Като малък, Форест Рейд успява да зърне за малко Оскар

Като дребен, Форест Рейд съумява да зърне за малко Оскар Уайлд в Белфаст. За него това е първата среща със звезда, въпреки и да не е сигурен, че множеството хора го разпознават като нещо особено в обществото. Рейд доста добре знае, че не би трябвало да се вторачва в хората, само че не може да спре. Чувства се заставен да гледа Оскар Уайлд. Писателят е в доста неприятно положение през 1895 година, почнала неговата скандална спекулация, а делата против него, заведени от маркиза на Куинсбъри, към този момент са в ход. Само няколко седмици по-късно, всички мемоари на Уайлд са цялостни с горест. Той се трансформира в изверг за Англия и Ирландия, а името му е нарицателно за засегнатост.

Когато Рейд го вижда за повторно, Уайлд прави кръгчета в двора на пандиза. Уайлд е написал прекалено много писма като опрощение, подготвен е да продължи да заплаща на хората, които го изнудват и да служи на полицейския контрольор.

Прекараното време в пандиза ще го накара да мисли по други метод за хората към себе си и години след гибелта му, Артър Грийвс ще си спомни, че Уайлд е бил склонен да разяснява мъжката хубост, само че постоянно ще заобикаля спомените към пандиза, като че ли става откривател, който в никакъв случай не е виждал своята последна цел и обект на проучване. Оскар Уайлд се трансформира в човек, който действително дава синонимите за същинския злокобен живот.

45 години след края на Уайлд, мъж на име Браян О’Нолън ще съобщи в изданието Irish Times, че няма потребност да се издига мемориал на Оскар Уайлд в Дъблин. Въпросният публицист не може да се счита за ирландец, изключително откакто единствената връзка със страната е, че същият е записан в статистика и просто се е родил там. Той по-скоро би трябвало да се счита за англичанин, тъй като живее точно там преди 20-тата си годишнина. Журналистите са срещу и са подготвени да подарят литературата на Уайлд, която апропо нямат никаква диря от ирландско въздействие, никой няма потребност от това леке.

И до през днешния ден има доста хора, които несъмнено не знаят, че Оскар Уайлд е ирландец. Роден е в Дъблин през 1854 година и прекарва детството си в столицата. След седем години в интернат, той се завръща назад и стартира да учи в колежа Тринити. Не напуща Ирландия, до момента в който не стане на 20 години. Тогава не е подозирал, че ще е мъртъв на 46 години и доста ненавиждан. Почти половината от неговия живот ще бъде прекарана в Ирландия. Въпреки това, мнозина, даже ирландци, не са сигурни какъв е по националност.

През 1998 година Джеруша МакКормак, тогава четящ лекции в университета в Дъблин, вижда фрустрацията на студентите, когато показва, че Уайлд е ирландец. От извинението на Уайлд за публикуването на „ Портретът на Дориан Грей “ през 1890 година и обвиняванията му през 1895 година, писателят е по-скоро обвързван с театрите в Лондон, лондонското висше общество, модата и доста други.

След две години насилствен и тежък труд, Уайлд се насочва към Париж, където се надява, че ще откри леговище в многото кафенета, хотелски стаи и с псевдоними ще може да изкарва прехраната си. За мнозина, животът на Уайлд е като приказка за два града – Лондон и Париж. Малката стаичка, в която живее в Дъблин, тя не участва в неговия житейски път, въпреки и доста пъти да се прави опит за ликуване и признание на гениите на писателя. Една огромна горделивост на Дъблин, на практика приема своето създание като фантом, който няма никакво място.

Писателят също приема тази концепция по сходен метод, въпреки всичко и той не приказва доста за Ирландия, а какво да приказваме, че даже не се пробва да получи самопризнание. В детството си, Оскар просто не приказва толкоз доста, затворен е и действително не дава доста информация. Едно от първите учебни заведения, в които в миналото е учил Уайлд – Кралско учебно заведение Портора, затваря порти през 2016 година и постройката, в която създателят се е учил да написа, продължава да съществува. Възприемането на Оскар също е нерешително, учениците го назовават „ Сивият гарван “, тъй като учебното заведение постоянно е тъмно и не толкоз приветливо.

