Най-лошият папа на всички времена
Католическата черква несъмнено не изживява времето на своето най-хубаво добро име. Историята припомня за редица кавги, за някои Холивуд даже даде премия „ Оскар “, само че за други, вярата е да останат забравени. Историята на Марозия е точно една от тях. Това е дамата, която дълго време държи на каишка цяла Италия. Описвана като ангел за едни и като дявол за други, наричана още политическа курва, мъчително амбициозно зло и други суперлативи, това е дамата съумяла да се трансформира в образец за напълно зло.
Родена някъде към 890-тата година в благородническото семейство на Теофилакт Тускулум, Марозия проплаква в ръцете на куртизанката Теодора, която също е въплъщение на една от най-древните специалности.
Снимка: Készítette: Franco Mistrali – I misteri del Vaticano o la Roma dei Papi, volume 1, Közkincs, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=75489711
За Мaрoзия се приказва, че е дете на „ Единствен монарх в Рим “, както и на „ безсрамна курва “. С такова добро име човек може да направи история или просто да изчезне в архивите. В този случай, откакто пишем за нея, явно има с какво да се запомни. Марозия има и сестра Теодора, която с времето също стартира да плете комплицирана мрежа от любовни политически интриги. В един миг, поколението на двете девойки съумява да заеме видни позиции в ръководството на Рим.
На 15 години Марозия е тайната държанка на папа Сергей 3-и. От него тя има едно дете, което скоро ще бъде познато на света като папа Йоан 9-и. През 909-а година нейна половинка е маркизът на Сполето, Алберик. Детето от тази връзка носи името на татко си, Алберик 2-и. След гибелта на Алберик 1-и, Марозия бързо се озовава в спалнята на папа Йоан 10-и. По една или друга причина, Йоан 10-и е осведомен доста добре с тайните похвати на своята компаньонка, въпреки всичко преди години е спал и с майка ѝ.
Папата съумява да се оправи с арабите, само че не и с омразата в спалнята. След като не получава това, което желае, дамата се ориентира към врага на своя ухажор – Гай от Тоскана. Политиката и спалнята не би трябвало да се съчетават толкоз постоянно. След построяването на добра система, Гай и Марозия съумяват да затворят Йоан 10-и. В пандиза отхвърленият глава на католическата черква умира от ръцете на своята скорошна държанка. След разчистването на терена, дамата най-сетне има фронт да пусне своите марионетки в деяние и по този метод да държи властта за себе си.
На сцената идват папа Лъв 6-и и Стефан 8-и. Те би трябвало да ръководят, до момента в който Марозия не успее да издигне своя личен наследник Йоан 11-и (само на 21-години по това време). Докато прави тези тактики, горката владетелка е още веднъж вдовица и надлежно бързо би трябвало да запълни празнината с нова връзка. Какъв по-добър избор от Хю от Арл, кралят на Италия, също неотдавнашен вдовец.
След новата доза власт и благоприятни условия за ръководство, майката най-сетне стартира да бере плодовете на своя труд. Обучавайки всички свои синове на едно от най-хубавите изкуства на войната – подмолните игри. Тя и нейният Хю са изпратени в тюрма, оставяйки властта на Алберик 2-и. Веднъж седнал на трона, Алберик ръководи Рим благодарение на 4-те сложени кукли в лицето на папите. От тях единствено един се осмелил да отхвърли предлагането и за тази си смелост заплаща с живота си. Минало време и когато Алберик усетил, че дните му са преброени, решил да продължи ръководството, издигайки своя наследник Октавиян за папа. От 955-а до 964-а година Октавиян е прочут в католическата черква като папа Йоан 12-и, внук на Марозия и един от най-лошо управлявалите духовници.
Снимка: By GiovanniXII.jpg: Original uploader was Deep also it at it.wikipediaderivative work: Richardprins (talk) – GiovanniXII.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9531484
В неговите ръце Ватикана се трансформира в цялостен бардак. Отново с общителното подпомагане на баба си, Октавиян съумява да катери стъпалата на властта с невероятна скорост. През 955-а година той към този момент се счита за нравствен и краткотраен държател на Рим, освен това единствено на 18 години. Впрочем, целият му персонален живот е молитва на един голям грях.
