Какво започна в Русия - переврат или проект "Наследник"
Казвахме ви - 2019 година ще е последната спокойна година в Русия. Започват огромни промени, съпроводени от огромни беди. " Тази фаталистичен коментар на политолога Валерий Соловей последва изненадващите оферти в сряда на президента Владимир Путин за основни промени в Конституцията.
Той и преди е приказвал за потребност от промени, само че този път събитията се развиха толкоз шеметно, че анализаторите се чудеха кое по-напред да разясняват и какво в действителност стартира. Дългоочакваният план " Наследник " за това по какъв начин след четвърт век на власт той ще се отдръпна от властта през 2024 година? Или нещо сред " януарски прелом " и перестройка a la Путин?
Очевидно предложенията на президента целят избягването точно на " огромни беди ", разтърсвания и - не дай Боже! - преразпределение на благосъстоятелност в огромни мащаби, както стана при започване на ръководството му.
© Reuters
Но тревогата не понижава от това, че в последна сметка концепциите му сочат към следните заключения:
- следва основна смяна в схемата за разпределение на пълномощията сред обособените разклонения на властта
- ще се преначертава структурата от спирачки и противовеси за балансиране на цялата система
- обрисува се появяването на нов евентуален център на тежест във властта и ръководството и това ще е Държавният съвет, който Путин вероятно да оглави откакто напусне Кремъл
- Русия престава да бъде суперпрезидентската република от Конституцията на Борис Елцин след разгрома на бунтовния парламент през есента на 1993 година, само че и няма да бъде пълноценна парламентарна република
- идващият държавен глава няма да се споделя Владимир Путин
- наследникът на Путин ще е с лимитирани компетенции и няма да повтори върха му по годините на власт (президентът към този момент предложи от Конституцията да се отстрани думата " поред " там, където се дефинира, че може да има единствено два мандата един след друг; в случай че бъде въведено, това може да значи и право на не повече от два мандата въобще, т.е. и при верси 2х1 мандат с прекъсване).
- Путин държи всички в шах, тъй като въобще не е ясно къде ще се нарежда в новата скица
- изборът му на шефа на данъчната работа Михаил Мишустин за нов министър председател пада върху добър управител, който е еднообразно надалеч от всяка от главните политически групировки към президента, т.е. човек без прекомерни властови упоритости и с понижена възможност да бъде манипулиран от някой от водещите политически кланове.
© Reuters
Владимир Путин с оферти за министър председател Михаил Мишустин.
А 15 януари 2020 година стартира като напълно елементарен ден.
В 12:05 Путин стартира да с концепциите си за увеличение на раждаемостта да чете годишното си обръщение към Федералното заседание - двете камари на Народното събрание, в наличието на държавното управление, висши съдии, духовни, бизнес и културни водачи.
Час по-късно той мина към основната част - наложителната смяна на " някои " елементи от Конституцията.
Всъщност става дума за разширение пълномощията на Държавния съвет и вписването му в главния закон на страната (в момента това е консултативен орган към президента), на двете камари на Народното събрание и на локалното самоуправление (фактически, вграждането му във вертикалата на властта), както и много изненадващото предложение Конституцията на Русия да има господство над интернационалните закони (така най-малкото Москва ще напусне юрисдикцията на Европейския съд за правата на човека), което сега могат да си разрешат в забележителна степен само Съединени американски щати.
Промените ще се оформят като закон и след одобряването му в Народното събрание би трябвало да се произнесат гласоподавателите по тях.
Референдум? Не.
В 15 часа Елла Памфилова, ръководител на ЦИК, споделя, че е малко евентуално да се употребява референдум за одобряване на измененията. Малко по-късно същото декларира и представителят на Кремъл Дмитрий Песков - че нямало да се пипат фундаментални текстове и по тази причина нямало потребност от референдум. Всъщност, не е ясно дали такива ремонти в Конституцията подлежат на прекосяване през Конституционно заседание или референдум, какъвто в страната за последно е имало през 1993 година " Всенародно гласоподаване ", от своя страна е задоволително необятно и неразбираемо определение, позволяващо независимост в избора на формат, процедури и задължителност на резултата.
В 16 часа, до момента в който медиите интензивно разясняват и се пробват да схванат какво е това, Путин се среща с Дмитрий Медведев в постройката на държавното управление. След това министър председателят излиза и афишира, че поради препоръчаните конституционни промени е оправдано да бъде необуздано цялото държавно управление. Путин дава обещание да го прибере на към момента несъществуващия пост зам.-председател на Съвета за сигурност към президента.
