Ти на мене, аз на тебе
Като изключим част от енергетиката, а също и от отбранителната промишленост, всичко в България към този момент е приватизирано. Не броим опазването на здравето, само че там нещата са по-различни. Както и в селското стопанство. То си е предмет на различен разбор.
28 години след измененията през 1989 година брутният артикул на страната се създава главно в частния бранш. И по съпоставими цени към този момент е по-голям от времето на така наречен развъртян социализъм.
Ако би трябвало да обобщим, пътят на България лъкатушеше от едната прекаленост в другата. Започна се с тотално „ разграждане на системата “, мина се през някакво отрезвяване и доста, но доста постепенно се почна отново от изходната точка. Приватизацията е неотделима част от този път. Това беше нещо като задача в зората на демокрацията и на пазарната стопанска система, сложена ни от МВФ и от Световната банка.
Според някогашния основен прокурор Никола Филчев активи за към 30 милиарда лв. са били продадени действително против скромната сума от 3 милиарда. За множеството хора приватизацията у нас се дефинира като огромния обир, като източване и обогатяване на едни господа и приятели за сметка на издигнатото от няколко генерации българи.
Сега, за кой ли път, още веднъж се слага въпросът за отваряне на затвореното „ студено “ досие на приватизацията. И за търсене на отговорност от тези, които носят вероятно някаква виновност за ограбването на стопанската система. Казусът е забавен, освен тъй като има чисто юридически измерения, само че и тъй като отново вади на бял свят казуса с виновността и отговорността. Той напълно не е единствено юридически и стопански, а е на първо място политически. И може да донесе дивиденти, в случай че бъде отработен и изпълнен както би трябвало.
Малко история. Начало на приватизацията дава държавното управление на Любен Беров. В края на 1992 година е признат закон за превръщане на държавните и общински предприятия. Държавната благосъстоятелност е трансформирана в ООД-та или АД-та. За няколко месеца са преобразувани 1500 компании, след това нещата не престават. Първата договорка беше за някаква дребна бензиностанция в Североизточна България, щастливият притежател стана телевизионна звезда. Какво ли прави в този момент?
Последваха и по-големи покупки – известни европейски и международни компании се пробваха и получиха апетитни хапки под формата на български фабрики и предприятия, главно в преработвателната и хранително-вкусовата промишленост.
Приватизацията продължи и при държавното управление на Жан Виденов. Той продава 69 предприятия с активи за 22 млн. лева, гласи формалната статистика. По това време стартира и така наречен всеобща приватизация. По-възрастните си спомнят опашките пред пощенските клонове за бонови книжки. Чрез капиталовите левчета на всеки български жител новоосновани фондове придобиваха активите на държавни компании. Някои съумяха и до ден сегашен ръководят сполучливо фирмите, други се провалиха с гръм и тропот и от „ техните “ фабрики останаха единствено руини. И това би трябвало да е предмет на проверката, оповестена от настоящия кабинет на Бойко Борисов. Надяваме се…
Между другото – има още хора, които не знаят какво да вършат с тези оцветени в зелено книжки. Съветът на специалистите е – идете в Централния депозитар и вижте какво стои зад вашите алегорични пари. Може и да спечелите, в случай че продадете боновете си – някои от компаниите се търгуват на фондовата борса, други от дълго време ги няма.
Разцветът на приватизацията е при кабинета на Иван Костов. Пак съгласно публична информация за четири години по време на ръководството му са продадени активи за близо 150 млн. лева Това сочат данните, а в действителност цената е неведнъж по-голяма. Смята се, че при Костов са раздържавени половината от всички предприятия в страната.
Има типичен образци – Металургичният комбинат „ Кремиковци “, продаден за 1 $, „ Авиокомпания „ Балкан “, харизана за 150 000 $, „ Химко “, „ Нефтохим-Бургас “, „ ОЦК-Кърджали “, „ Девня-Цимент “, „ Плама-Плевен “…
Епохата на Костов ще остане в историята и с така наречен РМД (работническо-мениджърски дружества). Създадени особено за задачата, те участваха в приватизацията, като плащаха първоначално единствено 10 % от действителната стойност, а останалите пари можеха да бъдат издължени след време и посредством обезщетителни принадлежности. Съкращението закупи известност и като Разбойническо-Мародерски Дружества. Каква е била обаче изгодата или вредата от тях, историята към момента мълчи. Ето още една тематика, в случай че се стигне до отваряне на „ студените досиета “ на приватизацията у нас.
В интерес на истината, при идващите държавни управления – на Симеон Сакскобургготски, на Сергей Станишев и на Бойко Борисов, раздържавяването зацикля. Може би по справедливи аргументи – малко беше останало, предходните свършиха „ тежката “ работа. Но към момента висят въпросителни към цената на продажбите на ЕРП-тата, на БТК и „ Булгартабак “…
И до ден сегашен у нас съществува специфичен орган – Агенция за приватизация и следприватизационен надзор. Каквото е приватизирала – приватизирала го е. Втората част от името обаче нещо не ни се връзва с функционалностите и отговорностите й. Щом настоящето държавно управление счита да ревизира покупко-продажбите със задна дата, значи имаме самопризнание, че контролът нещо е куцал…
Има и много сполучливи вложения
Теглейки чертата, не можем да не отбележим и някои извънредно сполучливи вложения в България при приватизацията. В добивната промишленост това са предприятията на “Минстрой холдинг ”, на “Елаците мед ”, “Асарел Медет ” и други Бургаският “Лукойл Нефтохим ” направи големи инвестиции в рационализация на производството, “Солвей Соди ” в Девня е международен водач.
