Като работодателска организация, представляваща най-значимите индустрии в България, считаме, че

Като работодателска организация, представляваща най-значимите промишлености в България, считаме, че препоръчаният държавен бюджет за 2026 година не дава отговор на действителните потребности на българската стопанска система и не обезпечава главните условия за напредък - предвидимост, конкурентоспособност и капиталова среда. Вместо устременост към промени и дейно ръководство на обществените средства, планът разчита на механично увеличение на приходите посредством по-високи осигурителни тежести и разширение на разноските ”. Какво да чакаме? Пред ФАКТИ приказва Илия Кръстев, ръководител на УС на Българска работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ).

- Г-н Кръстев, какво не ви харесва в Бюджет 2026, откакто политиците го дефинират като единствения вероятен?
- Не бих се съгласил, че това е единственият вероятен бюджет от позиция на бизнеса. Той е ориентиран към краткосрочно запълване на дефицити посредством увеличение на осигурителните тежести и разноските, само че не съдържа стратегически решения за повишение на продуктивността и вложенията. Ръстът на стопанската система се дължи главно на вътрешно ползване и обществени разноски, до момента в който износът и индустриалното произвеждане понижават.

Това демонстрира, че липсва резистентен мотор на растежа.

Бюджет, който се води повече от политически импулси, в сравнение с от макроикономически причини, не може да даде нужната предвидимост на бизнеса.

- Говорите за липса на стратегическа визия и предвидимост. Влизаме в еврозоната – какво ни чака по-късно?
- Влизането в еврозоната е значим развой, само че не е панацея. Ако продължим с метод, учреден на административно увеличение на разноските и данъчно-осигурителната тежест, без промени и без повишение на продуктивността, рискуваме да се превърнем в единствената страна от Европейски Съюз, която влиза в еврозоната без стопански изгоди от това - без растеж на вложенията и без възстановяване на конкурентоспособността.

Еврозоната работи в интерес на страни, които имат постоянна, реформаторска и предвидима икономическа политика.

Ако не сме в тази категория, ще пренесем вътрешните си несъответствия в общата валута.

- Много икономисти настояват, че проектобюджетът е насочен към настоящо запълване на дефицити. Споделяте ли това мнение?
- Да. В плана ясно се вижда логичност на краткосрочни решения - увеличение на приходите посредством по-високи осигуровки и разширение на разноските, без да се търси възвращаемост. Макар на хартия да е заложен недостиг от към 3%, той е реализиран за сметка на понижаване на финансовата стратегия и на прекомерно оптимистични упования за доходи, които мъчно ще се осъществят при забавящо се индустриално произвеждане и ниска събираемост на отговорностите. В сходна структура постоянно има риск действителният недостиг да бъде доста по-висок, в случай че приходите не се потвърдят.

В подобен случай евентуално ще се лимитират финансовите разноски или ще се изиска нов заем, или и двете - при един по-песимистичен сюжет.

Това ще докара до нарастване на дълга, а в това време липсва оптимизация в числеността на администрацията, растежът на заплатите там продължава по инерция. Това не е бюджет, който построява капацитет за предстоящ напредък. Това е бюджет, който ръководи сегашното с цената на бъдещето.

- Какво приказва този бюджет на вложителите, откакто включва нарастване на налози и осигуровки?
- Говори им, че страната търси фискален баланс посредством по-голяма тежест върху правилните платци, вместо посредством по-добра събираемост в секторите, които обичайно оперират в сивата стопанска система и където работят към 200 хиляди души. Това основава дисбаланс и изпраща слаб сигнал към вложителите.

Един вложител търси предвидимост, невисок регулаторен риск и изясненост в данъчната политика.

Когато вижда механично нарастване на тежестите, без промяна и без възстановяване на бизнес средата, избира по-предсказуеми пазари в района.

- Разходите в обществения бранш нарастват. Виждате ли промени в подмяна на това?
- В момента виждаме само разноски, само че не и смяна в модела. Няма оптимизация на числеността, липсва обвързване на възнагражденията с резултати, дигитализацията се движи прекомерно постепенно, оценка на успеваемостта всъщност не се прави. Повече средства в системата не водят автоматизирано до по-високо качество на услуги, в случай че не е ясно по какъв начин тези средства се ръководят и каква възвръщаемост носят. Това е очевидно в опазването на здравето да вземем за пример - големи запаси, само че без значително усъвършенстване на резултатите.

- Увеличението на осигурителната тежест какъв резултат ще има върху бизнеса?
- Ефектът е явен - трудът става по-скъп, а България става по-малко конкурентоспособна.
Високотехнологичните компании, които заплащат едни от най-високите хонорари и надлежно максимален дял осигуровки в безспорна стойност, усещат това първи. Когато тежестите се усилват административно, без оценка на въздействието, бизнесът се насочва към пазари, които оферират по-предвидима и стимулираща среда.

- С какъв брой действително нараства трудът на хората?
- Най-важното в тази ситуация не е самото число, а механизмът, по който се трансформира средата за бизнес. Увеличението на осигуровките с 2 процентни пункта, което действително е към 10%, и повишението на оптималния застрахователен приход автоматизирано оскъпяват труда точно в секторите с най-висока добавена стойност. Това значи по-голяма тежест тъкмо за фирмите, които носят най-вече вложения, най-добре платените работни места и най-висока работливост. Подобна политика не подтиква напредък, а го лимитира. Тя не предизвиква привличане на новаторски компании, а ги слага в по-неблагоприятни условия по отношение на конкурентни страни в района, които оферират по-предвидима и по-стабилна рамка.

- Повишените разноски на бизнеса се придвижват в цените и ускоряват инфлацията. Каква стопанска система построяваме тогава?
- Икономика, която пораства номинално, само че не и по продуктивност. Това не е резистентен модел. Когато административно усилваш разноските за труд, разноските по веригата нарастват, цените се покачват, инфлацията се форсира, действителните приходи се свиват и потреблението понижава. Така се влиза в серпантина, която не подтиква нито вложения, нито напредък. Устойчивата стопанска система се гради посредством продуктивност, нововъведения и предвидима среда, а не посредством разходни инжекции и увеличение на тежести.
---------------------------------------
Илия Кръстев е член на УС на AIBEST и дълготраен изпълнителен шеф на A Data Pro. Под негово управление A Data Pro уголемява световното си наличие в над 80 страни. Активно взе участие в планове, свързани с изкуствен интелект, нововъведения и обучение, и е покровител за мощни връзки сред бизнеса, институциите и академичната среда.