© Reuters
Докато набира мощ втора вълна от разбори, мнения и прогнози кой ще е новият министър-председател и какъв брой дълго Кремъл ще го търси, Путин прави третата изненада и в 19 часа афишира името на Михаил Мишустин; никой не го е поставял измежду любимците за поста. Половин час по-късно данъчният началник е в Народното събрание, беседва с ръководителя на думата Вячеслав Володин и е оповестено, че разискването на кандидатурата стартира в четвъртък, 16 януари.
На сцената внезапно излиза админ, а не политик (същият ход Путин направи през 2004 година с Михаил Фрадков), познаващ разнообразни елементи от стопанската система, почитан от бизнеса, работил със силовите структури и посочил задоволително резултати, с цел да му се повери следващият опит за подтик на промените до 2024 година
© Reuters
Тепърва Кремъл ще би трябвало да дава доста пояснения и отговори какво се случва.
Засега анализаторите дефинират концепциите на Путин в спектъра от " декоративни ограничения за подражаване на завършек на чувството за застой " през " най-сетне усилване на Народното събрание и поява на смисъл да се гласоподава на избори " до " започване на преход с наложителни внезапни промени в стопанската система, комбинирани с обезпечаване на непоклатимост с институционални принадлежности ", в това число посредством засилен надзор над хората от силовите структури и в допълнение ограничение на способността на да се въздейства на режима извън (Путин предлага още и хората на висши държавни постове да нямат още едно поданство или право на непрекъснато престояване в чужбина).
Бързо се появи и версията, че се задава нещо като отдръпването на Нурсултан Назърбаев в Казахстан. Той не заема някакъв мощен пост, само че властта бе авансово разпределена сред няколко институции, в няколко от които той има решаваща роля. Той оглавява Съвета за национална сигурност и ръководещата партия, а също така е и формален " водач на нацията ". Такъв централноазиатски вид не е ясно дали е използван в Русия, само че концепцията е след 2024 година Путин да има няколко платформи, от които да ръководи и да следи да не се появи мощен и упорит негов правоприемник. Накрая, остава е казусът, че става дума за хипотези и структури, наложително предвиждащи наличието на Владимир Путин в тях.
А по-късно?
© Reuters
Той и преди е приказвал за потребност от промени, само че този път събитията се развиха толкоз шеметно, че анализаторите се чудеха кое по-напред да разясняват и какво в действителност стартира. Дългоочакваният план " Наследник " за това по какъв начин след четвърт век на власт той ще се отдръпна от властта през 2024 година? Или нещо сред " януарски прелом " и перестройка a la Путин?
Очевидно предложенията на президента целят избягването точно на " огромни беди ", разтърсвания и - не дай Боже! - преразпределение на благосъстоятелност в огромни мащаби, както стана при започване на ръководството му.
© Reuters
Но тревогата не понижава от това, че в последна сметка концепциите му сочат към следните заключения:
- следва основна смяна в схемата за разпределение на пълномощията сред обособените разклонения на властта
- ще се преначертава структурата от спирачки и противовеси за балансиране на цялата система
- обрисува се появяването на нов евентуален център на тежест във властта и ръководството и това ще е Държавният съвет, който Путин вероятно да оглави откакто напусне Кремъл
- Русия престава да бъде суперпрезидентската република от Конституцията на Борис Елцин след разгрома на бунтовния парламент през есента на 1993 година, само че и няма да бъде пълноценна парламентарна република
- идващият държавен глава няма да се споделя Владимир Путин
- наследникът на Путин ще е с лимитирани компетенции и няма да повтори върха му по годините на власт (президентът към този момент предложи от Конституцията да се отстрани думата " поред " там, където се дефинира, че може да има единствено два мандата един след друг; в случай че бъде въведено, това може да значи и право на не повече от два мандата въобще, т.е. и при верси 2х1 мандат с прекъсване).
- Путин държи всички в шах, тъй като въобще не е ясно къде ще се нарежда в новата скица
- изборът му на шефа на данъчната работа Михаил Мишустин за нов министър председател пада върху добър управител, който е еднообразно надалеч от всяка от главните политически групировки към президента, т.е. човек без прекомерни властови упоритости и с понижена възможност да бъде манипулиран от някой от водещите политически кланове.