Самюел Бекет също ще го посещава сред 1920 и 1923 година Той ще го опише по различен метод, само че Уайлд ще остане признателен за познанията си по латински и гръцки – нищо повече. Там не се преподава доста за Ирландия, за разлика от ползите към Англия, само че всичко това не е чак подобен огромен проблем. Портора просто не оставя по-добра светлина.

Има и доста изказвания, че въпросните учебни заведения разсънват половото любознание, само че дневниците на Оскар ще посочат, че този интервал е минал и не е съумял да го срещне. Нещо по-интересно е, че първото учебно заведение ще се отхвърли от него, освен това незабавно откакто Оскар се появи в съда. Никой не го желае, само че това може да е обективна договорка.

Училището заличава всички следи, че в миналото е имало възпитаник с името Оскар Уайлд, този позор не трябвало да съществува. Нуждата от нова история и изтриване на блудните синове, това е била самата концепция на шефовете и преподавателите, само че нищо повече.

Портора не дава ослепителен старт на Уайлд. Прекараните 7 години нямат потребност от въодушевление и показване като едно райско място. Ученическите години са минимизирани и от време на време съумяват да реализират тъкмо това. И до момента в който мнозина го отхвърлят, само че през днешния ден би трябвало да признаят неговите гении, доста малко хора помнят името на индивида, който унищожава Уайлд – сър Едуард Карсън.

Трагедията на Уайлд стартира със срещата с лорд Алфред Дъглъс през 1891 година Дъглъс е хубав, нарцистичен и отегчен от всичко, което се носи на златен поднос. Двамата се срещат и стартират да се виждат на всички места в Лондон. Слуховете стигат до самия маркиз на Куинсбери – бащата на Дъглъс. Именно той първи ще съобщи, че Оскар Уайлд е содомист, само че няма по какъв начин да има обвиняване, преди да се прояви като подобен. Маркизът го разказва като позьор, който се показва за содомист, само че това не е обвиняване.

Уайлд ще осъди маркиза за засегнатост. Много от неговите другари ще се пробват да го спрат, тъй като играта против огромните риби постоянно приключва кърваво. Ако Оскар заиграе тази игра и признае, че е афектиран от маркиза, то тогава цялото общество ще знае какви са търканията, само че въпреки това, отводът от присъединяване, на практика разрешава на двамата мъже да играят на котка и мишка и да се дебнат, преди да се появи евентуалната опасност.

С влизането в правосъдната зала, маркизът е довел своите най-хубави юристи и стартира да отлепя слой след слой от неговата същина, до момента в който не разкрива същинската му страна. Оскар се явява като потърпевш, само че действително се трансформира в главен обвинен.

Едуард Карсън е индивидът, с който Уайлд в миналото е играл като дребен и е израснал. Въпреки детството им, двамата в никакъв случай не остават другари. Именно той би трябвало да се изправи против своя другар от детството и да го унищожи – занятие, което няма да е толкоз мъчно.

Маркизът към този момент има още по-сериозна и дейна канонада от доказателства. Има очевидци, момчета, които продават своите тела, взимали са пари и дарове от Уайлд. В средата на делото, Едуард даже ще се откаже и ще съобщи, че няма по какъв начин това обвиняване да бъде извоювано. Уайлд ще се опита да извади морала, да потърси разсъдък, само че подобен не може да съществува, изключително откакто приказваме за правосъдна зала, която преглежда хомосексуалността като болест и проваляне.

Лабиринтът на Уайлд, неговата психика, влечения и удоволствия, всичко това към този момент е маркирано и показано на карта. Първият разпит на писателя ще стартира с неистина – Уайлд ще каже, че е на 38 години, само че Едуард ще поправи възрастта на 40. След това ще стартира воденето на мъжете, които са били в компания на Уайлд. Защо единият е получил сребърна кутия за цигари, различен е имал костюм, трети е получил пари, по какъв начин е допустимо това, за какво се е случило?

Ако първоначално съдът и гостите са се забавлявали с остроумните мнения на писателя, то в този момент към този момент са студени, дръпнати, разглеждащи го като животно. Оскар Уайлд ще изгуби тази борба, с цел да бъде изпратен в пандиза, а по-късно да бъде изгонен. Неговото родословие също ще се заличи, той ще се преглежда като болест, която е минала, като клетка, която организмът е затворил и не разрешава да вирее. И това е смешното, най-после един ирландец ще унищожи един от най-големите създатели на страната си, като го прави по толкоз ослепителен метод, че десетилетия по-късно, същата страна отхвърля да го одобри.