Истината за похвалата
Като дете, израснало в Съединени американски щати, съм привикнал да получавам похвали. Те не всеки път бяха заслужени, само че в случай че не получавах златна звезда в учебно заведение, получавах отличен за напъните.
В Китай възхвалата обаче е толкоз комплицирана, че е съвсем незабележима. Китайците общо взето не вършат похвали, те демонстрират почитание и то е концентрирано основно нагоре към учителите, родителите, шефовете, клиентите.
Така че почувствах като преломен миг в кариерата си времето, когато бях изпратен да работя с 30 китайски междинни мениджъри върху това по какъв начин показват признателност и въодушевяват благополучие на работното място. Към края на семинара използвах една прелестна активност, създадена от моята другарка и създател на " Мъдростта на импровизацията " Патриша Райън Медсън. Това упражнение е обвързвано с медитацията, като всеки би трябвало да благодари на някой за това, че е тук през днешния ден. Насърчих ги да не помнят за шефовете си и да мислят за останалите хора, които им оказват помощ в работата.
Един човек сподели, че е признателен на таксиметровия водач, който го е докарал, някои оцениха съпругите си, които са поели повече наставнически отговорности, тъй че те да могат да участват на двуседмичната стратегия за водачество и минимум 20 обявиха, че са признателни за поддръжката на екипа си, който работи до момента в който те са надалеч. След това ги помоли да напиша, по какъв начин те имат намерение да показват своята признателност към тези хора, когато ги видят идващия път. Имаше известно съмнение. По-късно един човек пристигна при мен и съобщи, че неговият началник в никакъв случай не му е благодарил, по тази причина и той не счита да благодари на който и да е.
