СМ иска да впише българите в конституцията, но няма мнозинство
" Като воля - има я, като развой е объркано и това е част от диалозите " - по този начин министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи отговори на въпрос за вписването на българите в конституцията на страната като държавотворен народ.
Не можем да го обещаем като държавно управление, тъй като нямаме нужното болшинство в Народното събрание, само че имаме воля в конституцията да влязат и българите, и черногорците, и хърватите. Защото това е нашето най-силно оръжие - мултиетническата народна власт, която изградихме, сподели Османи в изявление за македонската телевизия Канал 5, предава Българска телеграфна агенция.
Ден преди чуването му по отговорите на Република Северна Македония в комисията по външните работи министърът приказва по всички точки от пакета 5+1, уточнявайки, че като документи и в петък, на откритото съвещание, няма по какъв начин да бъдат показани отговорите, тъй като това са работни и неокончателни документи и не могат да се разгласяват, само че е отговарял на всички въпроси, свързани с договарянията и в тях няма нищо, което да смущава жителите.
Република Северна Македония е модел на страна във връзка с етническите права, съобщи Османи и добави, че даже му е добре, че тематиката на договарянията с България се е преместила там, " където сме най-силни - правата на общностите. Държавата нищо не изгуби от Рамковия контракт, тя е такава, каквато е, поради Рамковия контракт. Не би трябвало да построяваме стена против нещо, което не ни заплашва. Етническите групи би трябвало да си намерят място под слънцето. Тук сме мощни. Това е наш терен - правата на етническите общности ", сподели Османи.
Според него не трябва да се основава нервност и с точката за невмешателство във вътрешните работи, която в Република Северна Македония се разяснява като отвод да бъдат предпазени ползите на " македонското малцинство в България ".
" Това е решено през 1999 година с декларацията, подписана от държавните управления на Любчо Георгиевски и Иван Костов, и препотвърдено през 2017 година в Договора за другарство. Формулировката е една и съща - не се намесваме в метода, по който България се отнася към общностите, тъй като това са вътрешни работи ", уточни Османи.
Според него има решение и по въпроса с говора на омразата. " Не ни е нужен. Има наследени настройки от времето на Югославия, които са били държавна позиция във връзка с съседите и които са наследени дали умишлено, или по инерция. Не сме длъжни да носим това задължение от един съюз, от който сме излезли. Ние към този момент сме в съюз с България, с Албания или Гърция и не е нужно да носим този товар.
Ние би трябвало да изградим наша позиция, на нашата самостоятелна страна. И в това би трябвало да влезем самоуверено освен за наследения, само че и за настоящия диалект на омразата. Има и практични решения по въпроса, например двете държавни управления да основат институция, която да следи и да реагира на говора на омразата. Да се институционализира, до момента в който това не стане естествена просвета на другарство във връзка с междусъседските връзки ", уточни Османи.
" Реабилитацията на българите, потърпевши по време на комунизма - това не е нещо, което да ни напряга. През един европейски развой, в който ще се даде опция на жителите да научат повече за това, че измежду техните предшественици, поради етническо самоопределение е имало хора, които са били репресирани - това би трябвало да се направи освен за жителите с българско съзнание ", сподели още той. Според него е допустимо да се улесни достъпът до архивите за жителите. " Не считам, че би трябвало да носим тежестта на предишното. Да не носим бремето от въпроси, за които не сме били виновни ", уточни Османи.
Според външния министър на Република Северна Македония би било добре и историческата комисия да заседава в границите на динамизирания календар на останалите работни групи. " Не постоянно може да има резултати, не постоянно ще се схващат, само че е значимо да се виждат.
В последно време се срещат онлайн, само че би трябвало да бъдат физически, тези срещи, и по-чести ", уточни Османи и добави, че би трябвало да бъдат основани предпоставки съвещанията на Смесената историческа комисия да са допустимо най-чести, без да се ускоряват упованията, че би трябвало да има резултати и обществото да се разочарова, че " една среща свърши и нищо не е решено ".
