Мила Михова - късметът винаги е с нея
Казва, че шансът непрекъснато е с нея, а в случай че се случи да я напусне, незабавно стартира да препрограмира мозъка и по този начин го връща към себе си. Вероятно повече от иронията обича само самоиронията, и споделя, че не трябва да сме с нея в съществени обстановки, тъй като всичко я разсмива.
Дали я гледаме на оперната сцена, в някое изявление или от подиума на,,Пощенска кутия за приказки ", Мила Михова притегля с комизъм, непрестореност и гений. Кой по-подходящ от нея можеше да изберем да закрие нашата поредицата взаимно с - “Разкажи ми (каръшка) история (с добър край) ”?
Сякаш от дребна е орисана да живее в и с операта около майка си, Дарина Такова, която още като бебе я взима със себе си по време на подготовки.
Днес Мила Михова живее в България, само че работи на доста места, последно Германия и Италия.
Репертоарът си в операта дефинира като „ сериозен ”, което не ѝ пречи обаче да забавлява публиката с четенето на занимателни истории във формата,,Пощенска кутия за приказки ", откъдето ни е запознавала с персонажи като Бийонсе Караджова, Богиня Котева, Катюша Гъбова, Афродита, Евдокия и доста други.
А на оперната сцена посредством нея оживяват сложните функции на Констанца („ Отвличане от сарая “) от Моцарт, Лучия Аштън („ Лучия ди Ламермур “) от Донцети, Амина („ Сомнамбула “) от Белини, Графиня Фолевил („ Пътуване до Реймс “ ) от Росини, Огъня („ Детето и вълшебствата “) от Равел и доста други.
А положителният край за нея е доста ясно дефиниран. Да почине на в съня си на 120-годишна възраст в забележителна физическа форма, с избистрен разум, непогрешим тайминг на смешките, и към момента предпочитание за флирт с по-млади дядовци. Свежа история, с лек усет, темперамент и тънък край... тъкмо като.
Мила, във видеото, което си записала в stand up видеото за разказваш по какъв начин си нямала шанс преди, само че си решила да промениш това. Как се трансформира човек, с цел да има повече шанс?
Всичко опира до промяна в настройката. Първо, във всеки отвод да започнеш да виждаш опция. И второ да се настроиш, че всичко е шанс.
Аз непрекъснато си дублирам, че от време на време да не получиш това, което искаш, е голяма демонстрация на шанс. Че да ти бъде отнето нещо, което си мислил за изрично твое, е знак, че то е било отклоняване от пътя към това, което в действителност е твое.
Разкажи за каръшка обстановка от близкото минало?
Нищо трагично не ми се е случвало в последно време, само че на последния назадничав Меркурий в един ден ми гръмнаха акумулатора на колата, преносимия компютър и една бутилка шампанско, която бях поставила за експресно охлаждане във фризера, но аз просто споделих “it’s showbizz, baby ”...
Коя е положителната история?
Всички истории са положителни, аз съм се научила всяка покруса да я обръщам на позитивен резултат, само че това е огромният бонус на това да си идиотски огромен оптимист и запалянко.
Гледайте видеото с Андреа и нейната (каръшка) история с добър край
Споделяла си, че татко ти те назовава Пъпеш. Ще разкажеш ли историята зад този прякор?
Имам огромна глава, допускам. Дори за миг да спра да си го мисля, все ще се откри някой общителен чужд в интернет да ми го подсети.
Как ти оказва помощ майка ти през днешния ден?
С непрекъсната инспекция на действителността. Аз обичам понякога да се рея из облаците на личните си заблуди, само че Дарина Такова е гравитация.
Разкажи ми за първата си среща с операта?
Нямам явен спомен, тъй като съм в оперния спектакъл от бебе. Помня, че бях доста мъничка когато майка ми пееше Царицата на Нощта във “Вълшебната флейта ” на Моцарт в Софийската опера и бях омагьосана от всички пайети по костюмите.
По-нататък през детството обиколих всички най-големи оперни театри на света и обожавах да заставам по подготовки и да виждам по какъв начин се сглобява сцена, по какъв начин се шият костюми, по какъв начин се основава театъра, по какъв начин музиката се придвижва от нотите до сцената.
Родена си в семейство с обичаи в операта, учила си при забележителни учители като Рената Скотто, била си в мастъркласа на Райна Кабаиванска... Късмет ли е това, или упорита работа?
Имала съм шанс във значими стадии в развиването си да срещна огромни персони, които да ми дадат мнение, рецензия, съвет, религия и самочувствие. Упоритата работа ме е довеждала до тези стадии, до нужното равнище, с цел да бъда видяна и да схвана всичко, което ми се споделя.
За мен, с изключение на работата с майка ми, срещата с Райна Кабаиванска беше определяща за пътя ми като актьор. Тя промени концепцията ми за мен самата като глас и позиция в общия подтекст.
Защо реши да се развиваш в България? Неминуемо в някакъв миг, с твоята биография, опцията да пробваш на открито е стояла...
