МВФ: Връзките на България с Русия отслабват, но с Китай са във въ...
Като дребна отворена стопанска система България разчита на стопански продан с световни сътрудници. Въпреки това след тласъка, получен преди присъединението към Европейски Съюз и преди световната финансова рецесия, нейната роля в световните вериги на цената е повишена едва и остава под нивото на прилежащите страни във връзка с връзки със страните от Европейски Съюз, се показва в изводите на МВФ.
Докладът регистрира намаляващата роля на Русия в комерсиалните връзки на България, акцентирайки, че вносът е съсредоточен върху енергийни артикули, а износът за Москва е стеснен. Въпреки това поради дерогацията от ембаргото на Европейски Съюз върху импорт на съветски нефт, се е следило нарастване на доставките, а по-значителен спад в зависимостта от съветски енергийни артикули се чака да се следи през тази година след анулацията на дерогацията от 1 март 2024 година
Същевременно, въпреки и релативно лимитирано, смисъла на Китай в комерсиалните взаимоотношения на България пораства, като най-значителна е зависимостта на страната от китайския пазар в браншове като съществени метали и добива на неенергийни артикули.
По данни на Министерството на стопанската система и промишлеността, оповестени по време на Българо-китайски бизнесфорум, стокообменът сред България и Китай възлиза на 4 милиарда $ през 2023 година, като българският експорт пораства с 33% по отношение на 2022 година В края на 2023 година общо вложените средства от Китай у нас възлизат на 150 млн. евро.
Износът на български аграрни артикули за китайския пазар е повишен двойно на годишна база през 2023 година по отношение на миналата, излиза наяве от думите на земеделския министър Георги Тахов, взел участие в същия конгрес. Търговията със селскостопански и хранителни стоки между България и Китай е повишена с над 37% през 2023 година
Въпреки известно повишаване на сложността през последните години, България значително остава специализирана в нискотехнологичен експорт, регистрират още от МВФ.
Докладът демонстрира още, че глобалната и районната интеграция на България се е забавила през последното десетилетие. Докато в интервала, предхождащ присъединението към Европейски Съюз и световната финансова рецесия, България получава огромен поток задгранични вложения, след рецесията, както доста други страни, повишаването на присъединяване на България в световните вериги на цената понижава. Нивото на европейска интеграция на страната е измежду най-ниските спрямо останалите страни от Европейски Съюз.
Исторически, едно от главните конкурентни преимущества на страната, е предлагането на евтина работна ръка, регистрира отчетът. За да ускори интеграцията и си да се наслаждения на изгодите от приемане на еврото и присъединение към Шенгенското пространство, България би трябвало да увеличи своята конкурентоспособност, която не разчита на цената на труда.
С приближаването на заплатите към средноевропейските от основно значение е страната да се концентрира върху подсилването на други аспекти от стопанската система си. Ако влага в инфраструктура, човешки капитал, нововъведения и ръководство, това ще укрепи и интеграцията на страната в международните вериги на стойност. Според отчета икономическата обстановка в България може да се усъвършенства с увеличение на вложенията в транспортна инфраструктура и по-добро ръководство, тъй като точно гъстотата на пътната мрежа и върховенството на закона са двете области, в които България доста изостава. От МВФ регистрират, че има опция да се влага в развойна и научноизследователска активност, както и интернет съгласуваност, тъй като там се следи забележителна разлика сред България и другите европейски страни.
Преките задгранични инвестиции са доста под пиковите си равнища от 2007 година В последното десетилетие те идват главно от европейски сътрудници и са съсредоточени най-много в бранша на услугите, изключително – финансовите действия, в това число недвижими парцели, търговия на дребно и едро. Преките задгранични вложения нормално вървят в комплект с присъединяване в световните вериги на стойност, по тази причина и в случай че България стане по-привлекателна за задгранични вложения, би се повишило равнището ѝ на интреграция и по този начин страната би получила повече изгоди от участието си в еврозоната, да вземем за пример – привличайки многонационални компании, които търсят място за релокация.
Перспективата за присъединение към еврозоната и Шенген дава опция за създаване на по-здрави връзки с страните от района. За по-дълбока интеграция обаче България би трябвало да настигне другите европейски страни, като направи стопанската система си по-конкурентна и привлекателна за задгранични вложители.
Според разбора на Международния валутен фонд вложенията в инфраструктура и развойна активност, възстановяване на ръководството и бизнес средата, и укрепване на уменията на работната мощ ще приближат България към другите европейски страни. Подобрението в тези сфери ще помогне на страната и да усили сложността на износните артикули и да се изкачи нагоре по стълбата, нареждайки се до икономически по-развитите европейски страни.