" По отношение на измененията в учебниците историческата комисия дава рекомендациите и за някои исторически интервали те са признати и предоставени на двете държавни управления. Не желаеме да ги публикуваме едностранно, а дружно с българското държавно управление. Ще настъпи миг, в който ще бъдат оповестени контрактуваните текстове и това ще насърчи комисията и ще се отрази на цялостния климат сред двете страни ", сподели още Османи.
Според него двустранното съдействие, позитивната политическа среда и решаването на проблеми са взаимозависими. " Влизаме ангажирани, подготвени и почтени да намерим решение с България, тъй като европейската вероятност е значима за общия прогрес на страната ", сподели Османи.
" Очаквано при две нови държавно управление се динамизираха връзките. Започна добре. Ще се поучим от грешките и опита от първия цикъл на договарянията, който стартира добре, имаше резултати със Споразумението за добросъседство и беше огромно достижение в двустранните връзки.
Надяваме се, че този втори цикъл, който започваме в този момент, ще го увенчаем с триумф в полза на европейската вероятност на района, несъмнено, на двустранното съдействие ", сподели Османи и добави, че основаните работни групи ще оказват помощ, фокусът ще бъде в бъдещето, което ще улесни разрешаването на провокациите.
" Краткосрочни цикли и срещи се дефинират ежеседмично - на 1 февруари ще има съвещание на икономическата група в Скопие, на 7 февруари - на групата по инфраструктура - в София, на европейската интеграция на 14 февруари - още веднъж в Скопие, и на 21 февруари на просветителната работна група ", уточни Османи.
" Ако няма съглашение, ще останат същите провокации. Нашите позиции са ясни. Водим договаряния повече от година и позициите изкристализираха.Мисля, че те са по-ясни, в сравнение с преди година или шест месеца. Бяхме с отдалечени позиции, в този момент имаме избрана рамка и се надявам да стигнем до несъмнено решение. Има повече схващане на позициите на другия. Ще дадем късмет на процеса. Преговорният развой стартира и ние ще продължим да осведомяваме обществеността ", сподели външният министър.
Не можем да го обещаем като държавно управление, тъй като нямаме нужното болшинство в Народното събрание, само че имаме воля в конституцията да влязат и българите, и черногорците, и хърватите. Защото това е нашето най-силно оръжие - мултиетническата народна власт, която изградихме, сподели Османи в изявление за македонската телевизия Канал 5, предава Българска телеграфна агенция.
Ден преди чуването му по отговорите на Република Северна Македония в комисията по външните работи министърът приказва по всички точки от пакета 5+1, уточнявайки, че като документи и в петък, на откритото съвещание, няма по какъв начин да бъдат показани отговорите, тъй като това са работни и неокончателни документи и не могат да се разгласяват, само че е отговарял на всички въпроси, свързани с договарянията и в тях няма нищо, което да смущава жителите.
Република Северна Македония е модел на страна във връзка с етническите права, съобщи Османи и добави, че даже му е добре, че тематиката на договарянията с България се е преместила там, " където сме най-силни - правата на общностите. Държавата нищо не изгуби от Рамковия контракт, тя е такава, каквато е, поради Рамковия контракт. Не би трябвало да построяваме стена против нещо, което не ни заплашва. Етническите групи би трябвало да си намерят място под слънцето. Тук сме мощни. Това е наш терен - правата на етническите общности ", сподели Османи.
Според него не трябва да се основава нервност и с точката за невмешателство във вътрешните работи, която в Република Северна Македония се разяснява като отвод да бъдат предпазени ползите на " македонското малцинство в България ".
" Това е решено през 1999 година с декларацията, подписана от държавните управления на Любчо Георгиевски и Иван Костов, и препотвърдено през 2017 година в Договора за другарство. Формулировката е една и съща - не се намесваме в метода, по който България се отнася към общностите, тъй като това са вътрешни работи ", уточни Османи.
