От живота на ветеринарния лекар: Тайните на професията, съвместно с д-р Моника Стефанова
Като стопани на домашни любимци ние постоянно одобряваме за даденост наличието на ветеринарните лекари, разчитайки на техния опит и препоръки при незабавни случаи, през почивни дни и даже по време на празници. Но замисляме ли се в миналото за живота зад стетоскопа? Днес ще ви разкажем за комплицирания свят на ветеринарната медицина, изследвайки претекстовете, жертвите и чистата отдаденост, които карат ветеринарните лекари да бъдат разполагаем за нашите любимци ден след ден. За тайните, страстите и удовлетворението ще ни опише доктор Моника Стефанова, ветеринарен доктор от гр. София с дълготраен на практика опит.
Какво се случва зад завесата или в приемната, за което стопаните може би не знаят?
Много постоянно хората си показват, че имаме работа в която по през целия ден се радваме на животни. Но в реалност нашата работа е цялостна с огромен стрес. Ние мислим за пациента, от време на време имаме случаи, в които сме пускали хиляди проучвания и не можем да открием повода, различен път четем и се консултираме с сътрудници, трети път сме сигурни, че вършим всичко допустимо, само че пациентът не се усъвършенства. Редовно сме ухапани или одрани. Често имаме толкоз натоварени дни, че по през целия ден нито хапваме, нито имаме време даже за вода. Един доктор цялостен живот чете, учи, посещава курсове. Хората не виждат какъв брой отдаденост, време и труд изисква тази специалност. Обичаме животните и специалността ни е доста прочувствена. И какъв брой е мъчно и за нашите близки с непрекъснатата ни ангажираност, в никакъв случай не знаеш действително по кое време ще свършиш работа, постоянно обезпокоени за един или различен пациент сме на работа даже и в почивни дни.
Можете ли да споделите някои изненадващи обстановки или непредвидени провокации, с които ветеринарните лекари се сблъскват в ежедневната си работа?
Нашата работа e цялостна с изненади. От това да се сблъскваме с изненадващи и комплицирани клинични случаи до това да водим странни диалози със стопани или да влезем в „ борба “ с някой пациент, който по никакъв начин не е склонен да го манипулираме.
За страдание се сблъскваме и с тежки прочувствени обстановки. Загубата на пациент даже когато сме сигурни, че сме създали всичко, което зависи от нас. А едно от най – тежките неща е когато попаднем в обстановки, в които хората изоставят домашните си любимци. Например аз по този начин се снабдих с едната си котка. По време на работа сътрудника излиза и гледа пред клиниката коте в транспортна клетка с одеалце вътре, само че няма човек и осъзнахме, че просто са ни го оставили и след дълго търсене на дом за това очевидно домашно гледано и много обществено коте взех решение, че не желая да е повече в клетка за неустановен интервал от време и по този начин стана моята котка.
Имаме обаче и редица занимателни истории. Някои пациенти идват с огромно наслаждение. Винаги имам награди в джоба на престилката и доста мои пациенти от вратата се изстрелват непосредствено към джоба ми, дори някой непосредствено стартират да си демонстрират номерата, сядат, дават лапа. Имаме и редица обстановки като от клипчетата в интернет още преди да му поставиш инжекция стартира да „ вика “, от време на време безусловно ни се качват на главите. Или обстановки в които животното даже не е схванало, че сме поставили инжекцията и стопаните ни питат „ е това ли беше? “
Как се справяте с прочувствената страна на грижата за животни в неволя? И има ли специфичен метод, който употребявате, с цел да споделяте сложните диагнози със стопаните?
Емоционалния стрес не е по никакъв начин малко. Често претърпяваме и страстите на стопаните, изключително с пациенти, които познаваме от бебета и когато се е стигало до загуба на пациент или до решение за евтаназия, за нас не е по никакъв начин елементарно. С първия ми пациент, който бях обгрижвала от бебе, в преклонна възраст се наложи да се разделим, да си призная претърпях загубата много тежко. Ние също привикваме с тях, привързваме се, мъчително ни е, претърпяваме също тъгата на стопаните.
Въпреки че е извънредно удовлетворяващо да оказваме помощ на животните, може да бъде и сърцераздирателно, когато не сме в положение да ги спасим или когато би трябвало да вземем сложни решения по отношение на грижите за тях. Стремя се да отпущам на стопаните цялата информация, от която се нуждаят, с цел да вземат осведомени решения, като в същото време предлагам поддръжка и състрадание на всяка крачка от пътя.
Но пък и позитивните страсти са доста. Няма нищо по-хубаво от бебе куче или коте, и от стопани заредени с обич и възторг, фамилии с дребни деца и това да видиш по какъв начин едно малко дете е готово да се грижи за своето животинче, от оздравял пациент и от щастливи стопани.
Какви са някои от трендовете и нововъведенията във ветеринарната медицина, които наблюдавате по света и у нас?
Медицината е една от най-бързо разрастващите се сфери. Ежегодно, да не кажа даже всекидневно от време на време се създават нови лекарства, апаратури, различни подходи за лекуване. Много е динамично. Обръща се съществено внимание на предварителната защита за обезпечаване на дълъг живот и несъмнено понижаване на разноските за лекуване. В международен мащаб се следи и възходящ интерес към телемедицината като средство за обезпечаване на комфортни и налични грижи за стопаните на домашни любимци. Телемедицината може да бъде изключително потребна в необятен набор от обстановки, следене на развиване на към този момент предписано лекуване, предварителна защита на постоянно срещани за избрана порода болести, разискване и решение за поведенчески проблеми, алтернативи по отношение на профилактиката или избора на диета и доста други. Телемедицината икономисва на стопаните време и стрес за животното като в същото време те получават цялото внимание на лекаря, тъй като имат непокътнат час. Много стопани желаят да имат осведомен избор. Хубавото е, че към този момент и в България към този момент има такива решения. Аз персонално употребявам платформата, където стопаните, които желаят да получат консултация или препоръки, биха могли да ме намерят.
