Катрин ДЕНЬОВ | Ледената Дева
„ Катрин Деньов – ето мъжа, който постоянно съм желал да стана... " & Жерар Депардийо
Нима е допустимо подобен юначага като Депардийо да приказва такива работи? И дали в действителност за Деньов става дума? Красивата, изящната, аристократката в черно. Жената, олицетворение на женствеността. Актрисата, в чиито нозе са се снишавали едни от най-известните мъже на планетата, в компанията на която даже Хичкок ставал по-гальовен от котка. Това е тя.
„ Щастлива ли сте? " – попита я наскоро един публицист. „ Съвсем не. Бях щастлива преди 50 години, когато се снимах в „ Шербургските чадъри ". Сега просто обичам живота. " – отвърна Деньов.
Родена в хладното дъждовно утро на 22 октомври 1943 година, в окупирания от немците Париж, Катрин пораства в фамилията на театралните артисти Морис и Рене Дорлеак. Родителите дават на четирите си дъщери ослепително обучение, девойките са отдадени в изкуството на музиката, танца, положителните обноски, владеят по няколко непознати езика.
Катрин не мечтаела за актьорска кариера, това била огромната фантазия на красивата й сестра Фрасоаз, само че ориста отредила функции и за двете. Скромна в желанията си, плаха и послушна, отдадена на четенето и рисуването – такава била Катрин. И единствено татко й разбирал, какъв характер и мощен темперамент се крият зад спокойствието на щерка му.
Веднъж в дома на семейство Дорлеак гостува режисьорът Андре Юнебел, който кани 14-годишното момиче да се снима в всеобщите подиуми на своя филм „ Колежанките ". Катрин приема само, тъй като в него взе участие и обожаваната от нея сестра Франсоаз. За собствен артистичен псевдоним тя избира моминската фамилия на майка си – Деньов. Когато е на 17, режисьорът Роже Вадим е изцяло обуздан от хубостта и гения й. Маестрото стартира да снима своята нова муза – филм след филм, постоянно в ролята на съблазнителка. Навярно Вадим желал да види Деньов като новата Бриджит Бардо, следващия секс-символ на огромния екран, следващата държанка. Но гордата Катрин взема решение да върви по своя път. Всичко, което й постанова режисьорът е по този начин непознато за нея. Да, тя се трансформира в русокоска, както Вадим желае, само че не му разрешава да я трансформира в следващата си кукла за игра. Малко преди да навърши 20 години, Катрин ражда сина си Кристиан - татко е Роже Вадим, за който тя не желае да се омъжи и го напуща. Години по-късно той ще признае - „ Катрин е единственият ми грях ".
Съдбоносна е срещата й с режисьора Жак Деми, който й предлага основната роля във кино лентата „ Шербугските чадъри ". Филмът се увенчава със „ Златна палма " от кинофестивала в Кан през 1964 година. Този професионален успех е последван от различен огромен подарък – мъжът, в който Катрин е безумно влюбена, британския фешън фотограф Дейвид Бейли й прави предложение. Изглежда, Катрин най-накрая открива своето благополучие. Дейвид я вкарва в своя свят – обществото на режисьорите от тъй наречените „ Нова вълна " – Роман Полански, Луис Бунюел, Франсоа Трюфо, Клод Льолуш. А те я канят в своите филми - „ Отвращение ", „ Дневна хубавица ", „ Тристана ". Колкото добре се подрежда кариерата й, толкоз по-зле наподобяват нещата в персоналния й живот. Катрин и Дейвид живеят в друг темп, пътуват постоянно, времето споделено посред им е нищожно. Дотам, че и двамата вземат решение да се разделят. Първият и единствен за актрисата брак продължава три години. „ Винаги съм вярвала, че единствено мъжът, който е до теб, може да реши всичките ти проблеми и да разсее подозренията. Е, с мен всичко се случи напълно друго. Изглежда животът ми устройваше безкрайни изпити, които се пробвах да устоя, в устрема си да го построя по този начин, както сама намирах за добре ", споделя Деньов.