Аз работя и в България, и на открито. През последните два сезона работих много в Германия, направих значими за мен дебюти, и не преставам да съм отворена за работа на всички места, където има забавни за мен и бъдещето ми благоприятни условия.
В България пея, тъй като имам аудитория, която съм си построила още от студентските години- хора, които следват моето развиване, радват ми се, поддържат ме. Имам и аудитория от хора, които допреди да ме открият в обществените медии не бяха ходили на концерт с оперно пеене и е моя задача да привличам още такива хора в залата.
На този стадий няма сериозна причина да не пребивавам в София, която е най-любимият ми град.
Какво е за теб триумф в оперното пеене? Опиши ми го с някоя преживелица от опита ти.
Успех е да си подготвен, съзнателен, кадърен и самоуверен да отчетеш шанса си и да му се отдадеш. За мен триумф е всеки допир с музиката, след който съм пораснала като актьор - без значение дали е пред аудитория, или в репетиционната стая с пианиста ми. Иначе, триумфите, в огромните им измерения, са напълно конкретни- хубави функции в хубави театри, с положителни сътрудници, да създаваш логичен спектакъл.
Ти самата имаш опит в разказването на истории от „ Пощенска кутия за приказки “. Приличат ли си пеенето и разказването на приказки? По какво?
Никога няма да спра да дублирам, че Кутията ме научи на доброволно, леко, елементарно другарство с публиката, което ми оказа помощ безпределно доста да изляза отвън сковаността, която много оперни артисти носят в себе си, поради гигантската отговорност, която носим освен към себе си и публиката, само че и към музиката.
Аз поддържам връзка с публиката на своите концерти, майтапя се, съкратявам дистанцията - това е новият език в операта, мисля, че всеобщо новите актьори го вършат и е скъпо.
Каква музика слушаш в всекидневието си, когато вървиш / шофираш / готвиш / почиваш си?
Когато ходя - Хари Стайлс. Когато шофирам- диско. Когато сготвям - джаз или (колко банално) опера.
Когато си почивам, виждам сериали.
И за край, на коя опера наподобява историята на Мила Михова?
Няма такава опера. Интересното е, че в живота съм супер комичен и лек човек, само че на сцената съвсем постоянно играя тегав изверг.
Предпочитам изкуството да разнообразява живота пред това да го имитира.
Специален план на BoulevardBulgaria.bg u Heineken Silver.
Оператор: Георги Мартев
Режисьор: Андреа Банда Банда
Осветител: Александър Атанасов
Звук: Минчо Минчев
Грим: Росина Георгиева
Фотограф: Мира Дерменджиева
Локация: бар " Шрьодингерс "
Дали я гледаме на оперната сцена, в някое изявление или от подиума на,,Пощенска кутия за приказки ", Мила Михова притегля с комизъм, непрестореност и гений. Кой по-подходящ от нея можеше да изберем да закрие нашата поредицата взаимно с - “Разкажи ми (каръшка) история (с добър край) ”?
Сякаш от дребна е орисана да живее в и с операта около майка си, Дарина Такова, която още като бебе я взима със себе си по време на подготовки.
Днес Мила Михова живее в България, само че работи на доста места, последно Германия и Италия.
Репертоарът си в операта дефинира като „ сериозен ”, което не ѝ пречи обаче да забавлява публиката с четенето на занимателни истории във формата,,Пощенска кутия за приказки ", откъдето ни е запознавала с персонажи като Бийонсе Караджова, Богиня Котева, Катюша Гъбова, Афродита, Евдокия и доста други.
А на оперната сцена посредством нея оживяват сложните функции на Констанца („ Отвличане от сарая “) от Моцарт, Лучия Аштън („ Лучия ди Ламермур “) от Донцети, Амина („ Сомнамбула “) от Белини, Графиня Фолевил („ Пътуване до Реймс “ ) от Росини, Огъня („ Детето и вълшебствата “) от Равел и доста други.
А положителният край за нея е доста ясно дефиниран. Да почине на в съня си на 120-годишна възраст в забележителна физическа форма, с избистрен разум, непогрешим тайминг на смешките, и към момента предпочитание за флирт с по-млади дядовци. Свежа история, с лек усет, темперамент и тънък край... тъкмо като.
Мила, във видеото, което си записала в stand up видеото за разказваш по какъв начин си нямала шанс преди, само че си решила да промениш това. Как се трансформира човек, с цел да има повече шанс?
Всичко опира до промяна в настройката. Първо, във всеки отвод да започнеш да виждаш опция. И второ да се настроиш, че всичко е шанс.
Аз непрекъснато си дублирам, че от време на време да не получиш това, което искаш, е голяма демонстрация на шанс. Че да ти бъде отнето нещо, което си мислил за изрично твое, е знак, че то е било отклоняване от пътя към това, което в действителност е твое.
Разкажи за каръшка обстановка от близкото минало?