В систематизирания отчет от срещата на задачата на МВФ с българските управляващи се повтарят изводите за пенсионната система и финансовата непоклатимост в страната. По отношение на опцията за приемане на България в еврозоната се позволява като реалистично това да се случи по-късно през 2025 година, само че в случай че политиките и външнополитическите шокове не повлияят отрицателно на спада на инфлацията.
Докладът регистрира намаляващата роля на Русия в комерсиалните връзки на България, акцентирайки, че вносът е съсредоточен върху енергийни артикули, а износът за Москва е стеснен. Въпреки това поради дерогацията от ембаргото на Европейски Съюз върху импорт на съветски нефт, се е следило нарастване на доставките, а по-значителен спад в зависимостта от съветски енергийни артикули се чака да се следи през тази година след анулацията на дерогацията от 1 март 2024 година
Същевременно, въпреки и релативно лимитирано, смисъла на Китай в комерсиалните взаимоотношения на България пораства, като най-значителна е зависимостта на страната от китайския пазар в браншове като съществени метали и добива на неенергийни артикули.
По данни на Министерството на стопанската система и промишлеността, оповестени по време на Българо-китайски бизнесфорум, стокообменът сред България и Китай възлиза на 4 милиарда $ през 2023 година, като българският експорт пораства с 33% по отношение на 2022 година В края на 2023 година общо вложените средства от Китай у нас възлизат на 150 млн. евро.
Износът на български аграрни артикули за китайския пазар е повишен двойно на годишна база през 2023 година по отношение на миналата, излиза наяве от думите на земеделския министър Георги Тахов, взел участие в същия конгрес. Търговията със селскостопански и хранителни стоки между България и Китай е повишена с над 37% през 2023 година
Въпреки известно повишаване на сложността през последните години, България значително остава специализирана в нискотехнологичен експорт, регистрират още от МВФ.
Докладът демонстрира още, че глобалната и районната интеграция на България се е забавила през последното десетилетие. Докато в интервала, предхождащ присъединението към Европейски Съюз и световната финансова рецесия, България получава огромен поток задгранични вложения, след рецесията, както доста други страни, повишаването на присъединяване на България в световните вериги на цената понижава. Нивото на европейска интеграция на страната е измежду най-ниските спрямо останалите страни от Европейски Съюз.
Исторически, едно от главните конкурентни преимущества на страната, е предлагането на евтина работна ръка, регистрира отчетът. За да ускори интеграцията и си да се наслаждения на изгодите от приемане на еврото и присъединение към Шенгенското пространство, България би трябвало да увеличи своята конкурентоспособност, която не разчита на цената на труда.
С приближаването на заплатите към средноевропейските от основно значение е страната да се концентрира върху подсилването на други аспекти от стопанската система си. Ако влага в инфраструктура, човешки капитал, нововъведения и ръководство, това ще укрепи и интеграцията на страната в международните вериги на стойност. Според отчета икономическата обстановка в България може да се усъвършенства с увеличение на вложенията в транспортна инфраструктура и по-добро ръководство, тъй като точно гъстотата на пътната мрежа и върховенството на закона са двете области, в които България доста изостава. От МВФ регистрират, че има опция да се влага в развойна и научноизследователска активност, както и интернет съгласуваност, тъй като там се следи забележителна разлика сред България и другите европейски страни.
Преките задгранични инвестиции са доста под пиковите си равнища от 2007 година В последното десетилетие те идват главно от европейски сътрудници и са съсредоточени най-много в бранша на услугите, изключително – финансовите действия, в това число недвижими парцели, търговия на дребно и едро. Преките задгранични вложения нормално вървят в комплект с присъединяване в световните вериги на стойност, по тази причина и в случай че България стане по-привлекателна за задгранични вложения, би се повишило равнището ѝ на интреграция и по този начин страната би получила повече изгоди от участието си в еврозоната, да вземем за пример – привличайки многонационални компании, които търсят място за релокация.
Перспективата за присъединение към еврозоната и Шенген дава опция за създаване на по-здрави връзки с страните от района. За по-дълбока интеграция обаче България би трябвало да настигне другите европейски страни, като направи стопанската система си по-конкурентна и привлекателна за задгранични вложители.
Според разбора на Международния валутен фонд вложенията в инфраструктура и развойна активност, възстановяване на ръководството и бизнес средата, и укрепване на уменията на работната мощ ще приближат България към другите европейски страни. Подобрението в тези сфери ще помогне на страната и да усили сложността на износните артикули и да се изкачи нагоре по стълбата, нареждайки се до икономически по-развитите европейски страни.
В систематизирания отчет от срещата на задачата на МВФ с българските управляващи се повтарят изводите за пенсионната система и финансовата непоклатимост в страната. По отношение на опцията за приемане на България в еврозоната се позволява като реалистично това да се случи по-късно през 2025 година, само че в случай че политиките и външнополитическите шокове не повлияят отрицателно на спада на инфлацията.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