© Reuters
Владимир Путин с оферти за министър председател Михаил Мишустин.
А 15 януари 2020 година стартира като напълно елементарен ден.
В 12:05 Путин стартира да с концепциите си за увеличение на раждаемостта да чете годишното си обръщение към Федералното заседание - двете камари на Народното събрание, в наличието на държавното управление, висши съдии, духовни, бизнес и културни водачи.
Час по-късно той мина към основната част - наложителната смяна на " някои " елементи от Конституцията.
Всъщност става дума за разширение пълномощията на Държавния съвет и вписването му в главния закон на страната (в момента това е консултативен орган към президента), на двете камари на Народното събрание и на локалното самоуправление (фактически, вграждането му във вертикалата на властта), както и много изненадващото предложение Конституцията на Русия да има господство над интернационалните закони (така най-малкото Москва ще напусне юрисдикцията на Европейския съд за правата на човека), което сега могат да си разрешат в забележителна степен само Съединени американски щати.
Промените ще се оформят като закон и след одобряването му в Народното събрание би трябвало да се произнесат гласоподавателите по тях.
Референдум? Не.
В 15 часа Елла Памфилова, ръководител на ЦИК, споделя, че е малко евентуално да се употребява референдум за одобряване на измененията. Малко по-късно същото декларира и представителят на Кремъл Дмитрий Песков - че нямало да се пипат фундаментални текстове и по тази причина нямало потребност от референдум. Всъщност, не е ясно дали такива ремонти в Конституцията подлежат на прекосяване през Конституционно заседание или референдум, какъвто в страната за последно е имало през 1993 година " Всенародно гласоподаване ", от своя страна е задоволително необятно и неразбираемо определение, позволяващо независимост в избора на формат, процедури и задължителност на резултата.
В 16 часа, до момента в който медиите интензивно разясняват и се пробват да схванат какво е това, Путин се среща с Дмитрий Медведев в постройката на държавното управление. След това министър председателят излиза и афишира, че поради препоръчаните конституционни промени е оправдано да бъде необуздано цялото държавно управление. Путин дава обещание да го прибере на към момента несъществуващия пост зам.-председател на Съвета за сигурност към президента.
© Reuters
Докато набира мощ втора вълна от разбори, мнения и прогнози кой ще е новият министър-председател и какъв брой дълго Кремъл ще го търси, Путин прави третата изненада и в 19 часа афишира името на Михаил Мишустин; никой не го е поставял измежду любимците за поста. Половин час по-късно данъчният началник е в Народното събрание, беседва с ръководителя на думата Вячеслав Володин и е оповестено, че разискването на кандидатурата стартира в четвъртък, 16 януари.
На сцената внезапно излиза админ, а не политик (същият ход Путин направи през 2004 година с Михаил Фрадков), познаващ разнообразни елементи от стопанската система, почитан от бизнеса, работил със силовите структури и посочил задоволително резултати, с цел да му се повери следващият опит за подтик на промените до 2024 година
© Reuters
Тепърва Кремъл ще би трябвало да дава доста пояснения и отговори какво се случва.
Засега анализаторите дефинират концепциите на Путин в спектъра от " декоративни ограничения за подражаване на завършек на чувството за застой " през " най-сетне усилване на Народното събрание и поява на смисъл да се гласоподава на избори " до " започване на преход с наложителни внезапни промени в стопанската система, комбинирани с обезпечаване на непоклатимост с институционални принадлежности ", в това число посредством засилен надзор над хората от силовите структури и в допълнение ограничение на способността на да се въздейства на режима извън (Путин предлага още и хората на висши държавни постове да нямат още едно поданство или право на непрекъснато престояване в чужбина).
Бързо се появи и версията, че се задава нещо като отдръпването на Нурсултан Назърбаев в Казахстан. Той не заема някакъв мощен пост, само че властта бе авансово разпределена сред няколко институции, в няколко от които той има решаваща роля. Той оглавява Съвета за национална сигурност и ръководещата партия, а също така е и формален " водач на нацията ". Такъв централноазиатски вид не е ясно дали е използван в Русия, само че концепцията е след 2024 година Путин да има няколко платформи, от които да ръководи и да следи да не се появи мощен и упорит негов правоприемник. Накрая, остава е казусът, че става дума за хипотези и структури, наложително предвиждащи наличието на Владимир Путин в тях.
А по-късно?
© Reuters
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