място. Даже не бях виждал автомат. И внезапно тук пристигнаха военни машини и всичко се промени за един ден “, споделя Рудик.

Два от заведенията за хранене му остават в следената от сепаратистите зона.

„ Ресторантите ми в този момент са разграбени. Всичко е разграбено, дори покривките на масите. Не вървим към този момент на тази територия, само че аз и не желая да видя с очите си какво се е случило там. Имах жилище в Донецк с изключение на бизнеса. Не знам дали може да си го визиите, само че ние тук сме предградие на Донецк и аз преди войната вървях до там по 3-4 пъти дневно. Точно от тук до центъра бяха 18-20 минути. Сега пътят е затворен, а с цел да влезеш, би трябвало да минеш през Харков и Русия и да се върнеш насам “, добавя Рудик.

Когато Донецк е овладян от проруските сили Олга Нуд, както и всички останали поданици на града са изправени пред избор.

„ Работех, живеех в Донецк с цялото си семейство, децата ми се родиха там. През 2015 година трябваше да създадем избор дали да останем тук или да се върнем в Донецк. Трябваше да се определим дали избираме да сме украинци и да останем тук, или да се върнем в дома си и да приемем това, което се случва там. За мен не стоеше подобен избор къде да съм. Да оставиш дома си и всичко е голям прочувствен и финансов удар. Оставяш всичко там. Работа, дом, другари “, споделя Олга.

Между следените от Украйна територии и тези, попаднали под властта на проруските сепаратисти има необятна към двукилометрова контактна зона, в продължение на над 200 километра, където войната продължава и до през днешния ден.

„ По радиото има единствено една стратегия. Само съветска. Украинските радиостанции не работят тук. Когато ходя на работа и си пусна радиото, узнавам какви неприятни хора сме ние. Украинците са неприятни “, споделя Александър.

Завладените от сепаратистите територии са изолирана от света зона, в която няма банки, свободна търговия с останалия свят, има вечерен час. Дори полетата по границата сред териториите, следени от Украйна и тези на сепаратистите са минирани.

Иван Вервейко ни демонстрира следите от снаряди, останали от борбите, както и КПП-то, контролиращо достъпа до територията под властта на сепаратистите. За хората в околните села войната към този момент е част от всекидневието.

„ Стрелят доста постоянно. Не ги виждаме, само че ги чуваме, на практика всеки ден “, споделя локалната жителка Валентина Иванна.

„ С наши близки сме си създали леговище, с цел да се скрием, когато се наложи “, добавя Александър Василиевич.

Днес Олга Нуд от Донецк живее в следено от Украйна село на самата граница с територията на сепаратистите. Тези места се дефинират като най-вероятни цели на офанзива от Русия при възможна експанзия против Украйна.

„ От 2013 и 2014 година стопирах да виждам вести и телевизия. Тогава се нагледах и наслушах на несправедливост, на лъжи, на неистина за всичко това, което се случваше. Затова взех решение да не виждам и чувам това, моето споделят по малкия екран. Затова и в този момент нервността, която се основава не ме допира. Не й имам вяра “, споделя Олга.

„ Вижте, да влязат войски в този момент тъкмо в нашия югоизточен край, това е доста малко евентуално. Тук сме готови да пазиме своята територия. Ние към този момент преживяхме войната, снарядите падаха на една ръка разстояние. За нас тази територия е свята, ние няма да я дадем ей по този начин. За тези 8-9 години доста хора, които участваха във войната, от други елементи на Украйна, останаха тук. Има толкоз доста хора, които пристигнаха от други елементи на Украйна да се бият тук и се ожениха тук. И останаха. И Източна Украйна стана тяхна орис. Сега отглеждат децата си тук “, разяснява Иван Вервейко.

„ След всички тези години към този момент се усещам по този начин, като че ли имам второ семейство в Източна Украйна. Искам да употребявам своята мощ и воля, с цел да оказа помощ за успеха на Украйна. Много мои сътрудници от бизнеса започнаха да оказват помощ “, споделя Альона Шевцова.

На 1000 километра от Донецк, там където се събират границите на Украйна, Беларус и Русия е Чернигов - едно от евентуалните места, от кое място Русия би влезнала в Украйна, съгласно международните анализатори.

„ Черниговска област постоянно е гласувала за комунистите. Левите тук постоянно са били с доста мощни позиции. Но след Майдана обстановката се промени. Процентът на проруски настроените хора тук внезапно падна. Хората видяха какво се случи в Източна Украйна и не желаят това да пристигна и тук. Тук рускоговорещите са болшинство. Но хората станаха доста патриотично настроени, с доста проукраинска позиция. А в случай че погледнете на север от тук, на практика всички са рускоговорещи “, споделя журналистът Виталий Назаренко.

Не всички мислят по този начин. В селото, което е безусловно на метри от Беларус и Русия - Сенкивка, срещаме Николай. Тук съвсем всички имат родственици и в двете прилежащи страни.

„ Тук в Украйна държавното управление (псувня) бих ги пратил в пандиза. Всички. Това напрежение го вършат вашите евроатлантически сътрудници. Поговорете с хората в близост. При Лукашенко фабрики работят, в Русия работят. Наши хора отиват там да работят, одобряват ги. На майка ми тук не ѝ плащаха пенсия, брат ми я взе в Русия и там ѝ плащаха пенсия. Ние сме едни и същи хора. Аз добре се отнасям към всички-към поляците, към българите... Е, към поляците не напълно, само че българите са наши хора “, споделя Николай.

„ По малкия екран описват какви ли не истории за обстановката тук, само че човек би трябвало да се умее да намира истината. Иван от Валноваха не е заплашителен и не е зложелател на Петя от Донецк. Петя е за Русия, Иван - за Украйна. Чудесно. Можем да поспорим, само че за какво да водиме война и убиваме един различен “, споделя Иван Вервейко.

„ Връщам времето обратно и се пробвам да проучвам обстановката. Ние тук бяхме най-богатото място. Защото хората тук живееха доста хубаво, доста обичайно. И в този момент... от осем години война. Вие сами разбирате за бизнеса, че неустойчивостта е злополука. Ние към този момент просто съществуваме, не се развиваме. Но тъй като ние обичаме това място, оставаме тук “, разяснява Рудик.

Преди войната, в територии, които в този момент се управляват от сепаратисти живеят към 3 милиона души. Освен над 10 хиляди жертви, спорът в източна Украйна е причина над милион и половина души да изоставен родните си места.