Казусът Пирогов“ не е единствен. В българското здравеопазване не става

Адв. Мария Петрова: Казусът „Пирогов“ не е единствен

Казусът „ Пирогов “ не е единствен. В българското опазване на здравето не става нищо хубаво, нищо градивно, нищо градивно и нищо в интерес на обществото, съобщи изрично пред БНР адв. Мария Петрова – експерт по здравно право. Самата тя е била обект на опасност, като акцентира, че това не е първата, която ѝ се насочва. И въпреки всичко тя заявява, че няма терзания.

„ Предупреждението беше в посока, че в случай че не преставам да разясня сходни проблеми

и да настоявам, че избрани хора не ръководят съответни лечебни заведения по най-хубавия метод, а министърът бездейства – нещо, което е реалност, аз, мои близки, в това число децата ми няма да могат да се лекуват в която и да е огромна болница, тъй като имало негласна или гласна вътрешна спогодба сред управленията на тези лечебни заведения „ такива, като мен, да не бъдат допускани “. Разговорът стигна до там – да ми бъде казано в прав текст, че когато децата ми умират по стълбите на някоя болница и никой не ги пуска вътре, тогава аз ще схвана какво е “, описа тя.

В изявление за предаването „ Преди всички “ адв. Петрова подсети, че въпросът „ Пирогов “ не е единствен.

Тя подсети лечебните заведения, където също имаше такива обстановки и сподели: „ Това е единствено върхът на айсберга “.

Българското опазване на здравето към този момент е изправено не пред колапс, то е в клинична гибел, а жертви на цялата тази система са всички лекари и пациенти, безапелационна бе адв. Мария Петрова.

„ Напоследък виждате, че даже министърът се явява безвластен,

безмълвен в желанието си да смени управата на една държавна болница – нещо, което кардинално законът му разрешава във всеки един миг, само че се основават всевъзможни други политики и въздействия, тъй че това да не може да се случи “, разяснява експертът.

Според нея „ Пирогов “ се ръководи зле и болничното заведение сама позволява сходни спорове да се случват:

„ Това демонстрира, че тези хора нямат никакви мениджърски умения, не им пука за положителното ръководство на болничното заведение или за богатството на техните чиновници, лекари, личен състав или за пациентите. На тях главната им основна концепция е да се задържат на властта, която имат “.

По думите ѝ обаче и неправителственият бранш има голяма виновност, тъй като, съгласно нея, концентрира казуса не на най-болезненото и не на най-конструктивното място:

„ Мястото е не да търсим митинги, не да търсим виновници, които да сочим с пръст, и лекарите всеки ден да вървят по тънката линия сред „ Осанна “ и „ Разпни го “, а това да имаме системи за рапортуване, да имаме транспарантно опазване на здравето, да нямаме подозрения дали едно лекарство е приложено или не, дали е донесено от друга болница или е продадено, да имаме опция да наблюдаваме процесите в опазването на здравето и да употребяваме „ черната кутия “ в опазването на здравето – нещо, което да усъвършенства системата, анализирайки грешките и създавайки логаритми, тъй че те повече да не се позволяват “.