Като си на село, пред очите ти се извървява едно

Като си на село, пред очите ти се извървява едно всекидневие, дето не спори с естествения ход на живота. И в случай че човек няма доста възвишени мисли и може да другарува с бълхите, елементарно ще прегърне тая идилия. Връзката сред индивида и животните е изведена на предна позиция, по тази причина всички си имат уважението.

Снощи съседът не си прибра козата, а тя разтревожена блееше и търчеше нагоре-надолу по улицата. По едно време той изскочи от близкия двор, където правенето на ракия се беше трансформирало в спонтанна дегустация и се провикна: „ Коце-е-е-е, Коце, ма! Ела тука, мама ти остаряла, не виждаш ли, че имам работа! ". Ще рече човек, че Коца му е освен това от коза, както се надяваха в един анекдот - в случай че можеше и да пере...

Има случки, които удостоверяват, че хората на село имат въображение и са склонни да реагират навреме на всеки проблем. Проблем имаше и другият ни комшия. Водопроводна тръба се спука при него, събра се мощна група да възвърне вредата. Накрая всичко беше отпразнувано уместно, когато за жал в ранни зори мезето свърши. А ракия имаше. И настана цяло стълкновение, при което прасето беше заклано на запалени фарове, след това опърлено на две-на три и сервирано някак, с цел да не се скапва това благо празненство. А беше едвам края на юни.

Точно в 8 вечерта, стрина Димитрина чевръсто нападна моста на дребната река и се провиква: „ Къде сте бе-е-е, айде милички! Недялке, побързай! ". В отговор се чува ведро крякане на стадо патки, предвождано от Недялка /също патка/, която ситно пори водата против течението и бърза ли, бърза, все едно вечерен час има. Казват, че стрина Димитрина близо месец е учила дребните патета по какъв начин да се оправят с живота, носила ги тъкмо до това място в реката, дето в този момент се развиват събитията и всяка вечер в осем, припомня на възпитаничките си, кой в действителност сервира вечерята.

Преди пет години някакъв подведен фермер подарил на различен подобен, две двойки щрауси. Уж знаел какво да ги прави, след това премислил нещата и решил да се отърве от тях. Така четирите високи птици се настаниха в един открит краварник на село и посяха филиз екзотика в средногорския пейзаж. Тия дни обаче, минахме оттова с децата и единствено двамата мъжки крачеха напред-назад. „ Къде са им дамите? ", запитвам един дядо. „ В буркани са, скоро и тия там ще идат ", отвръща радостно той и продължава по пътя.

Децата се разреваха и единствено коня Пепи, който все възторжено пърди, когато минаваме около него, съумя да разведри и умирише атмосферата.

Малката река е цялостна с мряна, която като че с неспокойствие желае да се закачи на въдицата и на най-неграмотния риболовец. Чичо ми всеки следобяд си потегля с цялостна кофа, усърдно чисти, пържи, сипва си биричка и се съсредоточва в някоя Шампионска лига. Децата, дето хал хабер си нямат от лов на риба, метнаха три пъти, закачиха си кукичките на ушите – три пъти, обаче хванаха риба, гордо се изпъчиха, снимаха се с улова и се разгласиха във Facebook. За мотивация, чичо им извади публични билети от Ловно-рибарския съюз, но нямаше потребност. Много желаех и аз да се включа в тая активност, само че коня Пепи не ми даде път да мина – надупи ми се застрашително и....

Докато чаках риболовците, заприказвах с един другар, дето от години не бях виждала. Седим на моста и приказваме за рибата, пък аз крещя: „ А бе виж го тоя, вътре в реката – от един час гази водата и се върти, наясно ли е със себе си? " А приятелят се почесва по главата и вика: „ Съвсем е наясно. Това е брат ми, търси злато – занимание му е ". После братът излезе от реката с гумени ботуши и в резюме изясни отде извира златото и изсипа в шепата си всички блестящи люспи, събрани през лятото. Чудесата нямат край в този край!

Всичко това се случва надлъж и нашир из селото, а в нашия двор витае напълно друг сюжет. Кахърите касаят любовните връзки на немската ни овчарка, която е тъжна. На осем години е, минал й е бенефисът, както споделя моя племенник, само че уви - към момента е мома. Намерихме й расов сътрудник, допитахме се до селския ветеринар, дали не е прекомерно късно да нарушаваме девствената й тишина. Пък той вика – „ Ма, по какъв начин бе, доста дори е убаво, тъкмо да й се врътне хормоналния баланс! ". Викам си, я да ревизира и по-цивилизована версия. Звъня непосредствено в развъдника, откъдето е взета Хера - кучката. Разказвам в резюме, а индивидът насреща доста ядосано ме пита: „ Според вас, една жена на 56 години дали е добре да забременява и да ражда – освен това за пръв път?! ". „ Ами не е доста добре, само че е допустимо " – давам отпор аз. После се възнамерявам и си крещя, че не е нужно да насилям шанса. Пък и немската ни овчарка е влюбена в един доста висок пинчер. То е платонично, несъмнено.

Та по този начин..., на село животните и хората намират общ език. Когато се изгубят в превода, едни стават на буркани, други ги рита кон. То няма доста разновидности.

Текст и фотоси ~ Мария Тонева

* Автор на рисунките по коритото на река Луда Яна в село Бъта е някогашният комбайнер Йордан Калагларски – Гарчо, именуван още Бътовския Микеланджело. Рисува с блажни бои.