Само 6 години … За разликата между 40-годишно и 46-годишно момиче
Като си спомня каква съм била преди шест години и оставам изумена от този контрастност. Сега въобще не съм същата, както, когато бях на 40. И не става дума за сивата коса и бръчките. Само тежестта остана непроменено. Останалото всичко е променено. Дори миглите.
А разликата е единствено 6 години… На 40 години не носих кецове с рокли. И просто не носих рокли.
Никога не съм излизала от у дома без да си гримирам миглите. Сега балсамът за устни е най-бързо свършващият детайл на козметиката.
Преди шест години се смях на термина “криза на междинната възраст ”. На 46 и аз я претърпях.
На 40 години ме дразниха домашните на децата, които не ги вършиха. На 46 години върших ги сама. Моите. И не постоянно оценките бяха високи.
На 40 години аз смятах депресията за орис на слабите. На 46 тя стана част от моята история.
На 40 години не гледах телевизионни излъчвания и избрах да върша домашен отговорности пред четенето на книги. Сега е противоположното.
На 40 години направлявах всичко. На 46 година се отървах от тази взаимозависимост.
На 40 години се тревожех какво ще кажат хората за мен. Сега самата обичам да приказвам за тях. По-често – да се удивлявам. А за другите просто не приказвам.
На 40 години се тревожех за бъдещето си. На 46 година осъзнах, че през днешния ден е по-важно от на следващия ден.
На 40 години се пробвах да направя хармонична среда, в която се намирам. Сега не е належащо да диря естетика. Тя постоянно е там с помощта на средата.
На 40 години доста неща не ми бяха налични. Основният приоритет бяха моите деца и фамилията. Сега децата пораснаха, отваряйки нови благоприятни условия за мен. Много от нещата, които изглеждаха само верни на 40, в този момент не са такива.
На 40 година имах ясни убеждения по всеки мотив. На 46 година осъзнах, че нещата и събитията може да не са такива, каквито ни наподобяват.
На 40 години се опасявах да направя нещо неуместно. На 46 не се опасявам да направя избор, в случай че мога. Не, не приказвам за нелепости.
А и още на 40 години не можех да си показва деня си без чаша положително вино за вечеря. Сега забравих даже и усета му.
На 40 години не съм писал. Сега, без това занятие не е вероятен нито един от дните ми.
И това са единствено 6 години. От друга страна – още един живот. Толкова друг. Със загуби и придобивания. Но толкоз прелестен.
Сега в действителност нямам доверие, когато ми споделят: „ Ама ти не си се трансформирала въобще! “ Не е правилно това. Не е правилно.