Нищо трагично не ми се е случвало в последно време, само че на последния назадничав Меркурий в един ден ми гръмнаха акумулатора на колата, преносимия компютър и една бутилка шампанско, която бях поставила за експресно охлаждане във фризера, но аз просто споделих “it’s showbizz, baby ”...
Коя е положителната история?
Всички истории са положителни, аз съм се научила всяка покруса да я обръщам на позитивен резултат, само че това е огромният бонус на това да си идиотски огромен оптимист и запалянко.
Гледайте видеото с Андреа и нейната (каръшка) история с добър край
Споделяла си, че татко ти те назовава Пъпеш. Ще разкажеш ли историята зад този прякор?
Имам огромна глава, допускам. Дори за миг да спра да си го мисля, все ще се откри някой общителен чужд в интернет да ми го подсети.
Как ти оказва помощ майка ти през днешния ден?
С непрекъсната инспекция на действителността. Аз обичам понякога да се рея из облаците на личните си заблуди, само че Дарина Такова е гравитация.
Разкажи ми за първата си среща с операта?
Нямам явен спомен, тъй като съм в оперния спектакъл от бебе. Помня, че бях доста мъничка когато майка ми пееше Царицата на Нощта във “Вълшебната флейта ” на Моцарт в Софийската опера и бях омагьосана от всички пайети по костюмите.
По-нататък през детството обиколих всички най-големи оперни театри на света и обожавах да заставам по подготовки и да виждам по какъв начин се сглобява сцена, по какъв начин се шият костюми, по какъв начин се основава театъра, по какъв начин музиката се придвижва от нотите до сцената.
Родена си в семейство с обичаи в операта, учила си при забележителни учители като Рената Скотто, била си в мастъркласа на Райна Кабаиванска... Късмет ли е това, или упорита работа?
Имала съм шанс във значими стадии в развиването си да срещна огромни персони, които да ми дадат мнение, рецензия, съвет, религия и самочувствие. Упоритата работа ме е довеждала до тези стадии, до нужното равнище, с цел да бъда видяна и да схвана всичко, което ми се споделя.
За мен, с изключение на работата с майка ми, срещата с Райна Кабаиванска беше определяща за пътя ми като актьор. Тя промени концепцията ми за мен самата като глас и позиция в общия подтекст.
Защо реши да се развиваш в България? Неминуемо в някакъв миг, с твоята биография, опцията да пробваш на открито е стояла...
Аз работя и в България, и на открито. През последните два сезона работих много в Германия, направих значими за мен дебюти, и не преставам да съм отворена за работа на всички места, където има забавни за мен и бъдещето ми благоприятни условия.
В България пея, тъй като имам аудитория, която съм си построила още от студентските години- хора, които следват моето развиване, радват ми се, поддържат ме. Имам и аудитория от хора, които допреди да ме открият в обществените медии не бяха ходили на концерт с оперно пеене и е моя задача да привличам още такива хора в залата.
На този стадий няма сериозна причина да не пребивавам в София, която е най-любимият ми град.
Какво е за теб триумф в оперното пеене? Опиши ми го с някоя преживелица от опита ти.
Успех е да си подготвен, съзнателен, кадърен и самоуверен да отчетеш шанса си и да му се отдадеш. За мен триумф е всеки допир с музиката, след който съм пораснала като актьор - без значение дали е пред аудитория, или в репетиционната стая с пианиста ми. Иначе, триумфите, в огромните им измерения, са напълно конкретни- хубави функции в хубави театри, с положителни сътрудници, да създаваш логичен спектакъл.
Ти самата имаш опит в разказването на истории от „ Пощенска кутия за приказки “. Приличат ли си пеенето и разказването на приказки? По какво?
Никога няма да спра да дублирам, че Кутията ме научи на доброволно, леко, елементарно другарство с публиката, което ми оказа помощ безпределно доста да изляза отвън сковаността, която много оперни артисти носят в себе си, поради гигантската отговорност, която носим освен към себе си и публиката, само че и към музиката.
Аз поддържам връзка с публиката на своите концерти, майтапя се, съкратявам дистанцията - това е новият език в операта, мисля, че всеобщо новите актьори го вършат и е скъпо.
Каква музика слушаш в всекидневието си, когато вървиш / шофираш / готвиш / почиваш си?
Когато ходя - Хари Стайлс. Когато шофирам- диско. Когато сготвям - джаз или (колко банално) опера.
Когато си почивам, виждам сериали.
И за край, на коя опера наподобява историята на Мила Михова?
Няма такава опера. Интересното е, че в живота съм супер комичен и лек човек, само че на сцената съвсем постоянно играя тегав изверг.
Предпочитам изкуството да разнообразява живота пред това да го имитира.
Специален план на BoulevardBulgaria.bg u Heineken Silver.
Оператор: Георги Мартев
Режисьор: Андреа Банда Банда
Осветител: Александър Атанасов
Звук: Минчо Минчев
Грим: Росина Георгиева
Фотограф: Мира Дерменджиева
Локация: бар " Шрьодингерс "
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