Според него има решение и по въпроса с говора на омразата. " Не ни е нужен. Има наследени настройки от времето на Югославия, които са били държавна позиция във връзка с съседите и които са наследени дали умишлено, или по инерция. Не сме длъжни да носим това задължение от един съюз, от който сме излезли. Ние към този момент сме в съюз с България, с Албания или Гърция и не е нужно да носим този товар.
Ние би трябвало да изградим наша позиция, на нашата самостоятелна страна. И в това би трябвало да влезем самоуверено освен за наследения, само че и за настоящия диалект на омразата. Има и практични решения по въпроса, например двете държавни управления да основат институция, която да следи и да реагира на говора на омразата. Да се институционализира, до момента в който това не стане естествена просвета на другарство във връзка с междусъседските връзки ", уточни Османи.
" Реабилитацията на българите, потърпевши по време на комунизма - това не е нещо, което да ни напряга. През един европейски развой, в който ще се даде опция на жителите да научат повече за това, че измежду техните предшественици, поради етническо самоопределение е имало хора, които са били репресирани - това би трябвало да се направи освен за жителите с българско съзнание ", сподели още той. Според него е допустимо да се улесни достъпът до архивите за жителите. " Не считам, че би трябвало да носим тежестта на предишното. Да не носим бремето от въпроси, за които не сме били виновни ", уточни Османи.
Според външния министър на Република Северна Македония би било добре и историческата комисия да заседава в границите на динамизирания календар на останалите работни групи. " Не постоянно може да има резултати, не постоянно ще се схващат, само че е значимо да се виждат.
В последно време се срещат онлайн, само че би трябвало да бъдат физически, тези срещи, и по-чести ", уточни Османи и добави, че би трябвало да бъдат основани предпоставки съвещанията на Смесената историческа комисия да са допустимо най-чести, без да се ускоряват упованията, че би трябвало да има резултати и обществото да се разочарова, че " една среща свърши и нищо не е решено ".
" По отношение на измененията в учебниците историческата комисия дава рекомендациите и за някои исторически интервали те са признати и предоставени на двете държавни управления. Не желаеме да ги публикуваме едностранно, а дружно с българското държавно управление. Ще настъпи миг, в който ще бъдат оповестени контрактуваните текстове и това ще насърчи комисията и ще се отрази на цялостния климат сред двете страни ", сподели още Османи.
Според него двустранното съдействие, позитивната политическа среда и решаването на проблеми са взаимозависими. " Влизаме ангажирани, подготвени и почтени да намерим решение с България, тъй като европейската вероятност е значима за общия прогрес на страната ", сподели Османи.
" Очаквано при две нови държавно управление се динамизираха връзките. Започна добре. Ще се поучим от грешките и опита от първия цикъл на договарянията, който стартира добре, имаше резултати със Споразумението за добросъседство и беше огромно достижение в двустранните връзки.
Надяваме се, че този втори цикъл, който започваме в този момент, ще го увенчаем с триумф в полза на европейската вероятност на района, несъмнено, на двустранното съдействие ", сподели Османи и добави, че основаните работни групи ще оказват помощ, фокусът ще бъде в бъдещето, което ще улесни разрешаването на провокациите.
" Краткосрочни цикли и срещи се дефинират ежеседмично - на 1 февруари ще има съвещание на икономическата група в Скопие, на 7 февруари - на групата по инфраструктура - в София, на европейската интеграция на 14 февруари - още веднъж в Скопие, и на 21 февруари на просветителната работна група ", уточни Османи.
" Ако няма съглашение, ще останат същите провокации. Нашите позиции са ясни. Водим договаряния повече от година и позициите изкристализираха.Мисля, че те са по-ясни, в сравнение с преди година или шест месеца. Бяхме с отдалечени позиции, в този момент имаме избрана рамка и се надявам да стигнем до несъмнено решение. Има повече схващане на позициите на другия. Ще дадем късмет на процеса. Преговорният развой стартира и ние ще продължим да осведомяваме обществеността ", сподели външният министър.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