Какво се случва зад завесата или в приемната, за което стопаните може би не знаят?
Много постоянно хората си показват, че имаме работа в която по през целия ден се радваме на животни. Но в реалност нашата работа е цялостна с огромен стрес. Ние мислим за пациента, от време на време имаме случаи, в които сме пускали хиляди проучвания и не можем да открием повода, различен път четем и се консултираме с сътрудници, трети път сме сигурни, че вършим всичко допустимо, само че пациентът не се усъвършенства. Редовно сме ухапани или одрани. Често имаме толкоз натоварени дни, че по през целия ден нито хапваме, нито имаме време даже за вода. Един доктор цялостен живот чете, учи, посещава курсове. Хората не виждат какъв брой отдаденост, време и труд изисква тази специалност. Обичаме животните и специалността ни е доста прочувствена. И какъв брой е мъчно и за нашите близки с непрекъснатата ни ангажираност, в никакъв случай не знаеш действително по кое време ще свършиш работа, постоянно обезпокоени за един или различен пациент сме на работа даже и в почивни дни.
Можете ли да споделите някои изненадващи обстановки или непредвидени провокации, с които ветеринарните лекари се сблъскват в ежедневната си работа?
Нашата работа e цялостна с изненади. От това да се сблъскваме с изненадващи и комплицирани клинични случаи до това да водим странни диалози със стопани или да влезем в „ борба “ с някой пациент, който по никакъв начин не е склонен да го манипулираме.
За страдание се сблъскваме и с тежки прочувствени обстановки. Загубата на пациент даже когато сме сигурни, че сме създали всичко, което зависи от нас. А едно от най – тежките неща е когато попаднем в обстановки, в които хората изоставят домашните си любимци. Например аз по този начин се снабдих с едната си котка. По време на работа сътрудника излиза и гледа пред клиниката коте в транспортна клетка с одеалце вътре, само че няма човек и осъзнахме, че просто са ни го оставили и след дълго търсене на дом за това очевидно домашно гледано и много обществено коте взех решение, че не желая да е повече в клетка за неустановен интервал от време и по този начин стана моята котка.
Имаме обаче и редица занимателни истории. Някои пациенти идват с огромно наслаждение. Винаги имам награди в джоба на престилката и доста мои пациенти от вратата се изстрелват непосредствено към джоба ми, дори някой непосредствено стартират да си демонстрират номерата, сядат, дават лапа. Имаме и редица обстановки като от клипчетата в интернет още преди да му поставиш инжекция стартира да „ вика “, от време на време безусловно ни се качват на главите. Или обстановки в които животното даже не е схванало, че сме поставили инжекцията и стопаните ни питат „ е това ли беше? “
Как се справяте с прочувствената страна на грижата за животни в неволя? И има ли специфичен метод, който употребявате, с цел да споделяте сложните диагнози със стопаните?
Емоционалния стрес не е по никакъв начин малко. Често претърпяваме и страстите на стопаните, изключително с пациенти, които познаваме от бебета и когато се е стигало до загуба на пациент или до решение за евтаназия, за нас не е по никакъв начин елементарно. С първия ми пациент, който бях обгрижвала от бебе, в преклонна възраст се наложи да се разделим, да си призная претърпях загубата много тежко. Ние също привикваме с тях, привързваме се, мъчително ни е, претърпяваме също тъгата на стопаните.
Въпреки че е извънредно удовлетворяващо да оказваме помощ на животните, може да бъде и сърцераздирателно, когато не сме в положение да ги спасим или когато би трябвало да вземем сложни решения по отношение на грижите за тях. Стремя се да отпущам на стопаните цялата информация, от която се нуждаят, с цел да вземат осведомени решения, като в същото време предлагам поддръжка и състрадание на всяка крачка от пътя.
Но пък и позитивните страсти са доста. Няма нищо по-хубаво от бебе куче или коте, и от стопани заредени с обич и възторг, фамилии с дребни деца и това да видиш по какъв начин едно малко дете е готово да се грижи за своето животинче, от оздравял пациент и от щастливи стопани.
Какви са някои от трендовете и нововъведенията във ветеринарната медицина, които наблюдавате по света и у нас?
Медицината е една от най-бързо разрастващите се сфери. Ежегодно, да не кажа даже всекидневно от време на време се създават нови лекарства, апаратури, различни подходи за лекуване. Много е динамично. Обръща се съществено внимание на предварителната защита за обезпечаване на дълъг живот и несъмнено понижаване на разноските за лекуване. В международен мащаб се следи и възходящ интерес към телемедицината като средство за обезпечаване на комфортни и налични грижи за стопаните на домашни любимци. Телемедицината може да бъде изключително потребна в необятен набор от обстановки, следене на развиване на към този момент предписано лекуване, предварителна защита на постоянно срещани за избрана порода болести, разискване и решение за поведенчески проблеми, алтернативи по отношение на профилактиката или избора на диета и доста други. Телемедицината икономисва на стопаните време и стрес за животното като в същото време те получават цялото внимание на лекаря, тъй като имат непокътнат час. Много стопани желаят да имат осведомен избор. Хубавото е, че към този момент и в България към този момент има такива решения. Аз персонално употребявам платформата, където стопаните, които желаят да получат консултация или препоръки, биха могли да ме намерят.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