Като хоби видео игрите могат да се ползват с лоша

Като занимание видео игрите могат да се употребяват с неприятна популярност, що се отнася до въздействието им върху физическото и психическото ни здраве - и е добре известно, че седенето неподвижно по през целия ден не е изключително потребно за нас.

Въпреки това, при умерена приложимост, видеоигрите имат и позитивни страни.

Ново изследване демонстрира, че часовете, прекарани всяка седмица пред екрана в игри, могат да усилят мозъчната интензивност и по-специално да покачат когнитивните умения, нужни за вземането на решения - т.е. да възприемаме всичко, което идва през сетивата ни, и да избираме подобаваща реакция.

Изследователите, които са създатели на изследването, допускат, че видеоигрите могат да се употребяват даже като способ за образование за възстановяване на процесите на бързо взимане на решения в мозъка - може би в случай че тези мозъци са претърпели някакво нервно увреждане.

" Видеоигрите се играят от преобладаващата част от нашите младежи повече от три часа всяка седмица, само че удобното им влияние върху качествата за взимане на решения и мозъка не е тъкмо известно ", споделя неврологът Мукеш Дамала от Държавния университет на Джорджия.

" Нашата работа дава някои отговори на този въпрос. "

Функционалният магнитен резонанс (фМРТ) е употребен за премерване на невронната интензивност при 47 участници в колежанска възраст, формирани от 28 души, които постоянно играят видеоигри, и 19 души, които не играят. Тези, които играеха, се занимаваха най-вече с високоактивни игри в действително време, като тактики в действително време, стрелби от първо лице или отборни борби в жанр " сцена ".

Доброволците бяха помолени да натискат бутони според от посоката, в която се движат поредност от точки на екрана пред тях. Редовните играчи на видеоигри реагирали по-бързо и по-точно, а резултатите от сканирането с ядрено-магнитен резонанс посочили, че в някои елементи на мозъка им се следи и засилена интензивност.

Тези области включват дясната лингвална гируса, левия таламус и дясната спомагателна двигателна зона - все области на мозъка, за които се счита, че вземат участие в когнитивната обработка и основаването на двигателни реакции на образни данни.

" Тези резултати демонстрират, че играенето на видеоигри евентуално усъвършенства няколко от подпроцесите за чувство, разбиране и сравнение с действието, с цел да се подобрят уменията за взимане на решения ", пишат в оповестения документ Дамала и неговият сътрудник откривател, физикът Тим Джордан от Държавния университет на Джорджия.

Джордан има персонален опит в тази област: на петгодишна възраст, когато едното му око е по-слабо от другото, той взе участие в изследване, в което е помолен да закрие здравото си око и да играе видеоигри, употребявайки единствено по-слабото си око, с цел да ускори образната му обработка.

Тренировката дава резултат и Джордан се трансформира от кьорав с едното око в зрящ, който може да се оправя с лакрос и пейнтбол.

Същият тип образование може да се употребява и за подсилване на сензомоторното взимане на решения.

Въпреки че връзката сред видеоигрите и когнитивните качества не е нова, с всяко последващо проучване се доближаваме до разбирането ѝ - и до това да разберем по какъв начин бихме могли да използваме позитивното влияние на видеоигрите.

" Играта на видеоигри може дейно да се употребява за образование - да вземем за пример за трениране на успеваемостта на вземането на решения и за лечебни интервенции - откакто бъдат разпознати съответните мозъчни мрежи ", споделя Дамала./БГНЕС, ScienceAlert