Гуньо Гъсков на Шипка
Като наближиха тържествата на Шипка и аз се подготвих да потегли натам, нали, разгеле, и аз съм патриотин, и аз желая да видя всичко, дето ще се случва на заветния връх. Пък и да ме простите, но не може единствено с единия скандал да се живее – туй чез, мез, псе, влез, излез – побъркахме хората, ейИ отново нещата опряха до бай ти Гуньо Гъсков, няма по какъв начин, нали съм депутат и народен представител, че и от изтъкнат жанр. Вярно, едно карикатуристче и хумористче отпреди войната, онуй " щурче " Райко Алексиев, се поупражнява преди време върху дядо ми, чието славно и красно име нося с чест, но що стана с него? Разправят, че отнесъл най-малко хиляда яки шамара от млад болшевик с ръце като чукове, додето не станал на пестил, даже жена му не го познала, като ѝ посочили тялото му Ами да е мислил какви ги дращи и дрънка! На оня очевидно му е паднало пердето поради дивотиите на " щуреца ", изтрайва ли се чак такава разпасаност Щото след това въпросният " отмъстител " се оказа постоянен човек, самичък хвана перото, че и оглави СБЖ-то, а пък дъщеря му насмалко да поеме обединените народи, но това е друга история.
Искам да кажа, че съм човек от сой. Патриотизмът ми национализъм, приказката ми приказка, хората ме тачат и напират да се снимат с мене, всеки гледа да е добре с Гуньо Гъсков, а пък репортерките ме гонят с микрофоните да се изкажа по един или различен въпрос. Народният човек си проличава, дори когато е гол, майтапеше се дядо ми.
Ами така де, народът ме желае. Щото и аз (като господин премиера) мога с намерено сърце и душа да кажа: " разбираме се, нали аз съм елементарен и вие сте елементарни ". Или, дето викаше отново дядо ми, записан от " щуреца ": " аз съм гъска, ти си патка – значи лика аналогия сме си, та в реда на нещата е да се съединим в изборите, да се произведем в народни представители и в мътната вода да половим малко риба ".
Че ситуацията така и така е много двойствено и забъркано: Гинка-Ганка, Гуньо-Ганьо, Цецо на квадрат (с мустаци или без), един весел Румен и различен по-кахърен Румен, двама Деляновци (с автомагистрали или без магистрали), три Елени (със стълби или без стълби по границата), една гороломна Корнелия, една теменужена Офелия, Марешки и не-Марешки, Доган и (Ер)доган, Путин и (Рас)путин Накъде отива този свят, мозъкът ми напряко не го побира.
Нейсе, да оставим всички тия сложнотии и да се върнем към значителното. Защо ми е да се качвам в тези снегове на тържествата на Шипка ли? Че по какъв начин за какво, то си е като доброволната военна работа: всички викат " ура ", демонстрират те по малките екрани, снимаш се с руснаците, и най-после, хоп, идва ред на националната софра. Властта се строила начело, дамаджаните са приготвени за по-подире, заемат се героични пози, като че ли всички са, в случай че не родственици на военачалник Гурко, най-малкото опълченци или опълченки, извезали по едно копие на Самарското знаме. За феновете остават сълзите, разказите за саможертвата и разните му там " исторически безредици " Тук " работата " върви. Че по този начин преди време дядо ми Гуньо Гъсков, откакто се почерпили от дамаджаните и извикал пет-десет пъти: " Да живей шипченския воин ", развъртял страховит вземане-даване със сума ти руснаци. Накъсал едни листчета на части и разпродал на братушките хартиените лентички като доброволна помощ за сираците на опълченците по 12 лева едната, та с приятеля му Мачо Пе се спукали след това от ястие.
Признавам си го без сянка от разстройване, нали " щурецът " Райко Алексиев го изтропа преди време във вестника си. Ама, замислете се с днешна дата – то семки работа, иде тирада за има-няма няколкостотин лв.. А пък през днешния ден някои точат благодарение на братушките стотици милиони от хазната и какво – бълха ни ухапала Южни потоци и беленски реактори, доставки на газ и недвижимости, въртят се едни пари, въртят се из руско-българските връзки, не е като да няма. А всякакви там все мрънкат, все недоволстват и придирят, че не било ни преференциално, не било ясно кой пие, кой заплаща. Не било ясно ли зер, от ясно по-ясно е, по-ясно е от пролетното слънце, което ще стопи падналия сняг.
