Като студент, а и в по-късните си години, бидейки вдъхновен

Като студент, а и в по-късните си години, бидейки въодушевен от книгата на Аркадий и Борис Стругацки “Трудно е да бъдеш господ ”, доста обичах да повдигам въпроса измежду познати и другари: какво би станало, в случай че отидем измежду първобитно общество и дадем на хората знание за устройството на Вселената и технологии? 

Ще се избият, ето това ще стане. Едно е даден човек самичък да придобие знание и да разбере истините за света, в който живеем. Съвсем друго е ако неговата общност още не е узряла за това познание. А зреенето е муден и трудоемък развой. За да може западната ни цивилизация да стигне до сегашното си ниво, е трябвало да минат хилядолетия, да преживеем Средновековието, Възраждането и Просвещението. За страдание, даже и в този момент не бихме могли да кажем, че използваме разсъдливо плодовете на индустриалната гражданска война. В доста връзки продължаваме да се държим като диваци, които имат силата на богове. 

“Трудно е да бъдеш господ ” е част от цикъла “Мир полудня ”. Книгата е издадена за пръв път през 1964 година и до ден сегашен се смята за едно от класическите творби на научната фантастика. Трябва да предупредя, че в случай че сте привикнали да четете западна фантастика и фентъзи, стилът на Стругацки може да ви се стои нехарактерен и провокиращ. Читателите, които са привикнали с съветската литература, знаят, че тя е постоянно прекомерно описателна. Братя Стругацки разпростират постепенно повествованието в “Трудно е да бъдеш господ ” и в случай че сте представител на поколението на осведомителния век, който захвърля книгата на втората или третата страница ако не е забавна, може би няма да съумеете да издържите и тази повест. Тя става увлекателна едвам след 50-тата или 60-тата страница, когато сте трансферирали най-малко една четвърт от съдържанието ѝ. 

Оттук насетне следват, тъй че в случай че не желаете да си развалите усещането от “Трудно е да бъдеш господ ”, време е да спрете да четете. 

В света Пладне (мир полудня) софтуерното и общественото развиване на човешката цивилизация е достигнало до връхната си точка, а междузвездните полети са станали действителност. Антон е един от мнозината работещи към Института по пробна история (ИЕИ), изпратени на планета, обитаема с хуманоидни същества, където обществото е навлязло в своето Средновековие. Служителите на ИЕИ са интегрирани във висшето общество, с цел да могат да оказват помощ на цивилизацията – Антон е прочут като дон Румата Есторски, неговият другар Пашка е дон Гуг, а техен директен ментор е Александър Василиевич – дон Кондор. Ролята им е да посяват семената на бъдещето с цялостното схващане, че това ще отнеме дълго време. По думите на дон Кондор, за историците  “единицата време не е секундата, а векът ”. Те са богове, а боговете имат разполагаем вечността. Няма място за “спринтьори на къси дистанции ”, само че и такива са се появявали – смутени от това, че на инат на всичките им старания, обществото не се трансформира толкоз бързо, колкото им се желае. 

Но скоро дон Румата осъзнава, че даже минималната смяна в обществото не върви на добре – дори в противен случай. “Деструктивният детайл ” се назовава дон Реба – нищо и никакъв си служител, работил в дворцовата канцелария на крал Пиц VI Арканарски. И все пак посредством ловки измами дон Реба съумява да се издигне до длъжността на Пръв министър, след което стартира да подлага на гонения грамотните хора, учените, лекарите – тези, които са най-ценени от земните поданици. На дон Румата е все по-трудно да остане неутрален към обществото, в което е почнал да се внедрява. Дори се е влюбил в локално момиче на име Кира.

Философските разсъждения в “Трудно е да бъдеш господ ” са многопластови. Колко дълго можеш да си въздържан наблюдаващ на събитията, без да загубиш човешкото в себе си, без да направиш компромис с това, което си? “Някои, по-слабите, се побъркваха от това, ние ги изпращахме на Земята и в този момент ги лекуват. Трябваха ми петнадесет години, приятелче, с цел да схвана кое е най-страшното. Антоне, най-страшното е да загубиш човешкия си лик. Да омърсиш душата си, да се озлобиш ”, споделя дон Кондор на Румата. И ето за какво е толкоз мъчно да бъдеш господ – ти може да си притежател на знание или на по-добър морал. Но знаеш доста добре, че даже и да виждаш явната неправда, от време на време е по-добре да не се намесваш, да не насилваш цивилизацията да върви по-бързо, в сравнение с тя самата може да върви. 

