Като ни заразява със своето зло, Жене се избавя сам

„ Като ни заразява със своето зло, Жене се избавя самичък от него. ” ~ Жан-Пол САРТР

(1910 ~ 1986) 

„ Жан Жене ” ~ Думи на Георги МАРКОВ
(със съкращения)

Може да се каже, че Жан Жене е артистът на закононарушението или, както лондонският вестник „ Обзървър “ го назова през 1961 година, „ поетът на злото “. Освен това той е на срещуположния полюс на партийния и буржоазния пуританизъм; самичък педераст, той вижда хубостта в подземния свят на проститутки, жигола, сводници, крадци и убийци, той е горделив сановник в храма на сладострастието. Той изпитва голяма обич и обвързаност към всички свои събратя, които обществото третира като боклуци, и се ужасява от международната си популярност. Сартр откри у него антибуржоазния знак и в 600-те страници на метафизичен труд, отдаден на Жене, го назова „ светеца “.

Но кой е Жан Жене?

Той е роден в Париж на 19 декември 1910 година. Подхвърлено дете, което на 21-годишна възраст отива да види дома, където е бил роден, с цел да откри, че това е майчин дом зад Люксембургските градини. Жене стартира да краде на 10 години, неведнъж е изпращан в изправителен дом, откъдето най-после бяга и се причислява към Чуждестранния легион, откъдето още веднъж бяга дружно с откраднатите куфари на офицерите. За този интервал от живота си той споделя: „ По това време аз обичах да извършвам кражба, само че проституцията подхождаше повече на моя лек метод на живот… Изоставен от моето семейство, аз открих за естествено да утежня този факт посредством любовта към мъже, посредством любовта към кражбата, кражбата посредством закононарушение или съучастие в закононарушение. Така аз уверено отхвърлих света, който беше отхвърлил мен. “

В годините преди Втората международна война Жан Жене живее като странствуващ нарушител. От Барселона, където живее сред просяци и сводници, той отива във Франция, където за първи път попада във френски затвор, по-късно през Италия отива в Албания. Понеже не му позволяват да слезе в Корфу, през Югославия се добира до Полша. Там се пробва да пробута подправени банкноти, арестуват го и го изгонват, след това през Хитлерова Германия той се озовава в Белгия и когато още веднъж се завръща във Франция, тя към този момент е окупирана от германците. Но без значение от това кой печели и кой губи войната, или кой е окупатор и кой е окупиран, мястото на Жан Жене е в пандиза, като че Втората международна война няма нищо общо с него. И таман в пандиза Жан Жене нарушителят открива Жан Жене поета.

„ Между пандизчиите там беше един, който съчиняваше поеми, отдадени на сестра му, идиотски поеми, цялостни със самосъжаление, които бяха доста харесвани. И накрая… аз им заявих, че мога да съчиня поеми, които да не са по-лоши… Те ме провокираха и аз написах една дълга и тържествена елегия, отдадена на паметта на Морис Пилорж, който бе екзекутиран поради убийството на своя другар. “

Така се основава една от най-странните поезии на века – думи-звуци, които имат самобитен обреден, чародейски темп, който носи черния искра на набожен акт, „ като че стиховете са магическите думи, чието изговаряне може да върне мъртвия към живот “.

Името на тази първа поема е „ Осъденият на гибел “. Следват четири дълги поеми, за мнозина това са поетични романи, които смайват литературна Франция. Това са: „ Богородицата на цветята “, написана в пандиза Фросне в 1942 година, „ Чудото на розата “, написана в пандизите Ла Санте и Турел в 1943, „ Кюрел де Брест “ и „ Погребални церемонии “ – по-късно. В своето встъпление към „ Богородицата на цветята “ Жан Пол Сартр написа:

„ Убедени, че „ работата е независимост ”, френските затворнически управляващи дават на наказаните хартия, от която те би трябвало да вършат кесии. На такава кафява хартия Жене написа с молив „ Богородицата на цветята ”. Един ден, до момента в който пандизчиите били на разходка в двора, един от надзирателите влезнал в килията, видял ръкописа, взел го и го изгорил. Жене почнал още веднъж. Защо? За кого? Почти никакъв късмет да резервира работата си, до момента в който го освободят, и още по-малка опция да я види отпечатана. И в случай че, все пак, той би съумял, книгата щеше да бъде неразрешена, иззета и унищожена. Но той траял да написа, той настойчиво пишел. Нищо друго на света нямало значение за него с изключение на тези листа от груба кафява хартия, които една съчка кибрит би трансформирала в пепел. “

