Казвали ли сте си някога, че ще накарате нещо да

Казвали ли сте си в миналото, че ще накарате нещо да се случи, а след това нищо не се е случило? Като оставим настрани всички детайлности, това е тъй като не сте имали правилните навици - дребните неща, които вършиме всеки ден, които водят до нещо по-голямо. Вашите привички в действителност ви вършат или ви унищожават. Защото във всички сфери на живота вие ставате това, което нормално вършиме. Никога няма да постигнете прогрес или да измененията живота си, до момента в който не измененията нещо, което вършиме всекидневно. Тайната на вашия триумф постоянно се крие във вашите ежедневни привички и рутини.

С други думи, без значение от вашата неповторима житейска обстановка или по какъв начин персонално определяте триумфа, не можете да постигнете триумф за една нощ. Вие ставате сполучливи с течение на времето от всички дребни неща, които вършиме ден за ден.

Провалът се случва по същия метод. Всички ваши дребни ежедневни провали (от които не се учите и не растете) се събират и ви карат да се неуспехите...

- Не успявате да ревизирате счетоводните си книги.

- Не успявате да се обадите.

- Не успявате да слушате клиентите си.

- Не успявате да внедрявате нововъведения.

- Не успявате да извършите това, което би трябвало да вършиме.

И тогава един ден се събуждате и бизнесът/животът ви се е провалил. Всичко това се дължи на дребните неща, които сте правили или не сте правили по пътя - вашите ежедневни привички - а освен на едно огромно пагубно събитие.

1. Не променяте нищо и очаквате разнообразни резултати

Има една сентенция, че лудостта е да правиш едно и също нещо още веднъж и още веднъж и да очакваш разнообразни резултати. Приемете това драговолно. Ако продължавате да вършиме това, което вършиме, ще продължавате да получавате това, което получавате. Често единствената разлика сред сполучлив човек и човек, който реализира дребен прогрес, не е в превъзходните му качества, а в смелостта, която човек има, с цел да заложи на концепциите си, да поема пресметнати опасности и да прави постоянни стъпки напред.

2. Продължавате да чакате подобаващия миг

Дори когато имаме продуктивни планове, прекалено много от нас губят толкоз доста време в очакване да се появят идеални пътища. Но те, несъмнено, в никакъв случай не се случват, тъй като забравяме, че пътищата се вършат с вървене, а не с очакване. Затова спрете да чакате през днешния ден...

Мислете за днешния ден като за началото - зачеването на нов живот. Следващите девет месеца са напълно ваши. Можете да вършиме с тях каквото пожелаете. Направете ги значими! Защото нов човек се ражда след девет месеца. Единственият въпрос е: Кой желаете да бъде този човек? Сега е моментът да решите, написа iwoman.bg.

И не, не трябва да се чувствате по-уверени, преди да извършите идната стъпка. Предприемането на идната стъпка е това, което построява увереността ви и подхранва вътрешния и външния ви напредък.

3. Откажете да поемате нужните опасности

 

Животът е обвързван с учене в придвижване. Животът е рискована работа. Всяко решение, всяко взаимоотношение, всяка стъпка, всякога, когато ставате от леглото заран, поемате дребен риск. Да живееш същински значи да знаеш, че ставаш и поемаш този риск и да си вярваш, че ще го поемеш. Да не ставаш от леглото, вкопчвайки се в илюзиите за сигурност, значи да умираш постепенно, без в никакъв случай да си живял същински...

Помислете за това. Ако игнорирате инстинктите си и позволявате на плитките усеща на неустановеност непрекъснато да ви стопират, в никакъв случай няма да знаете нищо сигурно и в доста връзки това неведение ще бъде по-лошо от това да разберете, че инстинктите ви са неверни. Защото, в случай че грешите, бихте могли да извършите корекции и да продължите живота си, без постоянно да се обръщате обратно и да се чудите какво е могло да бъде.

4. Правите отхвърлянията от през вчерашния ден фокусна точка на днешния ден

Не се колебайте да си тръгнете, когато му пристигна времето. Отхвърлянето ни учи по какъв начин да отхвърляме това, което не е вярно за нашето благоденствие. Не постоянно ще бъде елементарно, само че някои глави от живота ни би трябвало да се затворят без свършек. Няма смисъл да губите себе си, пробвайки се да поправите това, което е предопределено да остане счупено.

Твърде постоянно разрешаваме на отхвърлянията от предишното ни да диктуват всяка наша стъпка по-късно. Буквално не познаваме себе си като по-добри от това, което някой човек с мнение или изолирано събитие в миналото ни е споделил, че е истина. Разбира се, това остаряло отменяне не значи, че не сме задоволително положителни – то значи, че другият човек или събитието не са съумели да се съобразят с това, което сме могли да предложим по това време. Това значи, че в този момент имаме повече време да подобрим нещата си, да надградим концепциите си, да усъвършенстваме занаята си и да се отдадем по-дълбоко на работата, която ни движи. И тъкмо това ВИЕ би трябвало да извършите, започвайки в този момент.