♥ У нас всеки се чувства прав посвоему и на своя глава да спасява България и човечеството, всеки от държавника до селянина!
„ Като в никоя друга страна наши малограмотни селяни, при относително благополучие, се опълчват без да пита да поемат държавното управление… несъмнено, в името на държавното избавление! “
~ Антон СТРАШИМИРОВ и „ Книга за българите “
♥ Нам липсва гражданска дисциплинираност.
Държавната дисциплинираност у нас се надъхва с вярно публично образуване още от първия ден на свободата. Но дребното българско княжество беше основано с такива невъзможни домашен граници и край сензитивния в него инороден детайл то беше така несериозно във вътрешно и външно отношение, че ние още в първите си свободни дни занемарихме народовъзпитателните задания – увлякохме се, от една страна, в разрешаване на интернационалните търкания, които засягаха несигурното състояние на страната ни, а, от друга, почнахме да култивираме в живота си политически и обществени хрумвания и идеали, които, като отговаряха на основаната в страната от инородните меншества гражданска атмосфера, прилягаха и на слабия народен нарцисизъм в изстраданите ни национални маси.
Тази особеност в българския публичен живот сътвори гражданска язва, непозната в други страни – у нас всеки се усеща прав посвоему и без да пита да избавя България и човечеството… всеки от държавника до селянина!
Налице са горчивите последици от това!
Като в никоя друга страна наши малограмотни селяни, при относително благополучие, се опълчват без да пита да поемат държавното управление… несъмнено, в името на държавното избавление! А видни наши жители – професори, поети, публицисти – минават в услужене на непознати страни, отново по мощ на това, че се чувствуват прави без да пита да избавят България!
Би трябвало да се срамим от всичко това. Но кипежът беше така дълготраен и мисловният бунт така бездънен че изгубихме и срама. Ще би трябвало да потърсим българския си здрав смисъл и да въплътим в живота си начала, които слагат в рамки гражданските ни битки.
Не може са има две отзиви – няма българин и български задания вън от българските държавни институции, закони и положения. Всичко друго е бунтарство във всяко общество и се търпи единствено като мисловно блуждение, единствено като търсене на истина, а не катf действие, не катf удар. Общeство, в живота на което не се чувствува това главно начало на всяка организираност, е безсилно за систематично и трайно творчество. Нещо повече – такова общество неизбежно върви към дълбоки разтърсвания. Защото в инстинкта си за самозапазване огромното цяло – страната – не скъпи и не може да скъпи главите на обособените единици, били те дори челници в него – крупни даровитости, хора с огромни заслуги, че даже носители на светли чувства…
Ако по тоя ред на мисли ние – всички ние – налучкаме ахилесовата пета на това, което е негативно у нас, ще би трябвало намерено да погледнем на голата истина у България, а точно, че основите на националната и на държавната ни дисциплинираност са още плитки.
Из: „ Книга за българите “, Антон Страшимиров, изд. Сибия
Снимка: dictionarylit-bg.eu