Ама с цел да го схванеш, се желае ум, ум се желае, да имаш пипе като бай ти Гуньо Гъсков. Да схващаш връзките сред нещата. Нещо просветва и угасва. Като ЧЕЗ под снега, а единствено наивниците търсят ползите на някакви си там чехи. Какви чехи бе, джанъм? По-скоро чуваши или грузинци, казано в кръга на шегата
Сега разбирате ли за какво депутатът Гуньо Гъсков ще е пръв, най-отпред на шипченските тържества? Не с цел да рецитира " Опълченците на Шипка ", има си хас. Да не съм се чалнал нещо. Там ще съм, тъй като руснаците са хора с обсег, не си знаят парите и въобще не са пинтии като европейците, дето и приказката им не можеш разбра. Ще пристигна и съветският патриарх, огромен човек ви споделям, с всеизвестен обсег. При първото си посещаване в България напряко ми скри очите. Спомням си го добре, нали бях член на интерпарламентарната група за другарство. На заключителната гала пред паметника на Царя Освободител той трябваше да сервира венец, както си е по протокол. Два-три часа преди този момент пристигна негов архимандрит, индивидът му за специфични поръчения, и пита: " Къде са цветята? " НСО му донася венеца, а той пренебрежително свива устни: " Негово Светейшество не може да сервира това! Нужни са 10 000 живи цветя, т.е. червени рози "
Ей, споделям ви, напряко гръм ни удари! Откъде ще му намерим 10 000 рози неделя следобяд в София? И какъв брой ли ще коства това? Архимандритът усети, че си приказваме за пари, изгледа ни още по-презрително, бръкна в расото и извади пачка със столевки. Тогавашният началник на НСО напряко щеше да колабира, отдели му две коли с гардове и ги прати да търсят " живи цветя " из София за петдесет бона, напряко ме заболя сърцето, с цел да ги изсипят ей така, на вятъра пред паметника.
Ама руснаците по този начин виждат нещата, по този начин работят. Няма да си раздадат парите на голтаците, я. Винаги е имало и ще има небогати и богати. Затова и аз, общителни, без да му мисля за виелици, дъжд или сняг, ходя на заветния връх. Пък там, на Шипка, каквото Бог даде.
Ваш Гуньо Гъсков,
национален фаворит и нов шипченски воин
П.П. Историите за Гуньо Гъсков излизат без спиране от 1932 година до 1944 година във в. " Щурец " – до убийството на Райко Алексиев, наказан посмъртно от Шести състав на " Народния съд " за " антисъветската си активност " като хуморист и карикатурист. През 1995 година те за първи път са събрани в алманах под редакцията на Радой Ралин.
" Дневник " препечатва текста от портала " Култура "
Искам да кажа, че съм човек от сой. Патриотизмът ми национализъм, приказката ми приказка, хората ме тачат и напират да се снимат с мене, всеки гледа да е добре с Гуньо Гъсков, а пък репортерките ме гонят с микрофоните да се изкажа по един или различен въпрос. Народният човек си проличава, дори когато е гол, майтапеше се дядо ми.
Ами така де, народът ме желае. Щото и аз (като господин премиера) мога с намерено сърце и душа да кажа: " разбираме се, нали аз съм елементарен и вие сте елементарни ". Или, дето викаше отново дядо ми, записан от " щуреца ": " аз съм гъска, ти си патка – значи лика аналогия сме си, та в реда на нещата е да се съединим в изборите, да се произведем в народни представители и в мътната вода да половим малко риба ".
Че ситуацията така и така е много двойствено и забъркано: Гинка-Ганка, Гуньо-Ганьо, Цецо на квадрат (с мустаци или без), един весел Румен и различен по-кахърен Румен, двама Деляновци (с автомагистрали или без магистрали), три Елени (със стълби или без стълби по границата), една гороломна Корнелия, една теменужена Офелия, Марешки и не-Марешки, Доган и (Ер)доган, Путин и (Рас)путин Накъде отива този свят, мозъкът ми напряко не го побира.