Макар и църквата да не разрешава връзките, тъй като човек би трябвало да служи на бога, Йоан 12-и се отдава на безразборни връзки и даже не прости на конкубината на татко си, Стефания. Лютеранският замък към този момент може да се похвали единствено с голямото количество покорни проститутки, които да обслужват всички прищявки на папата. И когато това не е задоволително, същият взема решение да извърши и някое друго блудничество с две от сестрите си.
Единственият другар на духовника е немският крал Ото 1-и. Само той получил папската ръка, когато изгубил борбата с херцог Пандул от Капуа. Именно Ото идва, с цел да утвърди властта на Йоан и да не разрешава на крал Беренгар 1-и да я вземе. Йоан и Ото се сприятеляват. Ото дава клетва за честност, признава властта на Йоан през 962-а година, само че все пак не се стига до мир. Егото и на двамата не разрешава да работят дружно.
Ото 1-и е коронован за император и бързо издава „ Отоновата привилегия “. С която декларира, че ще признае претенцията на папата за Централна Италия, само че в подмяна, всеки предстоящ глава на католическата черква би трябвало да се кълне във честност на свещения римски император. След като Ото напуща Рим с армията си и продължава военните дейности с крал Беренгар, папата бързо преценява, че везната се накланя в неверната посока. Започват секрети договаряния със сина на италианския крал Беренгар – Адалберт.
Впрочем, папата по този начин или другояче популяризира своята агитация и към всички останали синове на владетели, канейки ги да стартират една добра война, с което Европа да се разлкати за следващ път. Проблем в този миг е слабата поща и фактът, че папската преписка била прихваната от немските бойци. Все отново, Аделберт дошъл в Рим и бил посрещнат като специфичен посетител, до момента в който подкрепящите Ото не изразили своя негативизъм.
Снимка: By Furmeyer – From [1] and en Wikipedia, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3455319
Срещата не била доста дълга, изключително откакто вестоносците оповестили, че Ото 1-и е подготвен да влезе още веднъж в града. Йоан липсващ бързо и се укривал в планините на Кампания. Ото пък свикал всички 50 епископа, които би трябвало да създадат лист с нарушаванията на един от най-големите некадърници, заставал в миналото на толкоз влиятелна позиция. Сред перверзиите, убийствата и на практика всичко отрицателно, за което може да се сетите, епископите удостоверили и още нещо. Папата употребявал касата на църквата, с цел да заплати своите хазартни задължения.
На 4-и декември 963-а година синодът признава папа Йоан за отговорен и го отстранява, замествайки го с папа Лъв 8-и.
Проблемът на тази рокада е, че не се съблюдават верните догми и мнозина още веднъж възстават. При идващият конфликт на Ото и Адалберт, папа Лъв ще би трябвало да избяга от Рим, до момента в който Йоан се завръща. Предателите са осъдени още веднъж, някои губят ръце, крайници и носове, други са одрани живи. На 26-и февруари 964-а година Йоан самостоятелно анулира всички декретите на Ото в специфичен синод и възвръща личната си власт като глава на църквата.
Проблемът е, че за следващ път духовника не е доста сигурен какъв брой време ще е належащо на неговия към този момент максимален конкурент да се върне назад в Рим. На 16 май 964-а година папа Йоан умира. Според някои, той е бил заловен в невярност и добре напердашен от ревностния брачен партньор, други имат вяра, че най-сетне дявола го е прибрал. Впрочем, съгласно мнозина, цялата католическа черква прекарвала денонощно, молейки се за гибелта на своя водач. Самият Ото написа „ Обвинен сте в такива грехове, че театрален артист би могъл да се изчерви, а в случай че би трябвало да ги изброяваме, през целия ден няма да ни стигне. “.