„ Кому е необходим брак, в случай че разводът съществува? " & Катрин Деньов
(Catherine Deneuve and David Bailey, 1965)
(Marcello Mastroianni and Catherine Deneuve, 1970)
Но любовта още веднъж намира Деньов и се разгаря по-силно от всеки път. Мастрояни, горещият италианец е новия сътрудник на все по-хладната и дистанцирана в връзките си Катрин. Събира ги снимачната площадка на кино лентата „ Това се случва единствено с другите ". Тяхното любовно танго е наситено със пристрастеност, романтика, разочарования. Мастрояни обича обилно, разточително и без да крие истината от жена си Флора. Той подарява на Катрин вила в Ница, тя пък му връчва ключовете на шикозна спортна кола. „ Какво да ти подаря, когато ме дариш с дете? " – пита той своята обичана. Деньов не дава отговор, а година по-късно се ражда щерка им Киара. Мастрояни е вманиачен от наслада и моли Флора за бракоразвод. Тогава, когато наподобява, че ориста е отворила пътя на щастието за двамата артисти, Катрин невъзмутимо декларира – „ Всичко посред ни свърши. Прости ми и прощавай ".
„ Понякога ми се коства, че любовта – това е неописуема болежка. Трагичната загуба на най-близкия за мен човек – сестра ми Франсоаз / тя умира в автомобилна злополука през 1964 г./, се трансформира в кошмарно признание – любовта рано или късно постоянно умира. Страхът от загубата на близки се трансформира за мен в нелечима уплаха. От този момент аз не съм отдавала сърцето си на никого. Не отдаваш – не губиш. ", признава един път Деньов пред публицистите.
(Catherine Deneuve and Françoise Dorleac in Les Demoiselles de Rochefort directed by Jacques Demy, 1967. © Reg Lancaster)
За превратностите на любовта, актрисата беседва само със своя най-хубав другар – Жерар Депардийо. „ За любовта споделям единствено с Депардийо. Ние пресушаваме всичкия ресурс от алено вино в неговата маза. И приказваме дълго, дълго на балкона... Разбира се, вероятно в това никой няма да повярва, само че точно тогава разбрах, че същинското другарство – това е любовта. Между нас има крепка мъжка дружба. Повече вие няма да узнаете ", споделя на медиите Деньов. Именно тогава Депардийо шеговито разяснява - „ Катрин Деньов – ето мъжа, който постоянно съм желал да стана ".
Актрисата в никакъв случай повече не се омъжва. Не обича да се обръщат към нея с „ мадам " – „ Това мадам незабавно прибавя най-малко 10 години към възрастта ми ", разяснява мадмоазел Деньов. От понеделник до петък живее в Париж, почивните дни е в прованс. Пие доста кафе – назовава го божествена напитка. Пуши като комин – „ Иначе доста ще напълнея ", прибавя актрисата.
„ В душата си аз съм мечтателка. В живота също. Да, зная че външността ми споделя напълно друго. Но нямам никакво предпочитание да обезсърчавам публиката в това, че напълно не съм такава, каквато наподобявам ".
Във Франция назовават Деньов „ Ледената Дева ". Тя съпоставя себе си с лимонено дръвче. Лимоненото дръвче и Катрин са егоисти. То дава плод единствено когато има слънце, влага и положително отношение. Актрисата твори единствено когато реши, че дадената роля е подобаваща за нея. Франсоаз Саган споделя – „ Никога не съм я чувала да приказва за своето изкуство със сълзи в гласа. В нея няма нито уязвимост, нито нелепост, нито завист, нито пренебрежение. Само достолепие и въздържаност ".
Режисьорът Роже Вадим, с който Деньов до края остава в положителни връзки написа - „ Тя е основана, с цел да господства и е уверена, че постоянно е права. Умна е, има пристрастеност и възприятие за комизъм, по тази причина е толкоз елементарно да се загубиш в обаянието й, преди да ти стане ясно, че с нея постоянно би трябвало да казваш „ да ". Само в редките мигове на комплициране, можеш да я видиш слаба и уязвима ".
Снимки ~ The Red List