Нейсе, да оставим всички тия сложнотии и да се върнем към значителното. Защо ми е да се качвам в тези снегове на тържествата на Шипка ли? Че по какъв начин за какво, то си е като доброволната военна работа: всички викат " ура ", демонстрират те по малките екрани, снимаш се с руснаците, и най-после, хоп, идва ред на националната софра. Властта се строила начело, дамаджаните са приготвени за по-подире, заемат се героични пози, като че ли всички са, в случай че не родственици на военачалник Гурко, най-малкото опълченци или опълченки, извезали по едно копие на Самарското знаме. За феновете остават сълзите, разказите за саможертвата и разните му там " исторически безредици " Тук " работата " върви. Че по този начин преди време дядо ми Гуньо Гъсков, откакто се почерпили от дамаджаните и извикал пет-десет пъти: " Да живей шипченския воин ", развъртял страховит вземане-даване със сума ти руснаци. Накъсал едни листчета на части и разпродал на братушките хартиените лентички като доброволна помощ за сираците на опълченците по 12 лева едната, та с приятеля му Мачо Пе се спукали след това от ястие.
Признавам си го без сянка от разстройване, нали " щурецът " Райко Алексиев го изтропа преди време във вестника си. Ама, замислете се с днешна дата – то семки работа, иде тирада за има-няма няколкостотин лв.. А пък през днешния ден някои точат благодарение на братушките стотици милиони от хазната и какво – бълха ни ухапала Южни потоци и беленски реактори, доставки на газ и недвижимости, въртят се едни пари, въртят се из руско-българските връзки, не е като да няма. А всякакви там все мрънкат, все недоволстват и придирят, че не било ни преференциално, не било ясно кой пие, кой заплаща. Не било ясно ли зер, от ясно по-ясно е, по-ясно е от пролетното слънце, което ще стопи падналия сняг.
Ама с цел да го схванеш, се желае ум, ум се желае, да имаш пипе като бай ти Гуньо Гъсков. Да схващаш връзките сред нещата. Нещо просветва и угасва. Като ЧЕЗ под снега, а единствено наивниците търсят ползите на някакви си там чехи. Какви чехи бе, джанъм? По-скоро чуваши или грузинци, казано в кръга на шегата
Сега разбирате ли за какво депутатът Гуньо Гъсков ще е пръв, най-отпред на шипченските тържества? Не с цел да рецитира " Опълченците на Шипка ", има си хас. Да не съм се чалнал нещо. Там ще съм, тъй като руснаците са хора с обсег, не си знаят парите и въобще не са пинтии като европейците, дето и приказката им не можеш разбра. Ще пристигна и съветският патриарх, огромен човек ви споделям, с всеизвестен обсег. При първото си посещаване в България напряко ми скри очите. Спомням си го добре, нали бях член на интерпарламентарната група за другарство. На заключителната гала пред паметника на Царя Освободител той трябваше да сервира венец, както си е по протокол. Два-три часа преди този момент пристигна негов архимандрит, индивидът му за специфични поръчения, и пита: " Къде са цветята? " НСО му донася венеца, а той пренебрежително свива устни: " Негово Светейшество не може да сервира това! Нужни са 10 000 живи цветя, т.е. червени рози "
Ей, споделям ви, напряко гръм ни удари! Откъде ще му намерим 10 000 рози неделя следобяд в София? И какъв брой ли ще коства това? Архимандритът усети, че си приказваме за пари, изгледа ни още по-презрително, бръкна в расото и извади пачка със столевки. Тогавашният началник на НСО напряко щеше да колабира, отдели му две коли с гардове и ги прати да търсят " живи цветя " из София за петдесет бона, напряко ме заболя сърцето, с цел да ги изсипят ей така, на вятъра пред паметника.
Ама руснаците по този начин виждат нещата, по този начин работят. Няма да си раздадат парите на голтаците, я. Винаги е имало и ще има небогати и богати. Затова и аз, общителни, без да му мисля за виелици, дъжд или сняг, ходя на заветния връх. Пък там, на Шипка, каквото Бог даде.
Ваш Гуньо Гъсков,
национален фаворит и нов шипченски воин
П.П. Историите за Гуньо Гъсков излизат без спиране от 1932 година до 1944 година във в. " Щурец " – до убийството на Райко Алексиев, наказан посмъртно от Шести състав на " Народния съд " за " антисъветската си активност " като хуморист и карикатурист. През 1995 година те за първи път са събрани в алманах под редакцията на Радой Ралин.
" Дневник " препечатва текста от портала " Култура "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