Списъкът може да бъде удължен с сполучливото развиване на пивоварната промишленост, която като цяло у нас е благосъстоятелност на най-големите международни компании в този бизнес. Има и други образци.
28 години след измененията през 1989 година брутният артикул на страната се създава главно в частния бранш. И по съпоставими цени към този момент е по-голям от времето на така наречен развъртян социализъм.
Ако би трябвало да обобщим, пътят на България лъкатушеше от едната прекаленост в другата. Започна се с тотално „ разграждане на системата “, мина се през някакво отрезвяване и доста, но доста постепенно се почна отново от изходната точка. Приватизацията е неотделима част от този път. Това беше нещо като задача в зората на демокрацията и на пазарната стопанска система, сложена ни от МВФ и от Световната банка.
Според някогашния основен прокурор Никола Филчев активи за към 30 милиарда лв. са били продадени действително против скромната сума от 3 милиарда. За множеството хора приватизацията у нас се дефинира като огромния обир, като източване и обогатяване на едни господа и приятели за сметка на издигнатото от няколко генерации българи.
Сега, за кой ли път, още веднъж се слага въпросът за отваряне на затвореното „ студено “ досие на приватизацията. И за търсене на отговорност от тези, които носят вероятно някаква виновност за ограбването на стопанската система. Казусът е забавен, освен тъй като има чисто юридически измерения, само че и тъй като отново вади на бял свят казуса с виновността и отговорността. Той напълно не е единствено юридически и стопански, а е на първо място политически. И може да донесе дивиденти, в случай че бъде отработен и изпълнен както би трябвало.
Малко история. Начало на приватизацията дава държавното управление на Любен Беров. В края на 1992 година е признат закон за превръщане на държавните и общински предприятия. Държавната благосъстоятелност е трансформирана в ООД-та или АД-та. За няколко месеца са преобразувани 1500 компании, след това нещата не престават. Първата договорка беше за някаква дребна бензиностанция в Североизточна България, щастливият притежател стана телевизионна звезда. Какво ли прави в този момент?
Последваха и по-големи покупки – известни европейски и международни компании се пробваха и получиха апетитни хапки под формата на български фабрики и предприятия, главно в преработвателната и хранително-вкусовата промишленост.
Приватизацията продължи и при държавното управление на Жан Виденов. Той продава 69 предприятия с активи за 22 млн. лева, гласи формалната статистика. По това време стартира и така наречен всеобща приватизация. По-възрастните си спомнят опашките пред пощенските клонове за бонови книжки. Чрез капиталовите левчета на всеки български жител новоосновани фондове придобиваха активите на държавни компании. Някои съумяха и до ден сегашен ръководят сполучливо фирмите, други се провалиха с гръм и тропот и от „ техните “ фабрики останаха единствено руини. И това би трябвало да е предмет на проверката, оповестена от настоящия кабинет на Бойко Борисов. Надяваме се…
Между другото – има още хора, които не знаят какво да вършат с тези оцветени в зелено книжки. Съветът на специалистите е – идете в Централния депозитар и вижте какво стои зад вашите алегорични пари. Може и да спечелите, в случай че продадете боновете си – някои от компаниите се търгуват на фондовата борса, други от дълго време ги няма.
Разцветът на приватизацията е при кабинета на Иван Костов. Пак съгласно публична информация за четири години по време на ръководството му са продадени активи за близо 150 млн. лева Това сочат данните, а в действителност цената е неведнъж по-голяма. Смята се, че при Костов са раздържавени половината от всички предприятия в страната.
Има типичен образци – Металургичният комбинат „ Кремиковци “, продаден за 1 $, „ Авиокомпания „ Балкан “, харизана за 150 000 $, „ Химко “, „ Нефтохим-Бургас “, „ ОЦК-Кърджали “, „ Девня-Цимент “, „ Плама-Плевен “…
Епохата на Костов ще остане в историята и с така наречен РМД (работническо-мениджърски дружества). Създадени особено за задачата, те участваха в приватизацията, като плащаха първоначално единствено 10 % от действителната стойност, а останалите пари можеха да бъдат издължени след време и посредством обезщетителни принадлежности. Съкращението закупи известност и като Разбойническо-Мародерски Дружества. Каква е била обаче изгодата или вредата от тях, историята към момента мълчи. Ето още една тематика, в случай че се стигне до отваряне на „ студените досиета “ на приватизацията у нас.
В интерес на истината, при идващите държавни управления – на Симеон Сакскобургготски, на Сергей Станишев и на Бойко Борисов, раздържавяването зацикля. Може би по справедливи аргументи – малко беше останало, предходните свършиха „ тежката “ работа. Но към момента висят въпросителни към цената на продажбите на ЕРП-тата, на БТК и „ Булгартабак “…
И до ден сегашен у нас съществува специфичен орган – Агенция за приватизация и следприватизационен надзор. Каквото е приватизирала – приватизирала го е. Втората част от името обаче нещо не ни се връзва с функционалностите и отговорностите й. Щом настоящето държавно управление счита да ревизира покупко-продажбите със задна дата, значи имаме самопризнание, че контролът нещо е куцал…
Има и много сполучливи вложения
Теглейки чертата, не можем да не отбележим и някои извънредно сполучливи вложения в България при приватизацията. В добивната промишленост това са предприятията на “Минстрой холдинг ”, на “Елаците мед ”, “Асарел Медет ” и други Бургаският “Лукойл Нефтохим ” направи големи инвестиции в рационализация на производството, “Солвей Соди ” в Девня е международен водач.
Списъкът може да бъде удължен с сполучливото развиване на пивоварната промишленост, която като цяло у нас е благосъстоятелност на най-големите международни компании в този бизнес. Има и други образци.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