Тези поеми-романи съставляват по наличие еротичните мечти на един пандизчия, странна комбинация от мечти, лирична хубост и прекомерно натуралистичен фон. Всред всичко разказано, измежду всичко казано стои като постоянно жив монумент на постоянно ненаситния блян на Жене – „ тялото “. Човек би могъл да назова тези поеми химни на хубостта на мъжкото тяло.

И по този начин, до момента в който войната вилнее из света, до момента в който милиони мъжки тела падат безсмислено (героично или негероично) в името на последната човешка нелепост, Жан Жене седи затворен в своята килия и дава воля на своя хомосексуален блян към действителни или мислени красиви тела.

Поетичната прозаичност на Жан Жене ужасява всяко привикнало на благоприлични изрази ухо. Тя е еротична, неприлична, за мнозина чиста порнография, която не може да има законно място върху повърхността на земята, защото няма никаква нравствена стойност съгласно познатите и епохи утвърждавани морални закони. Но кое тогава има цената, която уверено отделя Жан Жене от създателите на сходни еротични съчинения, кое кара цялостен интелектуален свят да го признае за извънредно събитие и Жан Пол Сартр да озаглави книгата си за него „ Свети Жене “. Може ли той да бъде светец? Или това е последната екзистенциалистка мистификация на един случаен мъдрец?

Но другото качество на прозата на Жене е нейната поетична висота, нейната тържествена, бих споделил, жреческа атмосфера, в която витае чистата и безумна откровеност на едно битие. Наричайки Жене светец и страдалец на екзистенциализма, Сартр споделя, че в случай че светостта не е нищо друго с изключение на носителство на примирение и цялостно разбиране на греховността на човешкия свят, в случай че тя е отвод от всякаква горделивост пред съвършеното, то тогава поръчката на Жан Жене за името на светец е за предпочитане.

И Сартр продължава:

„ Светът го изолира, като че той беше чумав, затвори го вътре. Много добре. Той самичък ще усили карантината. Той ще потъне на такива дълбочини, където никой не ще може да го стигне или да го разбере. Всред трусовете на Европа той ще се радва на извънредно успокоение. Той ще отхвърли действителността, с цел да бъде още по-сигурен, че не ще бъде хванат още веднъж. Той ще се върне обратно към първичното мислене на децата и шизофрениците… Като ни заразява със своето зло, Жене се избавя самичък от него. Всяка от неговите книги е рецесия на очистването от бесовете, психическа драма. Изглежда, като че всяка книга просто възпроизвежда предходната, както неговите нови любовни истории просто повтарят предходните. Но с всяка книга този пъклен човек става повече и повече стопанин на демона, който го владее. Десет години в литературата са равни на едно психоаналитично лекуване. “

***

Цитати от романа на Жан ЖЕНЕ " Дневникът на крадеца " (1949)

§

По-голямата част от живота преминава в малоумно затъпяване, в беззащитен идиотизъм: отваряш вратата, запалваш цигара… В живота на индивида има единствено няколко проблясъка. Всичко останало е сива мъгла.

§

Самотата не ми е дадена по рождение, аз си я завладявам. Води ме стремежът към хубост. Жадувам да се утвърдя в него, да означа своите лимити, да се избавя от неяснотите и самичък себе си да вкарам в ред.

§

Ако героят се бори с мрака и го побеждава, дано продължава да си върви в дрипи.

§

Жестокостта е спокойствието, което ви тревожи.

§

Красотата на нравственото действие зависи от хубостта на неговото изложение. Да кажеш, е постъпката е красива, значи да я направиш такава. 

§

Талантът е учтиво отношение към материята, той се показва в това да вложиш ария в устата на нeмотата. 

§

Френското гестапо беше съчетало в себе си две прелестни феномени: изменничество и обирджийство. Ако се добавеше и хомосексуализъм, то щеше да е ослепително в своята изрядност.

Снимки: Jean Genet - imbd.com