Това е урок, който всеки герой за обществена правдивост би трябвало да усвои. Земята няма да се трансформира в утопично място в границите на нашия живот. Понякога просто би трябвало да се посее семенцето, с цел да може да стане, както са изпели в миналото Щурците: “Затова – скрий коннико камшика, не помни международните проблеми. И дано твойта задача велика, да я свърши някой различен – след време ”. В моя къс живот аз също бях очевидец на събития, към които подходих с огромна вяра и идеализъм. Например събитията през 2013-та година. Недоволството против олигархията. Дансуитми. Днес, шест години по-късно, смяната е минимална. Тук-таме виждам посяти семенца, които непроменяемо ще доведат до плод. Някога. След доста генерации. Но не в този момент. Никога не е в този момент. Никога не е толкоз бързо, колкото ни се желае. Обществото се развива еволюционно, а не революционно. И не е речено, че еволюцията ще върви напред. Понякога ще върви напред, да. Но от време на време ще завива и обратно. Ще има и черни монаси, дон Реба. 

Кулминацията в “Трудно е да бъдеш господ ” е показана под формата на два диалога – с локалния академик Будах и с революционера Арата. Будах, въпреки и ученик на локалната цивилизация, самичък е достигнал до доста повече истини за положението на човечеството, в сравнение с всеки останал негов съгражданин. Антон (дон Румата) го провокира да поразсъждават по въпроса: какво би трябвало да направи един господ, с цел да стане светът по-добър. Двамата преглеждат всички вероятни разновидности: богът би трябвало да обезпечи храна на гладните, да накаже жестоките управници, хората да получат всичко, което желаят. Накрая стигат до извода, че нищо не би помогнало – историята би трябвало да си извърви своя път. 

Арата Красивия е надъхан и честен, само че необразован бунтовник, който в миналото бил избавен от дон Румата с хеликоптер и в резултат на това се убедил, че боговете оттатък небесата в действителност съществуват. Желанието на Арата е да бъде екипиран с мълнии, с цел да поведе война и да изтреби всички жестоки хора. Румата се мъчи безрезултатно да го убеди, че това няма да изкорени злото и ще докара до още по-голяма робия. Тогава Арата задава разумния въпрос: в случай че боговете не се намесват, кому са нужни те тогава, вършат ли нещо свястно, с изключение на да дават празни очаквания? 

Струва ми се, че тези два разговора обезпечават един от вероятните отговори на “парадокса на Ферми ”. Напомням на читателите, че парадоксът гласи: във Вселената има милиарди звезди и планети, което допуска съществуването на голям брой цивилизации. Защо тогава не виждаме доказателства за съществуването им? Възможно е чуждоземните цивилизации да не желаят да се разкрият пред нас. Дори и да обменим знания, това би довело до интервенция в историческия ход – както на чуждоземната, по този начин и на нашата цивилизация. А в действителност земляните подготвени ли са за познанието, че не са сами във Вселената? Няма ли това да разтресе планетата ни радикално? Дори и в днешния софтуерен век, няма ли това да докара до възникването на съвременни религиозни култове? Не е ли правилно, че една основна част от хората, които чакат с неспокойствие контакта с извънземните, имат вяра, че те ще ни решат нашите, земните проблеми? Какво тъкмо желаем – контакт с по-технологична  цивилизация от нашата, или… месии? 

Ако има нещо, което си коства да кажа като за край, то е следното: в случай че сте на “ти ” с съветския език, по-добре е да четете книгите на Стругацки и на останалите съветски класици в оригинал. Лично аз, въпреки и да съм изучавал съветски език в учебно заведение, а по-късно и в следуниверситетските си години, в никакъв случай не съумях да стана задоволително добър, с цел да си  разреша това наслаждение. Така съм заставен да чета преводите на български, само че огромна част от чара се губи. Въпреки всичко дръзвам да кажа, че “Трудно е да бъдеш господ ” ми харесва. Надявам се и на вас също да ви допадне! 

Ако харесвате ревютата на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга “Аз, виртуалният астронавт ” в книжен вид от книжарница “Български книжици ” на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вид от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук). От книжарница Книгите можете да извършите поръчка и за хартиена численост, която ще дойде непосредствено на Вашия адрес. 

По предпочитание можете да изпратите и дарение за КОСМОС БГ на този линк.