Артемизия Джентилески, която отмъсти за изнасилването си с изкуство
Като един от най-смелите създатели от епохата на барока, италианската художничка Артемизия Джентилески, не се придържа към „ общоприетите женски “ тематики в творчеството си. Вместо това нейните картини атакуван изнасилвачите от историята – в това число и нейния личен.
След като учителят й я изнасилва, когато е на 18 години, и е освободен след жесток правосъден развой през 1612 година, тя посвещава кариерата си на този миг, насочвайки своята тъга и гняв към работата си. Резултатът е някои от най-поразителните и нападателни картини в историята.
Яел убива Сисера, Артемизия Джентилески
Коя е Артемизия Джентилески?
Родена на 8 юли 1593 година Артемизия Джентилески се образова като художник в началото от татко си Орацио. Като дете живее в Рим и следи известния Караваджо – пионер на своя характерен жанр, който смесва трагични сенки със светлина. Караваджо е другар на семейство Джентилески и постоянно им гостува, с цел да види младата художничка и нейния татко.
„ След това ме хвърли на ръба на леглото, бутайки ме с ръка в гърдите, и сложи коляно сред бедрата ми, с цел да не мога да ги затворя “, споделя Джентилески по време на седеммесечния правосъден развой. „ Вдигна облеклата ми и сложи ръка с носна забрадка на устата ми, с цел да не мога да викам. “ В съда Артемизия споделя ужасяващите детайлности за нападението на Таси. „ Одрасках лицето му и издърпах косата му, и преди той още веднъж да проникне в мен, хванах пениса му толкоз крепко, че даже откъснах парче плът. “
След изнасилването момичето сграбчва нож и вика: „ Бих желала да те убия с този нож, тъй като ти ме обезчести “. Тя хвърля ножа по Таси, само че той съумява да го избегне. „ В противоположен случай може би щях да го убия “, споделя още Джентилески.
Юдит обезглавява Олоферн, Караваджо
Артемисия обаче не се отхвърля откакто вижда изнасилвача на независимост. „ Ще намерите духа на Цезар в душата на жена “, написа тя на собствен другар. След което посвещава останалата част от кариерата си на рисуването на мощни дами.
Артемисия не е първата, която рисува тази сцена – само че тя е първият художник, който я насища с принуждение, пръскайки платното с кръв. Освен това на картината на Караваджо Юдит наподобява неохотна, до момента в който в картината на Джентилески дамата наподобява вложена в убийството. Нейната прислужница държи военачалника, с цел да не мърда, до момента в който Юдит прокарва меч през врата му. Олоферн гледа ужасяващ и беззащитен, до момента в който от гърлото му пръска кръв.
Юдит обезглавява Олоферн, Артемизия Джентилески
Всъщност Джентилески рисува две съвсем идентични версии на картината, едната във Флоренция, а другата в Неапол. В първата Гентилески се показва като убитата Юдит.
Сузана и старците, Артемизия Джентилески
В „ Сузана и старците “, първата картина на Артемизия, приключена две години преди процеса против Таси, художничката акцентира страданието на млада жена, преследвана от възрастните мъже. След процеса тази кокетност и беззащитност на дамата в картините й изчезва и е сменена от жена, травмирана от принуждение.
Както го разказва историкът на изкуството Мери Гарард, „ изразителното ядро на картината на Гентилески е в тежкото състояние на героинята, а не в предстоящото наслаждение на злодея “. След изнасилването си героините на Джентилески стартират да се съпротивляват.
Юдит не е единствената жена палач, която Джентилески рисува. Тя също изобразява Яел, която убива Сисера (друга библейска история – първата картина в текста), и рисува по какъв начин Лукреция се самоубива след изнасилването си.
През цялата си кариера Артемизия Джентилески концентрира изкуството си върху дамите – в това число Клеопатра, Мария Магдалина и Богородица. Джентилески също рисува автопортрети, представяйки себе си като могъща и самоуверена художничка.
