Катя Зографова споделя, че Яворов е нейният пръв личен литературен

Катя Зографова споделя, че Яворов е нейният пръв персонален книжовен фетиш, " духовното съкровение " на детството й, когато уредничка на музея в Чирпан е сестрата на майка й... Този фетиш продължава и през днешния ден - " Световете на Яворов " (издание на „ Изида “) са част от него! Книгата показва множествените светове на гениалния български стихотворец: неговите любови, пристрастености и загадки, дела, стихове, архиви и музеи. Бездните на трагическата му душа са разкрити в комплицираната им взаимосвързаност с дамите в интимния му живот: неосъществената огромна обич с Дора Габе, потулената история с Весела Монева-Олзомер, епичната любовна война с Лора, истинната роля на Дора Конова съгласно неразлистените ѝ записки, значимостта на „ Яворовата Мина “ в литературата, драматургията, мемоаристиката и ритуалната памет на българите. Анализирано е дълбинното въздействие на трагическия Яворов „ код “ върху жизнебитието на Екатерина Ненчева, изтляла от туберкулоза, а тематиката за митологичната Жена е разтълкувана в „ Царици на нощта “ - в параленост с Ив. Вазов и Ал. Балабанов в „ Антология на българската лирика “ на Дебелянов и Подвързачов, 1910 година
Авторката изследва „ Култът Яворов “ – от мъчителното му основаване до живота му днес; прави обширен разбор на програмната творба „ Нощ “, с цел да премине към съдбовното въплъщаване на заклинанието „ С кръвта си кръст ще начертая от Дунав до Егея бял “ в битието на поета. Проследено е освен основаването и неповторимата рецепция на „ Арменци “, само че и на мита „ Мер Яворов “ („ Нашият Яворов “) и присъединяване на безстрашната Арменска рота в Балканската война, водена от именитите военачалници Антраник Озонян и Карекин Нъждех. Яворов е показан като деятел на националната идея в Македония - в успореден животопис с другия " книжовен челник " - Христо Силянов. Особен акцент е подложен върху историята на невероятното завладяване на гр. Кавала през 1912 година
Книгата показва и професионалните находки на Зографова, работеща от 25 година в Националния книжовен музей, 5 от които като шеф. В ролята на книжовен „ детектив “ тя проверява потулени архиви и другарства като това с доктор Иван Ненов или завладяващия Яворов фотоалбум, разчита знака на Смъртта в черната маска над леглото в последния дом на Вапцаров, портретува „ столиката Ганка Найденова-Стоилова “, „ снима “ в прецизна историческа социокултурна и медийна хроника дълголетната сага на Яворовия музей на „ Раковска” 136.
„ Световете на Яворов “ е изтънчено и богато илюстрирана със фотоси, пощенски картички и ръкописи, някои от които се разгласяват за пръв път. Книгата завоюва конкурс на Министерство на културата.
Проф. Димитър Михайлов изрично дефинира книгата като „ значим принос в яворознанието “.
Книгата " Световете на Яворов " ще бъде показана на 21 февруари /четвъртък/ от 18.00 ч. в централното предверие на Националната библиотека. Мястото не е определено инцидентно - Яворов е работил тук 4 години! През септември 1904 година е назначен като библиотекар, при започване на 1905 година е неин поддиректор на мястото на Пенчо Славейков. И по този начин до август 1908 година, когато става драматург на Народния спектакъл.
Софийската премиера ще бъде неизмеримо събитие: " Светоглас " българска полифония ще изпълнят " Хайдушки песни " на Яворов и особено възобновената от тях обичана ария на поета!
Слова за книгата ще произнесат проф. Михаил Неделчев и Стоян Радулов.
Водеща на вечерта ще бъде актрисата и писателка Божидара Цекова.